1527 г. основан е Марбургският университет - първият протестантски университет в света. Висшето училище се намира в град Марбург, провинция Хесен, Германия. Основан е от ландграф Филип I.
При неговото основаване в университета са преподавали 11 професори на 84 студенти. След две години към него е открито първото студентско общежитие в Германия.
След като през 1624 г. Марбург става част от ландграфство Хесен-Дармщат, Марбургският университет е слят с Гисенския за периода 1625-1649 г., след което е закрит. Открит е отново на 24 юни 1653 г.
След анексията на провинция Хесен от Прусия 1866 г. (тогава с 264 студенти и 51 професори) добива статута на пруски университет и започва постепенно да се разраства до Първата световна война. През 1887 г. броят на студентите за пръв път достига 1000 души, през 1909 г. - 2000, а през 1908 г. за пръв път са приети жени.
Днес Марбургският университет се числи към средноголемите университети в Германия и е известен с академичната си традиция в естествените науки, преди всичко химия, биология, както и медицина и психология.
1814 г. подписан е Парижкият договор, с който френските граници са върнати към състоянието си през 1792 г. Мирният договор е сключен по време на Коалиционните войни и е последван от втори, парафиран на 2 ноември 1815 г.
Под договора от 30 май се подписват Русия, Великобритания, Австрия и Прусия (VI антифренска коалиция), от една страна, и Франция, от друга. Определени са границите на Франция от 1792 г. Възстановена е независимостта на Холандия, Швейцария, германските княжества и италианските държави.
Вторият договор е подписан между Русия, Великобритания, Австрия и Прусия (VII антифренска коалиция), от една страна, и Франция, от друга. На Франция са признати границите от 1790 г. и са и наложени 700 млн. франка контрибуции.
1913 г. подписан е Лондонският мирен договор. Той е сключен между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя и практически слага край на Балканската война (1912-1913).
Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в това число Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония обаче остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война (юни 1913). В резултат от нея през септември 1913 г. България и Турция сключват Цариградския договор, с който условията на Лондонския мир са променени..
Договорът е резултат от продължителни преговори между воюващите страни и активната намеса на големите европейски държави, които успяват да ограничат военните придобивки на съюзниците за сметка на Османската империя и новата албанска държава. Преговорите започват още след Чаталджанското примирие, но през януари 1913 г. са прекъснати от опита на османците за контраофанзива в Одринска Тракия.
Предложения на Турция за автономни Македония и Албания от 15 декември 1012 г., отстояваната от България граница по линията Мидия-Родосто, в краен случай по линията Мидия-Сарос и наложената от Великите сили граница по линията Мидия – Енос.
В първия период на бойните действия за малко повече от месец (от края на септември до началото на ноември 1912 г.) съюзническите армии завладяват почти всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените крепости Одрин, Шкодра и Янина. Неуспехът на българите в първата битка при Чаталджа (4-5 ноември) води до патова ситуация на фронта. На 20 ноември е сключено примирие. Едно от условията му е преговорите за мирния договор да започнат до края на месеца.
Мирната конференция е открита в двореца „Сейнт Джеймс” в Лондон на 3 декември. Участие в нея взема и Гърция, макар и да продължава бойните действия в Епир и Егейско море. Паралелно с конференцията в британската столица се провеждат и съвещания на посланиците на Великите сили (Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия и Германия). Техните решения поставят предели върху придобивките на балканските съюзници. Едно от тях е, че Османската империя трябва да запази цялото северно крайбрежие на Мраморно море, което ще подсигури контрола й върху Дарданелите и Босфора. Второто (взето на 8 декември) е за създаване на албанска държава.
Преговорите между османската делегация и балканските съюзници се проточват заради неотстъпчивостта на османците по отношение на Одринска Тракия. На 4 януари 1913 г. посланиците на Австро-Унгария, Германия, Италия, Франция и Англия в Цариград подават колективна нота до османското правителство, с която го приканват да отстъпи Одрин на България и да предостави егейските острови на разпореждане на Великите сили. Правителството на Кямил паша взема решение да се подчини на нотата, но ден по-късно (10 януари) е свалено в резултат на държавен преврат, извършен от младотурските дейци Енвер бей и Талаат бей. Новото османско правителство начело с Махмуд Шевкет паша протака отговора си на условията за мир и на 16 януари съюзниците прекъсват мирните преговори.
