1790 г. е създадена е системата за патентоване в САЩ. Първата национална патентна система е повлиян от Томас Джеферсън. Това всъщност е добавен текст към Конституцията на САЩ за защита на правата на изобретателите.
Всъщност модерната концепция за патента е създадена във Великобритания през 1449 г. Същата година крал Хенри VI издава патент за производство на витражи. В Съединените щати Конгресът последователно приема няколко акта - в 1790 г., един през 1793 г. и един в 1836 г. Всеки от тези документи добавя различни неща към патентната система, каквато я познаваме днес.
1815 г. вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история. Във въздуха са изпуснати около 400 млн. т серни газове, загиват 71 000 души, от които около 12 000 от самото изригване. Тамбора на остров Сумбава е един от най-големите активни стратовулкани в света.
Изригването през 1815 г. е оценено на 7-ма степен по скалата за вулканични изригвания. За сравнение изригването на вулкана Везувий през 79 г., погребало Херкулан и Помпей, би било 3. И до днес то е считано за най-голямото в съвременната история. Количеството пепел е можело да покрие държава с размерите на Гърция (131 000 кв.км).
Една голяма част от хората умират от глад и болести, защото вулканът разрушава всички селскостопански земи. Настъпват глобални климатични промени. Изригването започва на 5 април и завършва на 15 април. Следващата година (1816 г.) е известна като „годината без лято” заради ниските температури вследствие пепелта в атмосферата, която отразявала част от слънчевите лъчи и ги връщала обратно в Космоса. Този студ засегнал най-вече хората в Северна Америка и Европа, където зимата отнела живота на хиляди души.
Съществува легенда, че мъж посещава кралство Тамбора и се спира в случайна джамия, за да се помоли. По съвсем голяма случайност в същата тази джамия се оказва и кралят, който е вътре с две кучета. Посетителя без да знае, кой е насреща му се оплаква от факта, че вътре в святото място има кучета. По-късно през деня краля разбира за това оплакване и кани недоволния гост на вечеря. Странникът приема и двамата вечерят, а когато храненето приключва краля любезно казва, че всъщност те са се хранили със същите онези кучета, които са били в джамията.
Вбесен от този факт, посетителя осъжда царя и го нарича дявол. Краля незабавно нарежда на стражите да уловят човека и да го екзекутират. Убиват го и го хвърлят тялото му в кратера на спокойния вулкан. Още докато слизат надолу обаче, вулканът бавно започва да показва признаци за безпокойство. След няколко години на леки изригвания, вулканът показва своята свирепа същност и погубва цялото кралство, както и хиляди жители.
Любопитен факт са и твърденията, че Наполеон губи битката при Ватерло именно заради лошото време, което е предизвикано от изригването на Тамбора. Той забавя своята атака, защото времето е неимоверно лошо, вследствие на изригването, което е три месеца по-рано. Денят е неделя 18 юни 1815 г. Атаката е планирана за сутринта, но се състои по обяд заради силния дъжд. Наполеон се надява пороят да спре, за да може да се атакува с цялата си мощ, но превозите, които прекарват оръжието засядат в калта.
Забавянето дава възможност на противниците да консолидират своите сили и до залез слънце, Наполеон е разгромен от британските, холандски и немски войски, под командването на генерал Уелингтън. Ватерло е район в Белгия, а това поражение променя световната политическа карта и слага край на управлението на Наполеон.
1841 г. излиза първият брой на вестник „Ню Йорк Трибюн”. По-късно (1924 г.) изданието се обединява с „Ню Йорк Хералд” и на пазара се появява „Ню Йорк Хералд Трибюн”.
По онова време двете печатни издания съществено се отличават едно от друго. Докато „Хералд” се издава като таблоид, а главният й редактор Джеймс Гордън Бенет е член на демократическата партия и първосъздател на криминалната журналистика, то „Трибюн” се развивала с помощта на Хорас Грили от партията на вигите (а по-късно става республиканец) и на нейните страници преобладавал умерения и консервативен стил.
