Ч.Р.Д., Република Индия! На 26 януари имаш рожден ден! Индийската култура е древна и хилядолетна, но индийската държава като суверенна република е още доста млада – само на 73 години, откакто през 1950 г. става независима от британската корона, под чиято власт някога е била, след като още по-преди това е била люлка на цивилизации и пресечна точка на различни религии и общности.
Седемдесет и три години – за един човешки живот звучи като солиден и богат житейски път, изпълнен с много опит, с достолепност. Звучи и като пенсионна възраст. Като за независима държава обаче това е по-скоро еквивалент на детската градина или най-много на първи клас. Република Индия е още малко хлапе – по-слабо познато ни, непредвидимо, специфично и с особен характер. Хлапе, от което обаче зависи много, и което рязко се превърна в неочакван, но значим играч на международната сцена.
Шарената Индия
Приветствахме Индия с „Ч.Р.Д.“, но може би е по-удачно да я поздравим с „Happy Birthday“, понеже английският е единият от двата официални езика в тази многолюдна страна, наред с хинди. А дали и така ще ни разбере? Възможно е и да не успее, тъй като във всеки от 29-те щата и 7 съюзни територии в държавата се говори на различен диалект и голяма част от населението от над милиард и четиристотин милиона души използва само местната езикова форма от своя регион. Често пъти без да владее нито един от двата иначе официални езика.
Звучи странно? Е, пригответе се, защото тази страна е толкова шарена и буквално, и преносно, че крие в себе си още безброй други странности и противоречия. Индия е една от двайсетте топ световни икономики (като част от Г-20), ядрена сила, както и една от 16-те най-мощни космически сили в света. Разработва програми за изследване на Луната и Марс, и е достигала Луната. Ай ти индустрията ѝ е една от най-добрите в света, а в мегаполисите Мумбай и Бенгалуру (наричан още „индийската Силициева долина“), особено в последните години, тя се развива толкова успешно, че да ги постави редом до лидери във високите технологии и иновациите като Сингапур, Токио, Пекин, Тел Авив, Ню Йорк, Сеул и Лондон. В същата тази страна обаче сюжетът на станалия популярен у нас сериал „Малката булка“ ежедневно се играе от милиони съвсем истински индийци, тъй като мизерията провокира много родители да дават дъщерите си в нови семейства, за съпруги, още от ранна възраст. Понякога дори невръстни 5-6-годишни момиченца, за да освободят родителите си от своята „тежест“, са омъжвани и от първия момент, в който биологията позволи, от тях се очаква да се превърнат в източник на наследници в новия си дом – задължително синове. За достъп до образование по-добре да не споменаваме.
Тъмната страна на „Малката булка“
За разлика от сериала, в реалния живот на много от тях липсват закачките по боливудски, а основно присъстват психическо, физическо, включително сексуално, насилие. Ежегодно за стотици хиляди момичета и жени това насилие завършва със смърт. И то, ако изобщо животът им е успял да започне. Понеже целенасоченото абортиране или пък убийството веднага след раждане на бебета заради това, че са от женски пол, е, да го наречем така, популярна тенденция в страната. Напук на всичко това Индия е родината на една от жените, превърнали се в знакови политически фигури през ХХ век и оставили следа в световната история – някогашната премиерка Индира Ганди. Път в голямата политика на Индия, впрочем, успява да си проправи и италианката Соня Ганди – снаха на Индира Ганди, вдовица на сина ѝ Раджив. А от общо 15 държавни глави на Индия от 1950 г. насам цели две са жени – Пратибха Патил, която е 12-и президент на страната (2007 – 2012), както и настоящата президентка Драупади Мурму (2022 – ). Сред министрите в правителството също има редица жени, включително финансовата министърка Нирмала Ситхараман.
Индия е страната, в която подборът на цветовете и аранжирането на сарито (традиционната женска дреха, бел.авт.) са цяло изкуство, а приготвянето на храната от стопанката на дома за нейното семейство е направо свещенодействие. Това е страна с богати на символика ритуали. Това е и страната, в която съществува кастовото разделение. Мъже, жени и дори деца стават жертви на престъпления само заради това, че принадлежат на ниска каста и следователно са смятани за по-низши, а онези, които са им посегнали, бидейки от по-висока каста, често са пощадявани от закона и се отървават от наказание. А младежи често загиват в така нар. „убийства на честта“, защото са престъпили волята на семейството си и са се оженили за човек от различна от своята каста.