В хода на бойните действия, подновени след младотурския преврат, османците търпят тежки поражения при Булаир (януари 1913 г.), Янина (февруари) и Одрин (март) и са принудени за втори път да искат мир.
Заседанията на Лондонската конференция са възобновени на 1 май нов стил 1913 г., но се проточват заради конфликта между Черна гора и Австро-Унгария за Шкодра. Още през март по настояване на австро-унгарците Великите сили се договарят градът да влезе в пределите на бъдещата албанска държава. В края на същия месец силите (без Русия) устройват военноморска демонстрация в Адриатическо море до черногорския бряг. Въпреки това на 23 април черногорските войски влизат в крепостта, опразнена от турския гарнизон. В отговор Австро-Унгария заплашва, че ще прати войски в Северна Албания, и, по съвет на руския император, черногорският крал Никола отстъпва от Шкодра.
1922 г. е открит Мемориал на Ейбрахам Линкълн. Намира се в парка „Национален мол” във Вашингтон, окръг Колумбия.
Мемориалът е построен по подобие на храма на Зевс в Олимпия, Гърция. Заобиколен е от 36 колони - колкото са били щатите в САЩ по негово време, високи 11 м. Пред фасадата се намират главните стълби към храма.
Скулптурата на Линкълн, седнал на стол, е част от мемориала. Величествената фигура е изваяна от Даниел Честър. Статуята е висока 9,1 м (5,8 м образа и 3,4 м пиедестала). Изваяна е от 28 блока бял мрамор. Следните думи са изписани на стената над скулптурата: „В този храм / както в сърцата на хората, / за които е спасил съюза, / паметта на Ейбрахам Линкълн / е съхранена завинаги”.
Ейбрахам Линкълн е на особена почит в американската история заради това, че успява да съхрани целостта на страната по време на гражданската война и слага край на робството. Той е президент от 1861 г. до убийството му през 1865 г.
1942 г. Британската авиация извършва бомбардировка над Кьолн с над 1000 самолета.
Предвестници на тази бъдеща цел са т.нар. операции „Циркус”, която започват в началото на 1941 и продължават през 1942 г. Това са прониквания на взаимодействащи бомбардировачи и изтребители в крайбрежните райони на континента през деня с цел да накарат самолетите на „Луфтвафе” да излетят, за да бъдат сваляни от изтребителите „Спитфайър”.
Тези операции имат известен успех, но той е ограничен от сравнително неголемия обсег на британските изтребители. Когато операциите през деня започват да се извършват навътре в континента, там, където съпротивата е силна, загубите са големи дори когато на въоръжение е въведен великолепният британски бомбардировач „Ланкастър”. Главният ефект от операциите „Циркус” е, че независимо от загубите слагат началото на борбата за установяване на съюзническо господство във въздуха по протежение на северното крайбрежие на Франция, което е важно за целите на последвалото по-късно нахлуване.
През 1942 г. главното нововъведение са много прокламираните въздушни нападения с участието на 1000 самолета. Чрез тях маршалът от авиацията Харис се опитва да намали загубите и да постигне по-голям ефект посредством съсредоточаване на голям брой бомбардировачи на едно място. И въпреки че през май 1942 г. командването на бомбардировъчната авиация разполага само с 416 самолета на предната линия, през нощта на 30 май чрез използването на самолетите от втората линия и на ескадрили за обучаване на нови екипажи Харис успява да изпрати срещу Кьолн 1046 бомбардировача.
При тази атака са унищожени 600 акра площ от града - много повече, отколкото при 1346-те полета срещу Кьолн през предишните девет месеца. Цената е загубата на 40 бомбардировача. На 1 юни всичките 956 самолета, с които разполага командването на бомбардировъчната авиация, са използвани срещу по-трудния за нападение Есен, но облачността и лятната мараня спасяват града от сериозни разрушения. Загубени са 31 самолета.
След това специалната част от 1000 бомбардировача е разформирована, но Харис продължава да планира подобни нападения и на 26 юни общо 904 бомбардировача, включително 102 на командването на крайбрежната авиация, атакуват голямото пристанище на Бремен и завода за производство на самолетите „Фоке-Вулф”. Този път над града има гъста облачност и нанесените поражения са сравнително слаби, докато загубите на бомбардировачите възлизат на 5%, повечето от които са дадени от ескадрилите за обучаване на нови екипажи.
