1667 г. френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада.
Езерото Нипигон е петото по големина езеро в провинция Онтарио. Площта му, заедно с островите в него е 4848 кв.км, която му отрежда 13-то място сред езерата на Канада. През 1940 г. част от водите на река Огоки са прехвърлени от басейна на река Олбани в Нипигон, в резултат на което се повишава площта и обемът му.
В езерото се вливат множество малки реки, но изтича само една - река Нипигон, която се влива от север в Горно езеро.
Названието на езерото, произлиза вероятно от думите „Аnimi-bee-gong”, което на езика на индианците оджибве означава „безкрайна вода”. Индианците оджибви, които сега населяват бреговете на езерото, през 18 в. прогонват от тези райони предишните обитатели - индианците кри.
Езерото е открито от френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон на 29 май 1667 г. През 1684 г. на североизточния бряг на езерото е построен първия форт - Fort La Tourette.
След това в резултат от съперничеството между двете могъщи компании „Компания Хъдсънов залив” и „Северозападна компания”, търгуващи с ценни животински кожи, по бреговете на езерото се появяват няколко обменни селища (фактории), но те така или иначе не прерастват в големи населени пунктове.
1953 г. сър Едмънд Хилари и шерпат Тенсинг Норгей стават първите алпинисти, изкачили връх Еверест в Хималаите. Около 11.30 ч. на 29 май те стават първите изследователи от човешкия вид, достигнали най-високата точка на планетата. Там забиват четири флага - индийски, непалски, на ООН и английски. Двамата алпинисти правят финалната атака на върха, след като прекарват нощта на височина около 8500 м. Ръководител на тази експедиция е англичанинът Джон Хънт.
Новината за историческото постижение обикаля света едва четири дни по-късно - на 2 юни 1953 г., точно когато е коронацията на кралица Елизабет II. И британците я приемат като добра поличба за бъдещето на своята империя.
Еверест (на тибетски: Джомолунгма - „Богинята - майка на света”, на непалски: Сагарматха - „Високо в небесата”) е най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници, в Азия и на Земята.
Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите на границата между Непал и Китайския Тибетски автономен регион. Западният и югоизточният склон на върха представляват граничната линия между двете страни. Той е най-високият връх на Земята с височина 8848 м.
Първият регистриран опит за изкачване на Еверест е направен през 1921 г. от британска експедиция, която трасира над 600 км труднопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита буря принуждава изследователите да прекратят мисията си, но планинарите, сред които е Джордж Лей Малъри, успяват да набележат теоретично осъществим маршрут към върха. Именно Малъри е човекът, който по-късно, запитан от журналист защо иска да изкачи Еверест, отговаря: „Защото е там”. Следват опити към върха и през 1922 и 1924 г.
Днес съществуват два основни маршрута за изкачване на връх Еверест - югоизточният ръб с начало в Непал и североизточният ръб с начало в Тибет. Освен тях има и множество второстепенни и по-рядко използвани маршрути. От двата главни маршрута, югоизточният е технически по-лесен и по-често използван. Именно този маршрут е бил използван от Хилари и Норгей при първото покоряване на върха.
1956 г. Пакистан се обявява за ислямска държава.
Цялата територия на днешен Пакистан е част от Британска Индия до средата на 19 в. Основна роля в управлението играе Британската източноиндийска компания. През 1877 г. се създава Централна Национална Мохамеданска Асоциация, стремяща се към увеличаване на политическите правомощия на мюсюлманите в Индия, чиято общност понася тежък удар след Сипайския метеж от 1857 г. Организацията обаче запада към края на 19 в.
През 1906 г. се основава Всеиндийската ислямска лига, в чиято програма не се говори за независима държава, а само за опазване на правата и идентичността на мюсюлманската общност и запазване на хармонията с индийското немюсюлманско население. Заради насилие между различните секти на исляма в последствие Лигата променя целите си и става по-агресивна. Една от основните точки от устава обаче остава „запазване на лоялността към Британската власт”.