Ярка със своите безкрайни фестивали (над 50 фестивала през цялата година в различните региони на страната), Индия е и много мрачна – преди няколко години бе класирана като третата страна с най-смъртоносни терористични нападения (след Ирак и Афганистан). Тероризмът в Индия пък е в най-голяма степен под знака на кървавата раздяла и последвалия дългогодишен конфликт със съседния Пакистан. Спорът между двете държави е белязан от дълга и болезнена история на неприязън и противоборство за това чия е областта Кашмир, както и на атаки, които сега са в затишие, но само допреди броени години редовно взимаха жертви. Съвременен Бангладеш също се ражда сред съперничеството на Индия и Пакистан.
Взривоопасно...
Друг важен елемент от образа на Индия, който не е за пренебрегване, пък е конфликтът ѝ със сепаратистки настроената сикхската общност.
Дали Кашмир, Пенджаб са нещо като индийските еквиваленти на Македония, Косово и Босна и Херцеговина (но подплатени с повече насилие)? Или са даже още по-опасни „бурета с барут“, отколкото можем да си представим?
Позицията на Индия става още по-взривоопасна, като добавим в голямото уравнение и още един знаков съсед – мощен Китай. Двете държави си партнират още от зората на БРИКС, но нима между две страни, ядрени сили, които се развиват с бързи темпове, съществуват в съседство, и от които всяка се стреми към своя си напредък, е невъзможно да се породи сериозен, активен конфликт в бъдеще? Ами... неприятната новина е, че е даже доста възможно, особено в случай, че вече имат тлеещ такъв – териториалния спор по границата в Хималаите. По него впрочем съвсем скоро, през 2020 г., вече се създаде напрежение – с военни, с техника и с човешки жертви както от индийска, така и от китайска страна. Ескалация, но доста по-лека имаше и преди две години – в началото на 2021 г.
В последните няколко години Индия работи активно не само за развитие на високотехнологичния си сектор, но и за въоръжаването си. Премиерът Нарендра Моди поддържа тесни връзки в областта на военно-техническото сътрудничество с Русия – близост и съвместна работа, които датират от десетилетия, още от времето на Съветския съюз. И през изминалата година сътрудничеството на Индия с Русия продължаваше, при това доста активно. Но Моди също така диверсифицира оръжията (и контактите си) – със страни като Израел, Франция, Съединените щати.
За своите скромни 73 години като независима република, Индия определено е направила сериозни крачки. Но непредсказуемият ѝ характер крие много неизвестни. Страната, съседките ѝ, регионът изобщо носят взривоопасно наследство. Затова от огромно значение ще е средата, която сега, а и в бъдеще ще създават и останалите държави, защото в крайна сметка отговорността е на всички, а готов отговор кой е единственият правилен подход все още никой не е дал.
Седемдесет и три години – за един човешки живот звучи като солиден и богат житейски път, изпълнен с много опит, с достолепност. Звучи и като пенсионна възраст. Като за независима държава обаче това е по-скоро еквивалент на детската градина или най-много на първи клас. Република Индия е още малко хлапе – по-слабо познато ни, непредвидимо, специфично и с особен характер. Хлапе, от което обаче зависи много, и което рязко се превърна в неочакван, но значим играч на международната сцена.
Шарената Индия
Приветствахме Индия с „Ч.Р.Д.“, но може би е по-удачно да я поздравим с „Happy Birthday“, понеже английският е единият от двата официални езика в тази многолюдна страна, наред с хинди. А дали и така ще ни разбере? Възможно е и да не успее, тъй като във всеки от 29-те щата и 7 съюзни територии в държавата се говори на различен диалект и голяма част от населението от над милиард и четиристотин милиона души използва само местната езикова форма от своя регион. Често пъти без да владее нито един от двата иначе официални езика.
Звучи странно? Е, пригответе се, защото тази страна е толкова шарена и буквално, и преносно, че крие в себе си още безброй други странности и противоречия. Индия е една от двайсетте топ световни икономики (като част от Г-20), ядрена сила, както и една от 16-те най-мощни космически сили в света. Разработва програми за изследване на Луната и Марс, и е достигала Луната. Ай ти индустрията ѝ е една от най-добрите в света, а в мегаполисите Мумбай и Бенгалуру (наричан още „индийската Силициева долина“), особено в последните години, тя се развива толкова успешно, че да ги постави редом до лидери във високите технологии и иновациите като Сингапур, Токио, Пекин, Тел Авив, Ню Йорк, Сеул и Лондон. В същата тази страна обаче сюжетът на станалия популярен у нас сериал „Малката булка“ ежедневно се играе от милиони съвсем истински индийци, тъй като мизерията провокира много родители да дават дъщерите си в нови семейства, за съпруги, още от ранна възраст. Понякога дори невръстни 5-6-годишни момиченца, за да освободят родителите си от своята „тежест“, са омъжвани и от първия момент, в който биологията позволи, от тях се очаква да се превърнат в източник на наследници в новия си дом – задължително синове. За достъп до образование по-добре да не споменаваме.
