1848 г. във Франция е приета конституцията на Втората френска република. Френската революция от 1848 г., избухнала през февруари 1848 г., довела до замяната на монархията с република.
На 22 февруари 1848 г. избухва въстание в Париж, като продължение на антиправителствения митинг, което продължава до 24 февруари с.г. Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство начело с Алфонс дьо Ламартин, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата.
В хода на революцията демократичните промени са задушени от реакцията на аристокрацията, търговците и индустриалците, които от април имат превес в учредителното събрание. Избухва Юнското въстание, хиляди хора са убити, затворени или заточени. На 4 ноември е приета конституцията на републиката. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента на републиката.
1879 г. патентован е първият касов апарат. Патентът получава Джеймс Рити, собственик на малко кафене в град Дейтън, щат Охайо.
Идеята му хрумнала, притиснат от нуждата да се опази от крадливите си касиери. Кафенето на Рити било на удобно място, потокът от клиенти не спирал, но то почти не носело доходи. Рити заподозрял, че го крадат, но нямал повод да уличи персонала в недобросъвестност.
Решението дошло неочаквано. Рити се отправил на почивка в Европа и разхождайки се из кораба, надникнал в машинното отделение. Там обърнал внимание на устройството, отчитащо автоматично всеки оборот на двигателния вал. Рити веднага помислил, че подобно устройство може да фиксира и всяка покупка в бар или в кафене.
След завръщането си Рити заедно с брат си конструира най-прост касов апарат и го патентова. В изобретението им била фиксирана всяка търговска операция. Впоследствие се появил и специален индикатор, позволяващ не само на касиера, но и на купувача да вижда стойността на покупката. Така след като индикаторът показвал сумата, която продавачът трябвало да сложи в касовата кутия, намалели и съблазните за кражби.
После Рити измислил приспособление, отчитащо всяка парична операция на хартиено руло. Сега стопанинът можел да свери наличната сума в касата с означената на рулото и точно да узнае колко са покупките през деня.
Така заведението на Рити станало печелившо. Клиентелата дори нараснала заради наличието на необичайния апарат, който събирал тълпи от зяпачи. Впоследствие изобретението получило името „Неподкупният касиер Рити”.
1922 г. британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете в Египет. Небхеперура Тутанкамон е последният египетски фараон от могъщата Осемнадесетата фараонска династия, управлявала Египет векове наред.
Младият фараон става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. „проклятие на фараона”. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона”.
По онова време Хауърд Картър е сред най-големите капацитети в египтологията. Изучава древната цивилизация още от юноша, когато Пърси Нюбери го взима в екипа си да прерисува фреските в гробницата „Бени Хасан”. Години по-късно Картър се запознава с лорд Карнаворн, който финансира всичките му разкопки, включително издирването на гробницата на непознатия дотогава фараон Тутанкамон
През ноември 1922 г. археологът намира гробницата на Тутанкамон, а на 16 февруари следващата година отваря погребалната камера и пръв вижда саркофага на владетеля.
Картър използва нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и снемането на златната траурна маска - варварска технология според съвременните разбирания. В онези години обаче точно този метод няма конкуренция сред научната общественост. След отварянето на саркофага мумията повече от година е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до сериозното й повреждане - останките се разпадат на 13 отделни части.
В Музея в Кайро са изложени над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.
1942 г. състои се втората битка при Ел Аламейн (Северна Африка), която завършва с победа на британската армия над войските на Хитлеристка Германия. Тя е продължение на Първата битка при Аламейн, която спира настъплението на силите на Оста.
Победата в тази битка бележи обрат в Северноафриканската кампания. Победата на съюзниците при Аламейн премахва надеждите на Оста да окупират Египет, да контролират достъпа до Суецкия канал и да получат достъп до петролните полета в Близкия Изток. Загубата при Аламейн бележи края на експанзията на Оста в Африка.
