Изстрелват три ракети-носители в безпилотен режим преди следващия пилотиран полет на „Союз”
Космическият кораб „Союз МС-10”, който трябваше да отведе до Международната космическа станция (МКС) американския астронавт Ник Хейг и руския му колега Алексей Овчинин, бе принудена да осъществи аварийно кацане на 11 октомври.
Изстрелването протече нормално от космодрума в Байконур в Казахстан. Кадрите, предавани на живо, показаха екипажа на борда на капсулата. Само две минути след старта обаче прозвучаха три кратки звукови сигнала, които бяха знак за аварийна ситуация. „Проблеми с двигателя, 2 минути и 45 секунди”, обяви със спокоен глас командирът на екипажа Алексей Овчинин. 47-годишният космонавт осъществява свой втори космически полет след мисията си на космическата станция през 2016 г.
Аварийната система сработва безотказно и след няколко минути неизвестност, руската агенция „Роскосмос” съобщи, че членовете на екипажа на „Союз МС-10” са живи и с тях е установен контакт. Автоматичните спасителни системи се задействат веднага и корабът се спуска балистично на 20 км източно от Жезказган в Казахстан.
Малко след това американският астронавт Ник Хейг и руският космонавт Алексей Овчинин бяха извадени от спасителите от кораба „Союз МС-10”. „Екипажът напусна спускаемия апарат, самочувствието му се оценява като добро. Медиците не са наблюдавали някакви последствия от аварийната ситуация. Състоянието на екипажа не изисква специална хоспитализация и отделно наблюдение”, побърза да съобщи директорът на Института за медико-биологични проблеми към Руската академия на науките Олег Орлов.
По време на аварийното кацане екипажът е понесъл натоварване от 6G без допълнителни проблеми. Но издържането на такива екстремни натоварвания се проверява още при подбора на космическите екипажи и при тренировките преди полета, припомни Орлов. „Те знаят какво да правят при такива ситуации и какво могат да изпитат. Претоварването, дори и в авариен режим, не им е създало допълнителни проблеми”, изтъкна той.
Орлов отбеляза също, че екипажът е бил в скафандри, което допълнително е помогнало за понасянето на подобни натоварвания.
Gulliver/Getty Images
Пред телевизия „Россия 24” руският космонавт Алексей Овчинин пък сравни с „бетонен блок върху гръдния кош” налягането върху тялото си при спешното кацане след аварията с ракетата „Союз”. „Налягането по време на спускането е от гърдите към гърба, така че си представете, че някой поставя върху гърдите ви огромен бетонен блок, чието тегло е 7 пъти по-голямо от вашето”, описа усещането той.
Няколко дни след преживяното на пресконференция в Центъра за космически полети „Джонсън” в Хюстън американският астронавт Ник Хейг призна, че не повярвал, че е възникнал проблем с ракетата-носител „Союз”. Запитан каква е била първата му мисъл след аварията, Хейг отговори, че помни неприятното усещане, след като станало ясно, че е отказал ускорителният блок. „До известна степен не можех да повярвам, че това е могло да се случи. Това бе изненадващо. Подобно нещо не се бе случвало от 35 години”, каза той.
Заради аварийното кацане Русия официално съобщи, че временно спира пилотираните полети. Информиран за аварията, екипажът на Международната космическа станция промени работния си план. „Има достатъчно запаси на Международната космическа станция от храна, вода, кислород и гориво до лятото на 2019 г. Ще стигнат за половин година, до лятото на следващата година”, увери ръководителят на полетите на руския сегмент от станцията, космонавтът Владимир Соловьов.
В момента на станцията работят руският космонавт Сергей Прокопиев, астронавтът от Европейската космическа агенция Александър Герст и астронавтката от НАСА Серена Ауньон. По план те трябва да се върнат на Земята през декември, но може да се наложи да останат в орбиталната станция още известно време.
На Земята след аварията веднага бе сформирана държавна комисия, която да разследва случилото се с ракетата носител „Союз-ФГ”. Тя започна работа с изучаването на телеметричните данни, съобщи Дмитрий Рогозин, ръководител на Роскосмос.
Роскосмос планира три безпилотни старта на ракетите-носители до края на годината, преди изстрелването на следващата пилотирана мисия с кораба „Союз”, съобщи изпълнителният директор на пилотираните програми към руското космическо ведомство Сергей Крикальов.
„Стартът на ракетите-носители ще бъде осъществен след като комисията уточни какъв е проблемът, предизвикал неотдавнашната авария. Ще бъдат взети всички мерки, за да не се допуснат в бъдеще подобни инциденти”, заяви той.
„По съществуващите правила преди следващия пилотиран полет, трябва да има поне един безпилотен старт след аварията. Ние планираме цели три преди следващата мисия до Международната космическа станция през декември. Един от космодрума Куру във Френска Гвиана, един на безпилотен апарат и един с товарния кораб "Прогрес". Необходимите потвърждения ще бъдат повече от достатъчни, преди старта на следващия екипаж”, информира още Крикальов.
Междувременно стана ясно,че следващият екипаж, който ще полети към Международната космическа станция през декември, остава същият.
„Точната дата на старта на следващата експедиция още не е известна. Известно е само, че засега изстрелването е планирано за месец декември. Съставът на екипажа остава същият, какъвто беше предварително определен - Олег Кононенко (Роскосмос), Ан Макклейн (НАСА) и Давид Сен-Жак (Канадска космическа агенция)”, потвърдиха от Центъра за подготовка на космонавтите.
От 2010 г. с неуспех са завършили 13 изстрелвания на руски ракети-носители, причинени от повреда в работата на самите ракети или на ускорителните им блокове. От тях осем старта са били проведени от космодрума Байконур, три от Плесецк, и по един от морската платформа в Тихия океан в рамките на програмата „Морски старт” и от новия руски космодрум Восточний.
В резултат на неуспешните стартове са загубени три товарни кораба „Прогрес” и 32 спътника, сред които 19 чуждестранни.
Корабите „Союз” са нещо като „космически товарен кон”, свършил много работа за повече от половин век. Състои се от три части - обслужващ модул, орбитален модул и модул за завръщане. Орбиталният модул се използва след скачването с космическата станция като „спасителна лодка” в случай, че станцията трябва спешно да бъде напусната.
Днес корабът „Союз” е единствената връзка с Международната космическа станция, след като НАСА прекрати програмата на совалките, припомни ДПА. За разлика от тях, корабът „Союз” може да се използва само еднократно. Той доставя космонавти и астронавти в космоса, след което ги връща обратно на Земята.
Още първият полет на „Союз” през 1967 г. завършва с трагедия. При завръщането му в атмосферата парашутът му не се отваря и „Союз-1” се разбива в Земята, при което загива космонавтът Владимир Комаров. Мисията на „Союз-11” също завършва с трагедия през 1971 г., когато дефектира дюза и заради разхерметизация загиват тримата космонавти на борда.