През 1913 г. към Лигата се присъединява Мохамед Али Джина, който до този момент е член на Индийския национален конгрес. През 1927 и 1928 г. британците правят неуспешни опити да убедят Лигата и Конгреса да постигнат съгласие върху обща конституция на Индия, като Лигата настоява за по-голямо представяне на мюсюлманите в обществените институции.
През 1930 г. след редица подобни несъгласия Мохамед Икбал прави обръщение на конгрес на Лигата, в което призовава за обособяване на независима мюсюлманска държава. Изненадващо, през 1937 г. Лигата губи в мюсюлманските провинции по време на общите избори. Джина окончателно оформя теория за две отделни нации и аргументира обособяването на отделна от Индия държава.
На 23 март 1940 г. в бенгалското народно събрание е прокарана резолюция на Лигата, която отхвърля възможността за съюз с Индия при евентуална независимост. Въпреки несъгласието на Ганди Индия да бъде разделяна, консенсус с ръководството на Мюсюлманската лига не е постигнат. В крайна сметка Великобритания се вижда принудена с Акта за независимост от 1947 г. да даде независимост на две отделни държави, като ги провъзгласява за доминиони: Пакистан и Индия стават съответно Пакистански доминион на 14 август 1947 г. и Индийски съюз на 15 август 1947 г. Административната подялба на Пенджаб и Бенгал от страна на британците обаче се развива впоследствие в мащабен конфликт, продължаващ до днес.
Между 1947 и 1971 г. страната е разделена на два отделни региона - Западен и Източен Пакистан. Само година след независимостта разликите между двата региона започват да стават очевидни. Мохамед Джина обявява урду за единствения официален език на страната през 1948 г., което предизвиква протести в Източен Пакистан, където най-говореният език е бенгалският. Усилващите се протести през 1950-те години принуждават централната власт на наложи военен режим през 1958 г.
1985 г. на финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел 39 футболни запалянковци са убити и стотици са ранени. Фенове на „Ливърпул” атакуват тези на „Ювентус”, италианците се опитват да избягат, но пътя им е пресечен от бетонна стена на трибуната на стадиона. Поради големия натиск от множеството стената се срутва върху привържениците на „Ювентус”.
Въпреки кошмара финалът се провежда, а италианският отбор печели с гол от дузпа на Мишел Платини.
Футболната среща е последната, играна на построения през 1920 г. стадион „Хейзъл”. След тежкия инцидент съоръжението е разрушено и на негово място е построен нов стадион, разполагащ само със седящи места. Единственият спомен от трагедията през 1985 г. остава порта близо до главния вход. Основата на стария стадион обаче още съществува.
Последиците от трагедия остават дълбока следа в историята на клубния футбол. На 31 май британският министър-председател Маргарет Тачър притиска Футболната асоциация на Англия да изтегли английските клубове от Европейското първенство и два дни по-късно УЕФА ги отстранява за „неопределен период от време”.
На 6 юни ФИФА разширява забраната за всякакви мачове, но седмица по-късно позволява участието в приятелски мачове. Забраната не се отнася за Националния отбор по футбол на Англия. Английските клубове са отстранени за неопределено време от европейски първенства с условие, че за „Ливърпул тази забрана ще важи още три години, след като общата бъде премахната.
В крайна сметка английските клубове не участват в евротурнири през следващите пет сезона, а „Ливърпул” допълнително още година.
1990 г. Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР. Изборът е направен, въпреки че Горбачов лично призовава депутатите да не избират Елцин.
Но той получава подкрепа от демократичните и от консервативните членове на Върховния съвет, които по това време са в битка за политическа власт. Част от тази битка е противопоставянето между политиците от РСФСР и СССР.
На 12 юни, в опит да надделеят в борбата, депутатите представители на РСФСР в Конгреса приемат декларация, обявяваща независимост на руската република. Точно един месец по-късно, в реч изнесена на 28-ия пленум на КПСС, Елцин обявява своето оттегляне от комунистическата партия.