До 1880-те години „Хералд” в границите на Ню Йорк се радва на най-големия тираж (по-късно го изпреварва вестникът „Ню Йорк Уърлд”, създаден от Джоузеф Пулицър), докато в същото време ежеседмичните публикации на „Трибюн” се разпространявали по цялата територия на САЩ.
През 1870-те години, след смъртта на Грили популярността на „Трибюн” рязко пада, вестникът възглавява Уайтло Рейд, който експлоатира изданието с цел да реализира собствените си амбиции в републиканската партия. „Хералд”, управляван от 1867 г. от Джеймс Гордън Бенет младши, продължила възхода си с равномерно увеличиване на тиража. Вестникът за разлика от конкурентите, много по-добре осветлявал международните новини, в частност кореспондентът Хенри Мортън Стенли бил командирован в Африка в търсене на знаменития пътешественик Дейвид Ливингстън.
Новият вестник с името „Ню Йорк Хералд Трибюн” не успява да генерира добър доход и през първите пет години балансира на ръба на банкрута, но през следващите две десетилетия популярността му стабилно расте и изданието се издига до лидерите на средствата за масова информация.
1849 г. американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла. През есента на същата година е патентован аналог на безопасната игла на Хънт и от англичанина Чарлс Роули.
Предшественик на безопасната игла е фабулата, чиято употреба има предимно естетическа функция. В Западна Европа са намерени древни бронзови брошки от 12 в. пр.н.е., който досто приличат на безопасната игла. Били са използвани, за да придържат различните парчета плат на рамото на тогите.
Според историята Хънт измислил безопасната игла... съвършено случайно. Той трябвало спешно да плати дълг от 15 долара, но нямал пари. Затова решил да изобрети нещо. Взел една 20-сантиметрова медна тел, навил я в средата, обезопасил единия й край и я нарекъл „карфица за дрехи”. Три часа по-късно продал правата за своето изобретение срещу 400 долара.
Всъщност обаче Хънт бил изобретател, който не е знаел как да се възползва от пазара. Започва да майстори различни неща още като тийнейджър и през 1826 г. изобретява машина, въртяща лен. Хънт създава и трион за рязане на дървета, машина за чистене на пътищата, както и множество подобрения над велосипедите. Разработва и усъвършенствана шевна машина, но се опасява, че вследствие на нея шивачките ще останат без работа. А когато решава да подаде заявка за патент за последното изобретение, се оказва, че вече са го изпреварили.
1912 г. британският лайнер „Титаник” напуска пристанището в Саутхемптън, Англия, за своето първо и единствено плаване. Tой се сблъсква с айсберг в 23.40 ч. вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно - в 2.20 ч. сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две.
Построен в корабостроителницата „Харалд и Уолф” в Белфаст, „Титаник” е най-големият пътнически параход в света по онова време. В нощта на фаталната среща на „Титаник” с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния кораб „Калифорниън”. Вечерта на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае за медийния рейс на „Титаник” и че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на „Титаник” за опасните ледени блокове по радиото в 23.00 ч.
Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носил специален надпис за опасност, радистът на Титаник не е съобщил за него на капитана. Радистът на „Калифорниън” изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Още същата вечер двамата наблюдатели на „Титаник” съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 м. Първият офицер се намира на мостика и дава командата, която всеки морски офицер на негово място би изрекъл при подобна ситуация: „Ляво на борд, машини пълен назад!” Но вече е твърде късно, за да се предотврати ударът с айсберга - ледената скала разпаря корпуса откъм носа по дължина 90 м.
Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение. Конструкторът на „Титаник” Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления - корабът ще потъне! Когато от „Титаник” пускат първата спасителна лодка с пътници, капитанът му е относително спокоен - близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън”. Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от „Титаник”. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж. Корабът потъва за около 2 часа и 20 минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които са прибрани на кораба „Карпатия”.
