В четвъртък се отваря нова глава в търсенето на извънземен живот от страна на човечеството, след като европейският космически апарат JUICE се отправя на мисия за изследване на ледените луни на Юпитер. Възможно ли е в огромни, отдавна скрити океани да кипи извънземен живот в нашата собствена Слънчева система?
Открити за пръв път от италианския астроном Галилео Галилей преди повече от 400 години, тези покрити с лед луни са толкова далеч от Слънцето, че дълго време бяха отхвърляни като възможни обитаеми кандидати в нашия заден двор.
"До неотдавна се смяташе, че обитаемата зона на Слънчевата система "свършва на Марс", заяви за АФП френският астрофизик Атина Кустенис, един от научните ръководители на мисията JUICE на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Но сондата "Галилео" на НАСА до Юпитер през 1995 г. и по-новото пътуване на космическия кораб "Касини" до Сатурн накараха учените да разширят хоризонтите си.
Самите планети-газови гиганти бяха правилно изключени, но техните ледени луни - особено Европа и Ганимед на Юпитер и Енцелад и Титан на Сатурн - дадоха нова надежда за живот в близост.
Пръстен около миниатюрната планета Куаоар изумява астрономите
Смята се, че под ледените им повърхности се намират огромни океани с течна вода - решаваща среда за появата на живота, какъвто го познаваме.
Николас Алтобели, учен по проекта JUICE в ЕКА, заяви, че това ще бъде "първият път, в който ще изследваме местообитания отвъд границата на замръзване" между Марс и Юпитер.
Отвъд тази линия температурите рязко спадат и "течна вода вече не може да съществува на повърхността", каза Алтобели пред АФП по-рано тази година.
Мисията Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) се отправя за осемгодишна одисея в космоса от европейския космодрум в Куру, Френска Гвиана в четвъртък.
До юли 2031 г. тя ще навлезе в орбитата на Юпитер, откъдето ще изследва Ганимед, Европа и другата ледена луна Калисто.
След това, през 2034 г., JUICE ще навлезе в орбитата на Ганимед, което ще бъде първият път, когато космически апарат прави това около луна, различна от нашата.
Освен че е най-голямата луна в Слънчевата система, Ганимед е и единствената, която има собствено магнитно поле, което я предпазва от опасна радиация.
Това е само един от няколкото признака, че скритият океан на Ганимед може да осигури стабилна среда за живот.
За разлика от подобни мисии до Марс, които се фокусират върху откриването на признаци на древен, отдавна угаснал живот сега учените се надяват, че ледените луни на Юпитер могат да са дом на живи организми, дори и да са само малки или едноклетъчни.
Подобна обитаемост изисква източник на енергия. При липса на енергия от Слънцето луните биха могли да се възползват от гравитацията, която Юпитер упражнява върху своите спътници.
Силата създава процес, наречен приливно нагряване, който затопля вътрешността на луните и поддържа водата им течна.
"Гигантският" течен океан на Ганимед е затворен между два дебели слоя лед на десетки километри под повърхността, казва Карол Ларигаудери, ръководител на проекта JUICE във френската космическа агенция CNES.
"На Земята все още откриваме форми на живот на дъното на бездната, което ни дава надежда", добави тя.
Открити за пръв път от италианския астроном Галилео Галилей преди повече от 400 години, тези покрити с лед луни са толкова далеч от Слънцето, че дълго време бяха отхвърляни като възможни обитаеми кандидати в нашия заден двор.
"До неотдавна се смяташе, че обитаемата зона на Слънчевата система "свършва на Марс", заяви за АФП френският астрофизик Атина Кустенис, един от научните ръководители на мисията JUICE на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Но сондата "Галилео" на НАСА до Юпитер през 1995 г. и по-новото пътуване на космическия кораб "Касини" до Сатурн накараха учените да разширят хоризонтите си.
Самите планети-газови гиганти бяха правилно изключени, но техните ледени луни - особено Европа и Ганимед на Юпитер и Енцелад и Титан на Сатурн - дадоха нова надежда за живот в близост.
Пръстен около миниатюрната планета Куаоар изумява астрономите
Смята се, че под ледените им повърхности се намират огромни океани с течна вода - решаваща среда за появата на живота, какъвто го познаваме.
Николас Алтобели, учен по проекта JUICE в ЕКА, заяви, че това ще бъде "първият път, в който ще изследваме местообитания отвъд границата на замръзване" между Марс и Юпитер.
Отвъд тази линия температурите рязко спадат и "течна вода вече не може да съществува на повърхността", каза Алтобели пред АФП по-рано тази година.
Мисията Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) се отправя за осемгодишна одисея в космоса от европейския космодрум в Куру, Френска Гвиана в четвъртък.
До юли 2031 г. тя ще навлезе в орбитата на Юпитер, откъдето ще изследва Ганимед, Европа и другата ледена луна Калисто.
След това, през 2034 г., JUICE ще навлезе в орбитата на Ганимед, което ще бъде първият път, когато космически апарат прави това около луна, различна от нашата.
Освен че е най-голямата луна в Слънчевата система, Ганимед е и единствената, която има собствено магнитно поле, което я предпазва от опасна радиация.
Това е само един от няколкото признака, че скритият океан на Ганимед може да осигури стабилна среда за живот.
За разлика от подобни мисии до Марс, които се фокусират върху откриването на признаци на древен, отдавна угаснал живот сега учените се надяват, че ледените луни на Юпитер могат да са дом на живи организми, дори и да са само малки или едноклетъчни.
Подобна обитаемост изисква източник на енергия. При липса на енергия от Слънцето луните биха могли да се възползват от гравитацията, която Юпитер упражнява върху своите спътници.
Силата създава процес, наречен приливно нагряване, който затопля вътрешността на луните и поддържа водата им течна.
"Гигантският" течен океан на Ганимед е затворен между два дебели слоя лед на десетки километри под повърхността, казва Карол Ларигаудери, ръководител на проекта JUICE във френската космическа агенция CNES.
"На Земята все още откриваме форми на живот на дъното на бездната, което ни дава надежда", добави тя.
