Китайски учени разработват орбитална електроцентрала, която ще събира слънчева енергия директно в космоса и ще я предава на Земята с помощта на лазер.
Според китайските медии, в град Чунцин вече е започнало изграждането на експериментална база, която трябва да приема лазерните лъчи.
Първата пробна електроцентрала е планирана да бъде пусната в стратосферата през следващите няколко години, между 2021 и 2025 година.
Проектът се ръководи от Академията за космически технологии на страната, която миналия месец успешно приземи на Луната апарата Чан‘е-4 и планира да пусне своя собствена космическа станция до 2022 година.
След 190 дни в Космоса астронавтите от МКС кацнаха в казахстанска степ
Бюджетът на китайската космическа програма за тази година е 8 млрд. долара – повече за покоряване и изследване на космоса харчат само САЩ (за сравнение бюджетът на „Роскосмос“ е с шест пъти по-малък).
Първи за разработката на космическата електроцентрала съобщи китайският всекидневник "Наука и технологии", разкривайки някои детайли от проекта.
Според публикацията устройството трябва да се завърта на височина от около 36 000 километра в геостационарна орбита - тоест синхронно с въртенето на Земята.
За разлика от наземните слънчеви панели, космическата станция ще произвежда енергия денонощно - независимо от времето, смяната на сезоните или времевите часове - и около шест пъти по-ефективно.
Вестникът цитира един от разработчиците на проекта, служител на Академията за космически технологии Пан Чжихао, който обещава, че новата технология ще се превърне в "неизчерпаем източник на чиста енергия за цялото човечество".
Въпреки това, все още има няколко трудни технически проблема за решаване. Например, прогнозната маса на космическата електроцентрала е около 1 000 тона, което е два и половина пъти повече от МКС.
НАСА и Роскосмос ще си сътрудничат в разработването на лунна станция
Стартирането на такава гигантска конструкция от Земята ще изисква огромни усилия, така че една от възможностите, които китайските учени обмислят, е да построят станцията директно в космоса, използвайки интелигентни роботи и технология за 3D принтер.
Не е окончателно решен и основният въпрос: как точно да се доставя събраната електроенергия от орбитата на Земята. Теоретично, тя може да бъде преобразувана в лазерен лъч или микровълнов поток, който може да бъде получен от Земята - но първо трябва да проучи какъв ефект ще има толкова мощно излъчване върху атмосферата и околната среда като цяло.
Трябва да се отбележи, че китайската разработка не е уникална. Миналата година екип от учени на Калифорнийския технологически институт успя да създаде прототип на подобно устройство - светлинни панели, способни да улавят слънчевата енергия в открития космос и да я предават на Земята.
Изследвания в тази посока се провеждат и в Европа, Индия и Япония.
Кога ще заживеем на Луната?
Въпреки това, тази идея има ожесточени критици - включително Илон Мъск, който през 2012 г. силно се противопостави на подобна технология, изтъквайки крайната й неефективност.
"Ще се наложи да се превърнат фотоните в електрони, след това обратно във фотони и след това обратно в електрони. Каква ефективност може да има тук? Тази идея трябва да бъде убита в зародиш!" - цитира тогава Мъск изданието „Популяр механикс“.
Според китайските медии, в град Чунцин вече е започнало изграждането на експериментална база, която трябва да приема лазерните лъчи.
Първата пробна електроцентрала е планирана да бъде пусната в стратосферата през следващите няколко години, между 2021 и 2025 година.
Проектът се ръководи от Академията за космически технологии на страната, която миналия месец успешно приземи на Луната апарата Чан‘е-4 и планира да пусне своя собствена космическа станция до 2022 година.
След 190 дни в Космоса астронавтите от МКС кацнаха в казахстанска степ
Бюджетът на китайската космическа програма за тази година е 8 млрд. долара – повече за покоряване и изследване на космоса харчат само САЩ (за сравнение бюджетът на „Роскосмос“ е с шест пъти по-малък).
Първи за разработката на космическата електроцентрала съобщи китайският всекидневник "Наука и технологии", разкривайки някои детайли от проекта.
Според публикацията устройството трябва да се завърта на височина от около 36 000 километра в геостационарна орбита - тоест синхронно с въртенето на Земята.
За разлика от наземните слънчеви панели, космическата станция ще произвежда енергия денонощно - независимо от времето, смяната на сезоните или времевите часове - и около шест пъти по-ефективно.
Вестникът цитира един от разработчиците на проекта, служител на Академията за космически технологии Пан Чжихао, който обещава, че новата технология ще се превърне в "неизчерпаем източник на чиста енергия за цялото човечество".
Въпреки това, все още има няколко трудни технически проблема за решаване. Например, прогнозната маса на космическата електроцентрала е около 1 000 тона, което е два и половина пъти повече от МКС.
НАСА и Роскосмос ще си сътрудничат в разработването на лунна станция
Стартирането на такава гигантска конструкция от Земята ще изисква огромни усилия, така че една от възможностите, които китайските учени обмислят, е да построят станцията директно в космоса, използвайки интелигентни роботи и технология за 3D принтер.
Не е окончателно решен и основният въпрос: как точно да се доставя събраната електроенергия от орбитата на Земята. Теоретично, тя може да бъде преобразувана в лазерен лъч или микровълнов поток, който може да бъде получен от Земята - но първо трябва да проучи какъв ефект ще има толкова мощно излъчване върху атмосферата и околната среда като цяло.
Трябва да се отбележи, че китайската разработка не е уникална. Миналата година екип от учени на Калифорнийския технологически институт успя да създаде прототип на подобно устройство - светлинни панели, способни да улавят слънчевата енергия в открития космос и да я предават на Земята.
Изследвания в тази посока се провеждат и в Европа, Индия и Япония.
Кога ще заживеем на Луната?
Въпреки това, тази идея има ожесточени критици - включително Илон Мъск, който през 2012 г. силно се противопостави на подобна технология, изтъквайки крайната й неефективност.
"Ще се наложи да се превърнат фотоните в електрони, след това обратно във фотони и след това обратно в електрони. Каква ефективност може да има тук? Тази идея трябва да бъде убита в зародиш!" - цитира тогава Мъск изданието „Популяр механикс“.