1916 г. в САЩ е създадена професионалната асоциация по голф. Голфът е спорт, в който индивидуални участници или отбори използват няколко вида стикове за да вкарат специални топки в поредица от дупки с минимален брой удари. Спортът се играе на специално игрище за голф. Като правило всяко отделно игрище има свой специфичен терен, но се състои или от 9, или от 18 дупки.
Произходът на голфа е неясен и е предмет на дебати и противоречия. Игра с подобни топки и стикове съществува в Европа още през Средновековието. Елементи на съвременната игра еволюират от разпространената такаъа по крайбрежието на Шотландияпо време на средновековието, след което се пренася в Англия и САЩ през 19 в.
За подобна на голф играе има записи, че се е играла на 26 февруари 1297 г. в Холандия, в един град, наречен Лонен ан де Вехт, където холандците играят игра с пръчка и кожена топка. Победител е този, който удари топката с най-малък брой удари в целта, намираща се на няколко стотин метра раззстояние. Някои учени твърдят, че тази игра на поставяне на малка топка в дупка в земята, използвайки стикове за голф, се играе в 17 в. в Холандия и предшества тази в Шотландия. Има и други записи на подобна на голф игра от континентална Европа.
Първото документирано споменаване на голф в Шотландия се появява в Акта за присъединяване от 1457 г. на шотландския парламент, указ, издаден от крал Джеймс II който забранява играенето на игри на голф и футбол, тъй като те са отвличане на вниманието от стрелба с лък и други занимания за военни цели. Забраните отново са наложени в 1471 и 1491 г. като голфът е описан като „неизгоден спорт”. Мария Стюарт, кралица на шотландците, е обвинена от политическите си врагове в играта на голф, след като вторият й съпруг Хенри Стюарт, лорд Дарнли, е убит през 1567 г. Джордж Бюканън впоследствие пише, че тя играе „спортове, които са очевидно неподходящи за жени”.
Мъселбърг се счита за най-старото игрищр за голф. Предполага се, че там е играла голф Мария Стюарт, кралицата на шотландците през 1567 г. Първият международен голф турнир се играе на 17 октомври 1860 г.
1922 г. започва провеждането на Генуезката конференция. Срещата, но която има представители от 29 страни - Албания, Австрия, Белгия, България, Чехословакия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Япония, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Съветска Русия, Румъния, Испания, Швеция, Швейцария, Кралство на сърби, хървати и словенци, продължава до 19 май.
Целта е да обсъдят състоянието на икономиката след края на Първата световна война, да се формулира стратегия за възстановяване на Централна и Източна Европа след края на войната и да се договорят връзките между европейската капиталистическа икономика и комунистическата икономика на Съветска Русия.
Съветската делегация, ръководена от комисаря по външните работи Георгий Чичерин, не само отхвърля предявените ѝ претенции, но успява да разкъса международната блокада и да подпише т.нар. Рапалски договор с Германия от 1922 г.
Правителства на Германия и Съветска Русия се отказват от взаимни обезщетения за военните и невоенните разходи и щети, причинени и на техните граждани. Германия признава национализацията на държавна и частна собственост в Русия, а РСФСР се отказва от дял в германските репарационни плащания. Двете държави се задължават незабавно да възстановят дипломатическите и консулските си отношения.
Рапалският договор поставя началото на излизането от международна изолация на РСФСР и Германия, и е пряко следствие от антигерманската и антируската насоченост на ВВСС, на френско-полския военен съюз от 1921 г. и провежданата по това време Генуезка конференция, чиято основна цел е западните държави да получат дълговете на царска Русия и финансовите задължения на руското временно правителство.
1925 г. „Великият Гетсби” от Френсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път. Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд” (1909). През 1913 г. Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 г. е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ.
Демобилизирал се през 1919 г., Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници” е публикуван в списание „Умната група”. Фицджералд получава за него 30 долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918 г. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 г. се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая”, където той използва материал от „Романтичния еготист”. „Отсам рая” веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се жени за любимата си Зелда.