Битката при Аламейн обикновено се разделя на пет фази, включващи начало на битката (23-24 октомври), застой (24-25 октомври), контраатака (26-28 октомври), Операция Суперчардж (1-2 ноември) и край на битката (3-7 ноември). На 4 ноември се провеждат последните атаки. Британските 1-ва, 7-ма и 10-та бронетанкови дивизии преминават германските линии и започват действия в пустинята. Съюзниците печелят битката, Оста е в отстъпление.
1946 г. влиза в сила уставът на ЮНЕСКО. Организацията на ООН е учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.
Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи.
Уставът й е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави - Великобритания, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико, Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания, Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция.
Днес членове на организацията са 193 държави.
1950 г. в Рим започва подписването на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Документът е основополагащ акт и правен инструмент на Съвета на Европа.
Международният договор е подписан през 1950 г. и влязъл в сила през 1953 г. за страните учредителки на Съвета на Европа. Конвенцията създава неотменими права и свободи за всички и задължава държавите присъединили се към нея да гарантират тези права на всеки човек, който е под тяхна юрисдикция. Основната разлика между Конвенцията и останалите международни договори за правата на човека е създадения въз основа на нея и съществуващ механизъм за защита на декларираните права - Европейският съд по правата на човека, който разглежда индивидуални жалби от граждани на страните присъединили се към нея за нарушения на конвенцията.
Страни членове по конвенцията са всички държави от Съвета на Европа. Новите страни членки, са задължени да я подпишат при присъединяването си към Съвета на Европа и съответно да я ратифицират в срок от една година от присъединяването си. Към Конвенцията има изготвени протоколи за изменението и/или допълнението ѝ, които се подписват и ратифицират от страните членки по ред предвиден в тях.
1952 г. Дуайт Айзенхауър е избран за 34-и президент на САЩ. Дуайт Дейвид „Айк” Айзенхауер е главнокомандващ съюзническите войски по време на Втората световна война с ранг на армейски генерал. След многото си военни успехи генерал Айзенхауер се връща в страната като герой. Скоро много негови поддръжници почват да го увещават да се захване с политическа кариера.
Смятало се е, че Айзенхауер по принцип е политически умерен и първоначално не може да се определи към коя партия ще избере да се присъедини. В крайна сметка това се оказва Републиканската партия и през 1952 г. е номиниран от нея като политическа звезда за изборите през същата година. Айзенхауер лесно побеждава губернатора на Илинойс Адлай Стивънсън и става първият генерал, участвал във война след Юлисис С. Грант, който е избран за президент. И макар и много от президентите да се служили в армията, Айзенхауер остава единственият генерал - президент през 20 в.
По време на управлението на Айзенхауер, САЩ се установяват като световна ядрена сила. Когато Съветска Русия също развива своите атомни оръжия, страхът от взаимно унищожение в Трета световна война, ескалира. На 30 октомври 1953 г. Айзенхауер одобрява секретен документ, който посочва ядрените оръжия за първостепенни за отбраната на страната. Ядрените оръжия са разглеждани като най-приемливи от икономическа гледна точка за въздържане на СССР от военни действия насочени срещу страните от „свободния свят”.
Президентството на Айзенхауер е доминирано от Студената война и продължителната конфронтация със СССР, започнала по времето на Труман. По време на своята кампания Айзенхауер обещава да прекрати изпадналата в задънена улица Корейска война и в действителност през юли 1953 г. е подписано прекратяване на огъня. Подписани са и отбранителни договори с Южна Корея и Република Китай и е формиран антикомунистически алианс с азиатските и тихоокеанските страни, който има за цел да спре разпространението на комунизма в Азия.
По време на втория си мандат той обръща голямо внимание на събитията в Близкия Изток като изпраща войски в Ливан през 1958 г.