На 12 юни 1991 г. Елцин е избран за президент на РСФСР, като печели 57% от вота на избирателите. Негов основен опонент е подкрепеният от Горбачов кандидат, Николай Рижков, който обаче печели само 16%.
По време на кампанията си, Елцин критикува „диктатурата на центъра” и привилегиите, които има комунистическата номенклатура. На 10 юли Елцин встъпва в длъжност и посочва Иван Силаев за председател на Съвета на министрите - правителството на РСФСР. С един от първите си укази като президент, Елцин ликвидира партийните организации в предприятията.
1999 г. космическата совалка „Дискавъри” извършва първото скачване с Международната космическа станция (МКС). Това е втори полет на совалка по строителството на станцията.
Основната цел на полета е доставка на повече от 1300 кг материали и оборудване на борда на МКС. Скачването на совалката със станцията става на третия ден от полета. На четвъртия ден е извършено излизане в открития космос от астронавтите Тамара Джерниган и Даниел Бари. Задачата им е да монтират няколко уреда и съоръжения на външната повърхност на станцията, които да се използват при бъдещи излизания на следващите полети.
Полезният товар е доставен в орбита с помощта на транспортния модул „Спейсхеб”. Всички тези товари са предназначени за първата дълговременна експедиция на Международната космическа станция, която ще пристигне в космоса след присъединяването на още един модул („Звезда”). По това време станцията е все още е необитаема.
STS-96 e 94-та мисия на НАСА по програмата”Спейс шатъл” и 26-ти полет на совалката. След катастрофите с „Чалънджър” и „Колумбия”, тя остава най-старата совалка във флотилията. Тя е и първата совалка, която е официално извадена от употреба. „Дискавъри” има и най-много полети - 39, от които 13 до Международната космическа станция и един до Мир.
В България:
1989 г. председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти. Изявлението му е излъчено по БНР и БНТ.
От „Голямата екскурзия” са засегнатите около 360 000 души, които са принудени да изоставят домовете си. На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Въпреки уверенията от страна на управляващите Турция не е готова да приеме голяма изселническа вълна на територията си. На българо-турската граница се възцарява хаос и на 21 август преминаването на превозни средства и хора е спряно от турските власти.
Българската държава спомага за протичането на „голямата екскурзия” чрез гласуваните от Народното събрание на 10 май 1989 г. облекчения за пътуванията в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите и промени в Наказателния кодекс. Те се изискват от Хелзинкските договорености.
Законът за задгранични паспорти влиза в сила от 1 септември, но събитията се развиват стремително и се налага да бъдат използвани от българските турци още в началото на юни. От промените се възползват между 300-400 000 граждани на България. В Народното събрание на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци.
В резултат на масовото изселване в България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Местната промишленост изпитва затруднения, а също и големи индустриални предприятия в страната и в транспорта, където работят и български турци. Налага се българските власти да организират прибирането на реколтата в обезюдените райони с помощта на бригадири - войници и ученици.
Още през 1984 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за изпълнение на програма за насилствена смяна на имената на българските турци и българските мюсюлмани. Тази програма остава в историята като „Възродителен процес”, при който около 850 000 българи и турци са задължени да променят арабо-турската си именна система.
Наред с това е забранено носенето на шалвари от жените и черни такета с „антенки” за мъжете. Сватбите и погребалните ритуали не бива да се извършват според ислямските традиции. Забранява се честването на основните мюсюлмански празници Рамазан байрам и Курбан байрам, както и правото да се говори на турски език.
Всъщност някои историци отхвърлят връзката между Възродителния процес и Голямата екскурзия, тъй като между двете събития има четири годишен период, протекъл без размирици и проблеми. Но още през 1985 г. става ясно, че идеята за масово изселване не е чужда на Тодор Живков, след думите му, че „турските власти категорично не се съгласяват по въпроса за изселването, а ние сме заинтересовани да се изселят 100-150 000 души”.