През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд „Великият Гетсби”, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 г. „Великият Гетсби” е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби” е направена същата година.
Романът „Великият Гетсби” е историята на баснословно богатия Джей Гетсби и обсебващата му любов към красивата Дейзи Бюканън, която с неизбежността на древногръцка трагедия върви към своя неумолим финал. Това е също и лиричен разказ за Епохата на джаза с целият й блясък и декаданс; за пищните партита на Лонг Айлънд от 20-те години на миналия век; за разгулни компании, разюздани мечти, алчност, амбиции и пари.
И накрая това е една история за неспирния бяг, в който всички ние сме увлечени, преследвайки химери, блянове и мечти. Изяществото, с което тази творба улавя духа на една отминала епоха и едно изгубено поколение, отдавна й е отредило място сред най-великите романи на XX век.
1940 г. извършено е Катинското клане. Това съветско военно престъпление - масово убийство по време на Втората световна война на близо 22 000 поляци (офицери и интелектуалци), е извършено от служители на съветското НКВД. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гора край с. Катин.
В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - „цветът” на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.
През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международния червен кръст, но поради отказа на Съветския Съюз това не може да се осъществи и Германия провежда самостоятелно разследване.
През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 г. от германците. Става дума за близо 22 000 поляци.
Едва през 1990 г. Михаил Горбачов признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД.
1953 г. на екран е пуснат първият триизмерен филм „Восъчната къща”. Във филма участва жанровата кино-легенда Винсънт Прайс. Лентата често е считана за един от родоначалниците на слашъра - поджанр на филмите на ужаса, който днес има вече богата история.
1979 г. в 20.34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб „Союз 33”, в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета Николай Рукавишников.
Основната цел е скачване със станцията „Салют 6”, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15”, „Средец” и „Пирин”. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз 32” и да се приземи с нея.
След успешния старт от Байконур в 20.34 ч. (московско време), корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията „Салют 6”.
Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют 6”. След приближаване на 3 км и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз 33”. Той трябва да работи в продължение на 6 секунди но се самоизключва след първите 3 секунди, а екипажът в станцията „Салют 6”, който наблюдава опита за скачване, вижда искра от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла”. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат.
Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция. Екипажът на „Союз 33” започва да се приготвя за връщане на Земята.
Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 секунди, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 секунди, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл.
При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 м/с²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.
Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от „Союз 33”, впоследствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени и на специалистите от БАН. Днес спускаемият апарат на космически кораб „Союз 33” се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.
2001 г. България е извадена от негативния Шенгенски списък. С това отпада изискването и изивакването за българските граждани, пътуващи в Европейския съюз.
Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система. Подписано е на 14 юни 1985 г. на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид” в Шенген, (град край границата с Франция и Германия) между пет от тогавашните десет страни членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия, Франция.
В Шенгенското споразумение се включват по-късно и други европейски страни, включително и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в споразумението участват общо 25 държави: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция, като образуват т.нар. Шенгенско пространство или Шенгенска зона.
2010 г. Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в самолетна катастрофа край Смоленск, Русия. Загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.
Катастрофата става в 10.50 ч. московско време. Официалната полска делегация тръгва от Варшава, за да участва в отдаване почит по случай 70-годишнината от извършеното в района на Смоленск Катинско клане.
Водещата първоначална версия за катастрофата е неизправност в лявото крило на самолета, съветско производство, модел Ту-154. Другите две версии показват като евентуални причини за катастрофата мъглата, която в тази област е обичайно явление през пролетта и есента, или пилотска грешка.
Според предварителни данни, пилотът прави опит да се приземи, на летището в бившата военна база край Смоленск, в гъста мъгла. Самолетът се оказва твърде ниско при захода към пистата. Той закачва върховете на дърветата, преобръща се, удря се в земята и се разпада на 200 м от пистата в гориста местност.