1979 г. ирански гвардейци превземат посолството на САЩ в Техеран. Те държат повече от 440 дни 90 заложници, 63 от които са американци. Екстремистите предявяват искане да бъде екстрадиран от САЩ бившият ирански шах Мохамед Реза Пахлави.
През 70-те години на 20 в. шах Мохамад Реза Пахлави управлява Иран в обстановка на недоволство от продължителни репресии на неговия режим, както и от социално-икономическите промени в полза на отделни прослойки на обществото. Вследствие на бунтове срещу ръководеното от него правителство през 1978-1979 г. в началото на 1979 г. правителството подава оставка. На 13 януари 1979 г. шах Мохамад Реза Пахлави назначава Регентски съвет.
В Париж, Франция, аятолах Рухола Мусави Хомейни съставя ислямски революционен съвет като основа за бъдещата ислямска република. На 16 януари 1979 г. шах Мохамад Реза Пахлави е принуден от аятолах Рухола Мусави Хомейни да напусне страната.
Шах Мохамад Реза Пахлави започва живот в изгнание. Той пребивава в Египет, Мароко, Бахамските острови и Мексико, преди да отпътува за САЩ за лечение от рак. Неговото пристигане в Ню Йорк предизвиква нападението на 4 ноември 1979 г. на посолството на САЩ в Техеран.
На 7 април 1980 г. САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с Иран и засилват търговското ембарго. На 25 април 1980 г. е извършен неуспешен опит на американски командоси да освободят заложниците. На 3 ноември 1980 г. студентите поверяват заложниците на правителството. На 20 януари 1981 г. след 444 дни аятолах Рухола Мусави Хомейни освобождава заложниците.
1980 г. Роналд Рейгън е избран за 40-и президент на САЩ. Рейгън побеждава действащия президент Картър в изборите от 1980 г., като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от републиканската партия, за първи път от 26 години. Той е актьор, радио и телевизионен водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите.
Любопитен факт е, че първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент Джералд Форд, но пак е победен, макар и с малка разлика.
Кампанията му през 1976 г. е повратен момент в политическата стратегия на Рейгън. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия” в партията. Представянето на Рейгън е забележително. На Конвенцията на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неподходящия човек”.
През 1980 г. Рейгън най-накрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд, Рейгън предлага поста на Джордж Буш. Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш заявява, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с ООН, ЦРУ и Китай. Неговата политическа и икономическа философия е значително по-умерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент „вуду икономика”.
Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със заложниците в Иран. Някои политически анализатори смятат, че невъзможността Картър да се справи в сложното положение, е основен елемент, допринесъл за загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е невъзможността на действащия президент да се справи с високата инфлация и безработица, липсата на икономическо благоденствие, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област.
Администрацията му предприема много инициативи както в националната политика, включително намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна система на дясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво , тежък икономически спад за периода 1981-1982 г., последвана от икономически бум 1983-1984 г. и превръщане на федералното правителство в част от проблемите, а не в решаването им. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството на началото на 1980 г.
Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала Иран-Контри и нагнетяването на напрежението със Съветския съюз по време на Студената война. Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по-голяма популярност.
1981 г. СССР е изстрелва автоматичния космически апарат „Венера 14”. Апаратът е изстрелян в 5.31 ч. (по Гринуич) с цел изследване на Венера. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 5 март 1981 г. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 5.17 ч. в близост до издигната област, наречена регион Феба и на около 950 км в югозападна посока от „Венера 13”.
Данните от спускаемия модул биват предавани към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и камери, рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.
Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки скали подобни на океански базалт.
Апаратът функционира в продължение на 127 минути, въпреки че са предвидени около 32. Измерено е атмосферно налягане от 84 атмосфери и температура от 457 °C.
1995 г. министър-председателят на Израел Ицхак Рабин е смъртоносно прострелян на площад в Тел Авив от израелски студент.
