Точката за отварянето на присъеднителни преговори с Република Северна Македония все още е празна в проектозаключенията от предстоящия Съвет на Европейския съюз на 23 и 24 юни, съобщава кореспондентът на МИА от Брюксел, който е получил документа.
Заключенията от срещата на върха за разширяване на Съюза сега преименувана на „По-широка Европа“, първоначално бяха формирани около идеята за „нова платформа“ за включването на всички страни на европейския континент и разширяването на предложението на френския президент Еманюел Макрон за европейска политическа общност. Тук се споменават също Западните Балкани, страните от Източното партньорство и всички страни партньори на ЕС.
„Целта е да се насърчи политически диалог и сътрудничество за решаване на въпроси от общ интерес с цел повишаване на сигурността, стабилността и просперитета на европейския континент“, се казва в проектодокумента, който ще бъде представен на държавните или правителствените ръководители на ЕС.
Документът подчертава, че тази „рамка“ няма да замени съществуващите инструменти на ЕС, включително разширяването.
Очаква се лидерите да потвърдят силната си подкрепа и ангажимент да помогнат на Украйна. Въпреки това дискусиите относно статута на кандидати за Украйна, Молдова и Грузия също все още не са поставени на хартия, тъй като малък брой държави-членки на ЕС са изразили колебание да предоставят такъв статут на трите държави.
Що се отнася до Западните Балкани, Европейският съюз ще потвърди своя „цялостен и непоклатим“ ангажимент към членството на страните от региона и подчертава, че ще се стреми да ускори процеса на тяхното присъединяване към ЕС.
Проектозаключенията са основният документ, който се представя на лидерите и може да се променя в зависимост от резултата от политическите дебати на срещата на върха.
Северна Македония, под т. 13, остава празна, с кратко изречение: „преговори между България и Северна Македония“ и нищо повече.
Към тази сутрин, процесът на приемане на преговорната рамка за Северна Македония засега е несигурен, отбелязва МИА.
Посланиците на страните-членки на ЕС снощи обсъдиха накратко предложението на Франция и рамката за преговори. Повечето държави-членки искат спорът да бъде разрешен и да се изпълни обещанието към Скопие и Тирана до края на тази седмица, но политическата несигурност в България не позволява прекомерен оптимизъм сред страните от ЕС.
Дипломат от западна страна членка на ЕС е заявил пред МИА, че всички присъстващи, включително българският посланик, приветстват усилията на Франция да отблокира процеса между Скопие и София.
„Историята обаче не е приключила, имаме сложна политическа ситуация в България и в този момент никой не може да каже как ще свърши всичко това“, отбелязват дипломатите.
Българското правителство е изправено пред вот на недоверие в парламента, което преди всичко поставя въпроса кой ще представлява София на предстоящата среща на върха - премиерът Кирил Петков или президентът Румен Радев.
Освен това дипломатите споделят пред македонската държавна агенция, че на вчерашната среща българският представител е излязъл с нови искания, включително протоколът да бъде подписан, а не просто да се хармонизира между Северна Македония и България и да бъде част от преговорната рамка. Посланикът уж не е намерил голяма подкрепа на срещата, особено от онези държави, които са по-добре запознати със спора. Искането за подписване на протокола също повдига въпроси относно сроковете, защото шансовете са малки, дори Северна Македония да се съгласи, той да бъде финализиран до края на срещата на върха на ЕС в петък.
Българската страна е повторила искането българите да бъдат включени в Конституцията на Северна Македония преди първата междуправителствена конференция и е настояла, че не трябва да има автоматизация за втората междуправителствена конференция, ако българските искания не бъдат изпълнени.
Що се отнася до другите страни от региона, проектозаключенията се отнасят до диалога между Белград и Прищина, както и до Босна и Херцеговина.
Предлага се лидерите да призоват за спешен видим напредък в разрешаването на двустранни и регионални спорове, включително чрез диалога Белград-Прищина.
Що се касае до Босна и Херцеговина, единствената страна освен Косово без статут на кандидат за членство в ЕС, проектодокументът призовава лидерите на страната да изпълнят решенията и ангажиментите на споразумението от 12 юни, за да продължи Сараево напред по европейския си път и да получат статут на кандидат. БиХ също трябва да изпълни 14-те приоритета, определени за тази цел.