Тъмната страна на „Малката булка“
За разлика от сериала, в реалния живот на много от тях липсват закачките по боливудски, а основно присъстват психическо, физическо, включително сексуално, насилие. Ежегодно за стотици хиляди момичета и жени това насилие завършва със смърт. И то, ако изобщо животът им е успял да започне. Понеже целенасоченото абортиране или пък убийството веднага след раждане на бебета заради това, че са от женски пол, е, да го наречем така, популярна тенденция в страната. Напук на всичко това Индия е родината на една от жените, превърнали се в знакови политически фигури през ХХ век и оставили следа в световната история – някогашната премиерка Индира Ганди. Път в голямата политика на Индия, впрочем, успява да си проправи и италианката Соня Ганди – снаха на Индира Ганди, вдовица на сина ѝ Раджив. А от общо 15 държавни глави на Индия от 1950 г. насам цели две са жени – Пратибха Патил, която е 12-и президент на страната (2007 – 2012), както и настоящата президентка Драупади Мурму (2022 – ). Сред министрите в правителството също има редица жени, включително финансовата министърка Нирмала Ситхараман.
Индия е страната, в която подборът на цветовете и аранжирането на сарито (традиционната женска дреха, бел.авт.) са цяло изкуство, а приготвянето на храната от стопанката на дома за нейното семейство е направо свещенодействие. Това е страна с богати на символика ритуали. Това е и страната, в която съществува кастовото разделение. Мъже, жени и дори деца стават жертви на престъпления само заради това, че принадлежат на ниска каста и следователно са смятани за по-низши, а онези, които са им посегнали, бидейки от по-висока каста, често са пощадявани от закона и се отървават от наказание. А младежи често загиват в така нар. „убийства на честта“, защото са престъпили волята на семейството си и са се оженили за човек от различна от своята каста.
Ярка със своите безкрайни фестивали (над 50 фестивала през цялата година в различните региони на страната), Индия е и много мрачна – преди няколко години бе класирана като третата страна с най-смъртоносни терористични нападения (след Ирак и Афганистан). Тероризмът в Индия пък е в най-голяма степен под знака на кървавата раздяла и последвалия дългогодишен конфликт със съседния Пакистан. Спорът между двете държави е белязан от дълга и болезнена история на неприязън и противоборство за това чия е областта Кашмир, както и на атаки, които сега са в затишие, но само допреди броени години редовно взимаха жертви. Съвременен Бангладеш също се ражда сред съперничеството на Индия и Пакистан.
Взривоопасно...
Друг важен елемент от образа на Индия, който не е за пренебрегване, пък е конфликтът ѝ със сепаратистки настроената сикхската общност.
Дали Кашмир, Пенджаб са нещо като индийските еквиваленти на Македония, Косово и Босна и Херцеговина (но подплатени с повече насилие)? Или са даже още по-опасни „бурета с барут“, отколкото можем да си представим?
Позицията на Индия става още по-взривоопасна, като добавим в голямото уравнение и още един знаков съсед – мощен Китай. Двете държави си партнират още от зората на БРИКС, но нима между две страни, ядрени сили, които се развиват с бързи темпове, съществуват в съседство, и от които всяка се стреми към своя си напредък, е невъзможно да се породи сериозен, активен конфликт в бъдеще? Ами... неприятната новина е, че е даже доста възможно, особено в случай, че вече имат тлеещ такъв – териториалния спор по границата в Хималаите. По него впрочем съвсем скоро, през 2020 г., вече се създаде напрежение – с военни, с техника и с човешки жертви както от индийска, така и от китайска страна. Ескалация, но доста по-лека имаше и преди две години – в началото на 2021 г.
В последните няколко години Индия работи активно не само за развитие на високотехнологичния си сектор, но и за въоръжаването си. Премиерът Нарендра Моди поддържа тесни връзки в областта на военно-техническото сътрудничество с Русия – близост и съвместна работа, които датират от десетилетия, още от времето на Съветския съюз. И през изминалата година сътрудничеството на Индия с Русия продължаваше, при това доста активно. Но Моди също така диверсифицира оръжията (и контактите си) – със страни като Израел, Франция, Съединените щати.
За своите скромни 73 години като независима република, Индия определено е направила сериозни крачки. Но непредсказуемият ѝ характер крие много неизвестни. Страната, съседките ѝ, регионът изобщо носят взривоопасно наследство. Затова от огромно значение ще е средата, която сега, а и в бъдеще ще създават и останалите държави, защото в крайна сметка отговорността е на всички, а готов отговор кой е единственият правилен подход все още никой не е дал.
