Забележките на папа Бенедикт ХVІ по адрес на исляма при посещението му в Германия предизвикаха смут в мюсюлманския свят. Ватиканът бе принуден да внесе уточнения за смисъла на казаното от главата на Римокатолическата църква.
Едва завърнал се от Бавария, където придружаваше папата, говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди снощи заяви, че Бенедикт ХVІ "не е имал намерение да се отдава на задълбочено изследване на джихада и на мюсюлманското виждане по въпроса, а още по-малко да накърни чувствата на вярващите мюсюлмани".
Така Ватиканът се опита да успокои нещата, след като мюсюлмани от няколко страни изтълкуваха думите на папата като отрицателна оценка за исляма.
В изказването пред университетски преподаватели и изследователи в университета в Регенсбург папата, който е изтъкнат теолог, цитира византийския император от 14-и век Мануил Палеолог, задавал въпроси на мюсюлмански учен за джихада /свещената война/ и насилието в неговата религия.
Според Мануил Палеолог пророкът Мохамед е донесъл само зло и безчовечност със своята заръка проповядваната от него вяра да бъде налагана със силата на мечовете.
Според Бенедикт ХVІ насилието е несъвместимо със същността на Бог и същността на душата. Папата ясно разграничи християнството и исляма въз основа на отношението между вярата и разума.
Той цитира университетски преподавател, според когото "за мюсюлманската доктрина Бог е абсолютно трансцендентен. Неговата воля не е свързана с никоя от нашите категории, дори не и с категорията на разума".
Тези думи бяха изтълкувани като отрицателна оценка на папата за исляма.
В Кувейт генералният секретар на ислямиската партия Умма /Ислямска нация/ Хакем ал Мутаири призова всички мюсюлмански страни да отзоват посланиците си във Ватикана "докато папата не поднесе извинения за обвиненията, отправени към пророка и исляма".
Ръководителят на Обединението на шиитските улеми в Кувейт Сайед Мохамад Бакер ал Мохри също поиска извинения от главата на Римокатолическата църква.
В Турция директорът на правителствената Дирекция по вероизповеданията професор Али Бардакоглу заяви, че не вижда никакъв смисъл за мюсюлманския свят от посещение в Турция на човек, който има такива убеждения за исляма и неговия пророк.
Бенедикт ХVІ трябва да посети Турция от 28 до 30 ноември по покана на политическото ръководство на страната и православната патриаршия.
Представители на пакистански ислямски партии окачествиха изявлението на папата като "злополучно", "достойно за съжаление" и дори "безотговорно".
"В сегашната политическа атмосфера подобни забележки могат да бъдат използвани от онези, които се мъчат да навредят на мюсюлманите и на исляма", изтъкна Хуршид Ахмед, директор на институт, свързан с ислямистката партия Джамаат-и-ислами /Ислямски съюз/.
Генералният секретар на Централния съвет на мюсюлманите в Германия Айман Мазиек отбеляза, че Католическата църква няма особено право да критикува екстремистките отклонения на исляма заради собствената си история.
Председателят на Френския съвет на мюсюлманското вероизповедание Далил Бубакер, известен с умерените си позиции, поиска "да бъдат изяснени" думите на Светия отец.
Във Ватикана председателят на Папския съвет за култура кардинал Пол Пупар предупреди изказването на папата да не се "превръща в инструмент".
"Изтъкнатият професор Йозеф Рацингeр изнесе лекция за отношенията между разума и вярата" заяви френският прелат и добави: "Нека не свеждаме изказването му до стереотипи".
Отец Хусто Балда Лакунса, ректор на Папския институт по арабски и ислямски науки, подчерта, че папата "е изразил католическата визия за вярата и е поставил въпроси на исляма".
Според Лакунса "проблемът е, че днес мюсюлманската вяра е заложник на политиците."
"Трябва да имаме смелостта да се изправим пред действителността. В момента в мюсюлманския свят има проблем с насилието в името на религията", изтъкна духовникът и подчерта, че "самите мюсюлмани го казват".
В комюнике на говорителя на Ватикана снощи беше посочено, че намерението на папата е да "развива отношения на респект и диалог към другите религии и култури и, естествено, също и към исляма"./БТА/