Този документ може да бъде изменен във вторник след срещата на министрите по европейските въпроси на страните-членки на ЕС.
Заключенията от срещата на върха за разширяване на Съюза сега преименувана на „По-широка Европа“, първоначално бяха формирани около идеята за „нова платформа“ за включването на всички страни на европейския континент и разширяването на предложението на френския президент Еманюел Макрон за европейска политическа общност. Тук се споменават също Западните Балкани, страните от Източното партньорство и всички страни партньори на ЕС.
„Целта е да се насърчи политически диалог и сътрудничество за решаване на въпроси от общ интерес с цел повишаване на сигурността, стабилността и просперитета на европейския континент“, се казва в проектодокумента, който ще бъде представен на държавните или правителствените ръководители на ЕС.
Документът подчертава, че тази „рамка“ няма да замени съществуващите инструменти на ЕС, включително разширяването.
Очаква се лидерите да потвърдят силната си подкрепа и ангажимент да помогнат на Украйна. Въпреки това дискусиите относно статута на кандидати за Украйна, Молдова и Грузия също все още не са поставени на хартия, тъй като малък брой държави-членки на ЕС са изразили колебание да предоставят такъв статут на трите държави.
Що се отнася до Западните Балкани, Европейският съюз ще потвърди своя „цялостен и непоклатим“ ангажимент към членството на страните от региона и подчертава, че ще се стреми да ускори процеса на тяхното присъединяване към ЕС.
Проектозаключенията са основният документ, който се представя на лидерите и може да се променя в зависимост от резултата от политическите дебати на срещата на върха.
Северна Македония, под т. 13, остава празна, с кратко изречение: „преговори между България и Северна Македония“ и нищо повече.
Към тази сутрин, процесът на приемане на преговорната рамка за Северна Македония засега е несигурен, отбелязва МИА.
Посланиците на страните-членки на ЕС снощи обсъдиха накратко предложението на Франция и рамката за преговори. Повечето държави-членки искат спорът да бъде разрешен и да се изпълни обещанието към Скопие и Тирана до края на тази седмица, но политическата несигурност в България не позволява прекомерен оптимизъм сред страните от ЕС.
Дипломат от западна страна членка на ЕС е заявил пред МИА, че всички присъстващи, включително българският посланик, приветстват усилията на Франция да отблокира процеса между Скопие и София.
„Историята обаче не е приключила, имаме сложна политическа ситуация в България и в този момент никой не може да каже как ще свърши всичко това“, отбелязват дипломатите.
Българското правителство е изправено пред вот на недоверие в парламента, което преди всичко поставя въпроса кой ще представлява София на предстоящата среща на върха - премиерът Кирил Петков или президентът Румен Радев.
Освен това дипломатите споделят пред македонската държавна агенция, че на вчерашната среща българският представител е излязъл с нови искания, включително протоколът да бъде подписан, а не просто да се хармонизира между Северна Македония и България и да бъде част от преговорната рамка. Посланикът уж не е намерил голяма подкрепа на срещата, особено от онези държави, които са по-добре запознати със спора. Искането за подписване на протокола също повдига въпроси относно сроковете, защото шансовете са малки, дори Северна Македония да се съгласи, той да бъде финализиран до края на срещата на върха на ЕС в петък.
Българската страна е повторила искането българите да бъдат включени в Конституцията на Северна Македония преди първата междуправителствена конференция и е настояла, че не трябва да има автоматизация за втората междуправителствена конференция, ако българските искания не бъдат изпълнени.
Що се отнася до другите страни от региона, проектозаключенията се отнасят до диалога между Белград и Прищина, както и до Босна и Херцеговина.
Предлага се лидерите да призоват за спешен видим напредък в разрешаването на двустранни и регионални спорове, включително чрез диалога Белград-Прищина.
Що се касае до Босна и Херцеговина, единствената страна освен Косово без статут на кандидат за членство в ЕС, проектодокументът призовава лидерите на страната да изпълнят решенията и ангажиментите на споразумението от 12 юни, за да продължи Сараево напред по европейския си път и да получат статут на кандидат. БиХ също трябва да изпълни 14-те приоритета, определени за тази цел.
Този документ може да бъде изменен във вторник след срещата на министрите по европейските въпроси на страните-членки на ЕС.