От този момент до 1944 г. не се извършват нападения с по 1000 бомбардировача.
1968 г. „Бийтълс” започват да записват своя „Бял албум”. Това е деветият студиен албум на британската рок група, който се появява на пазара на 22 ноември с.г.
Всъщност оригиналното име на тавата е по името на групата „Бийтълс”, но остава в историята като „Белия албум”, тъй като обложката била бяла и на нея нямало нищо освен името на албума. Първоначално дори било планирано да се нарича House A Doll, но по късно името е променено.
Голяма част от песните в този албум са замислени по време на посещението на „Бийтълс” в индийския град Ришикеш през 1968 г. Там членовете на групата практикуват йога под ръководството на Махариши Махеш Йоги. Джон Ленън и Пол Маккартни бързо осъзнават, че сегашното им състояние е идеално за писане на песни. Те се срещат по стаите, за да работят за създаването на нови хитове.
1971 г. изстрелян е безпилотният космически апарат „Маринър 9”, чиято главна цел е картографиране на повърхността на Марс. „Маринър 9” е част от програма „Маринър”, чиято първостепенна цел е изследването именоо на планета Марс. Запускът е осъществен от ВВС база Кейп Каневерал и достига планетата на 13 ноември с.г.
„Маринър 9” става първият апарат, който обикаля около друга планета, като изпреварва с много малко съветските „Марс 2” и „Марс 3”, които пристигат месец по-късно. След месеци на пустинни бури, сондата успява да изпрати изненадващо ясни снимки на планетата.
„Маринър 9” е изпратен, за да продължи атмосферните проучвания започнати от „Маринър 6” и „Маринър 7”. След 349 дни в орбита на Марс „Маринър 9” е изпратил 7329 снимки, представляващи 80% от повърхността на планетата. Снимките разкриват много подробности от терена на Марс, като корита на реки, кратери, масивни външни вулкани (като Олимп, най-високият вулкан познат в Слънчевата система), каньони (включително Валес Маринър, система от каньони простираща се на 4000 от повърхността на Марс), доказателства за ерозия причинена от вятър и вода и др.
Малките спътници на Марс Фобос и Деймос също са фотографирани.
След изразходване на горивото за контрол на височината, апаратът се изключва на 27 октомври 1972 г. В момента „Маринър 9” е все още в орбита на Марс поне до към 2022 г., когато апаратът ще навлезе в атмосферата на Марс.
1986 г. Европейската космическа агенция изстрелва ракетата „Ариана-2”. Произведена е във Франция. „Ариана 2” е ракета-носител, използвана за шест изстрелвания в периода 1986-1989 г.
Първият полет е осъществен на 31 май 1986 г. с изкуствения спътник Intelsat-5A F-14. Третата степен отказва да запали и ракетата е унищожена на безопасно разстояние. Следващите пет изстрелвания са успешни. Последното изстрелване е извършено на 2 април 1989 г., като успешно е изведен комуникационния спътник Tele-X.
В България:
1975 г. в София е открит Домът на съветската наука и култура. В последствие името му е променено на Руски-културно-информационен център.
Задачите, които стоят пред центъра, са разнообразни: запознаване с историята и културата на народите на Русия, с нейната вътрешна и външна политика и икономически потенциал; съдействие за установявяне и развитие на контакти и сътрудничество между творчески културно-просветни организации, разширяване на научно-техническите и културни връзки между Руската федерация и Република България, популяризиране и изучаване на руската литература, оказване съдействие при установяване и развитие на партньорски отношения между регионите на Руската Федерация и България; участие в реализация на международни програми в областта на хуманитарните, техническите, културните и информационните връзки.
Центърът разполага с киносалон и видеозали за 300 и 85 места, изложбени зали с обща площ 1200 кв.м за експониране на художествени, научно-технически, промишлени и др. изложби и музикален салон, в който се провеждат камерни концерти. От много години работи и видеоклуб за запознаване на любителите на киното с руските шедьоври на световната кинематография.
В центъра има библиотека с 18 000 тома художествена, научно-техническа литература, руски списания, литература по история на Русия, православна и чуждестранна литература на руски език. За младите читатели е създаден детски отдел.