2008 г. Барак Обама става първият афроамериканец, който печели изборите за президент на САЩ. Барак Хюсейн Обама II встъпва в длъжност на 20 януари 2009 г. На 6 ноември 2012 г. е преизбран на президентския пост в конкуренция с републиканеца Мит Ромни, въпреки недоволството на американците от ниския икономически растеж и трайно високата безработица по време на първия мандат.
Още преди да се дипломира, настоящият президент започва своите първи професионални начинания. Работи в консултантско бюро за международни фирми. В началото е асистент по търсенията, а след това финансов анализатор. Въпреки това, не се задържа много там, защото решава да се преориентира към работа за обществото. През лятото на 1985 г. е в Чикаго, в квартала на чернокожите, и вече ръководи проект за развитие на местната църковна структура, отваряне на бюра за наемане на работа, помага на жителите да получат социални домове и да защитават интересите си. В този си период Барак Обама, израснал без религия, приема протестантството.
През 1987 г. решава да продължи образованието си, подава документи за кандидатстване в много университети и получава съгласие от Харвард през 1988 г. Дипломира се като юрист. В края на следването си, вместо да стане асистент на съдия Абнер Миква, той се завръща в Чикаго става преподавател по конституционно право в Чикагския университет, където работи до 2004 г. Успоредно с това работи в правна кантора, занимаваща се в областта на гражданските права.
Обама е изключително активен в своите политически дейности. През 1996 г. е избран в Сената на Илинойс и оглавява комитета за общественото здраве, където се бори за набиране на повече средства за фондовете за борба със СПИН, също е и защитник на каузата на хомосексуалистите. Мандата му се отличава с одобрението на републиканците относно законите, които прокарва за видео наблюдение на полицейските разпити, против расовата дискриминация и др.
През 2000 г. се надява да бъде избран сред първите кандидати, влизащи в Камарата на представителите на Съединените щати. За съжаление получава само 30% от гласовете и отпада от листата. През 2002 г. се обявява срещу нео-консерваторите за нахлуването в Ирак, като се изказва, че е против една глупава война, основаваща се не на разума и принципите, а на страдание и политика. Той не е единственият, който се противопоставя на войната, задвижена от правителството на Буш, заедно с него са голяма част от мнозинството в Сената.
Година след това събитие (2003 г.) Обама отново обявява официално своята кандидатура за Сената на САЩ и на 2 ноември 2004 г. е избран, като печели със 70% от гласовете срещу 27% - за неговия противник от републиканците. Тази победа е желана от Обама, но не е и изненадваща, тъй като по време на предизборната си кампания, получава голяма подкрепа от американците. Така той става единственият мулат по това време в Сената и петият в историята.
На 10 февруари 2007 г. в Спрингфилд (Илинойс), сенатор Барак Обама обявява, че ще се състезава за номинацията на Демократическата партия на следващите президентски избори в САЩ следващата година. Негов противник в предварителните избори е Хилари Клинтън (също демократ). Борбата между двамата е оспорвана, но Обама печели с мнозинство в по-голяма част от щатите. Хилари Клинтън вече не е сред фаворитите и дава своята подкрепа на съпартиеца си срещу републиканеца Джон МакКейн.
Предизборната кампания на Обама се върти около темата за „промяната” и е съпроводена с лозунг „Да, ние можем”. На 4 ноември 2008 г., когато е датата на президентските избори, има рекордна избирателна активност (63%) и Обама печели 9 милиона гласове повече от противника си МакКейн.
В България:
1952 г. създадена Българската търговско-промишлена палата. Палатата предлага широка гама от услуги, които обхващат цялата територия на България, чрез национално представеното членство и мрежата от 28 регионални палати.
Българската търговско-промишлена палата е продължител на дейността на основаната още през 1895 г. работодателска организация. Тя е независима, неправителствена организация, която подкрепя, насърчава и представлява интересите на своите членове. Основава се на принципите на доброволно членство, автономия и самофинансиране и се стреми да установи етични и социално отговорни отношения в бизнеса.
