Първия ден от септември православната църква посвещава на на Св. Симеон Стълпник и бележи началото на Новата църковна година.
Свети Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха й, заради което бил наречен Стълпник.
При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, "си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони".
Съгласно народната традиция на Летен Симеоновден нищо не трябва да се изнася от къщата и да се дава назаем, за да не "излезе берекетът от дома".
Жените не перат и не простират бяло пране, за да не е житото "празно". На Симеоновден се правят прогнози и за времето - каквото е в този ден, такова ще е и през януари. Ако видят, че на този ден кучето лежи свито на кълбо, казват, че зимата ще подрани и ще бъде много студена. Българите наричат празника още "Симеон брульо", защото тогава започва бруленето на орехи. В Родопите наричат деня "Устина" и го почитат, за да не ги нападат вълци и мечки.
На този ден празнуват Симеон, Симона, Мона, Моника.