Двете черни кутии са намерени невредими на мястото на катастрофата още същата вечер. Записите потвърждават, че пилотът е правил опити за приземяване въпреки препоръките на ръководителите на въздушния трафик. Предварителните данни показват, че самолетът е ударил върховете на дърветата, докато е правил заход към летището при ниска видимост.
Близо 9 месеца след самолетната катастрофа, Междудържавния авиационен комитет на Русия (МАК) с участието на чуждестранни и полски представител в него излиза с окончателния си доклад за причините предизвикали катастрофата. Основната причина е оказания психологически натиск върху екипажа - в пилотската кабина на самолета се е намирал главнокомандващ ВВС на Полша генерал Анджей Блашик. В кръвта му е открит алкохол в концентрация от 0,6 промила.
За психологическото натоварване на екипажа е допринесло и присъствието на шефа на президентския протокол в кабината. Присъствието на странични лица до пилотите е било в разрез с т.нар. принцип на чистата кабина. Следствие на този натиск, екипажът не взема адекватно решение да насочи самолета към резервно летище, поради гъстата мъгла над Смоленск.
Отделно от психологическия натиск, пилотът на самолета над половин година не бил извършвал кацания в трудни метеорологични условия, а екипажът е демонстрирал „недостатъчно равнище на професионална подготовка”, което от субективна страна в съчетание с оказания психологически натиск е оказало пагубно влияние за да се стигне до трагичната развръзка. Самолетът Ту-154М е бил технически изправен при излитането от Варшава, а освен това съвсем наскоро е бил изцяло обновен и модернизиран.
Следствие от взетото неадекватно решение за приземяване в Смоленск от екипажа, самолетът е кацал при невидими наземни ориентири, а и екипажът не е реагирал адекватно, когато се е задействала системата за ранно предупреждение. Автопилотът е останал включен, вместо да бъде избран режим на ръчно приземяване, и през последните минути от полета самолетът се е снижавал с вертикална скорост 8 метра в секунда - двойно повече от допустимото, отбелязва в заключението си експертната комисия за установяване на причините за катастрофата.
В България:
1913 г. е основан споретен клуб „Славия”. Дружеството за спорт в България е учредено от обединението на членовете от спортните клубове „Ботев” (1909) и „Развитие” (1910) в кварталите около Руски паметник. Клбът, регистриран с документи за организирана дейност в различни гимнастически и спортни дисциплини, може да бъде признат за първия в България.
Всичко започва през 1910 г., когато по примера на гимнастическите дружества „Юнак” младежите се събирали в самостоятелни организации. На 3 октомври 1923 г. с крепостен акт 271 „Славия” става собственик на терен около Руски паметник и започва изграждането на първото игрище. През 1958 г. в квартал „Овча купел” започва строеж на спортен комлекс.
„Бялата библия” е уникален документ, без аналог унас, който съдържа ценна информация относно цялостния спортен живот в България в зората на неговото организиарно развитие. Това е период в който към известните в различни разновидности гимнастически дружества се появяват игрите с топка и нуждата от системна работа с по-голям брой хора. На 200 ръкописни страници са събрани първите 86 протокола на основателите на първото спортно дружество у нас - „Славия”.
В протокола под номер едно е записано, че Славия е основана на 10 април 1913 г. в 14.00 ч. на поляните около „Руски паметник” от 20 човека-ентусиасти, които са изброени поименно.
1989 г. се състои премиерата на български игрален комедиен филм „Адио, Рио”. Музиката към лентата е на „Щуреца” Кирил Маричков.
Филмът е комедия на ужаса по сценарий на Марко Стойчев. Сред актьорския състав са имената на илип Трифонов (архитект Стоев), Ваня Цветкова (съпругата Лена), Петър Попйорданов (стажантът следовател), Георги Мамалев (доцент Попрусков, анатом), Никола Рударов (директорът), Георги Русев (сседът бай Слави), Надя Тодорова (книжарката), Латинка Петрова (любопитната Неда) и др.
Историята се завърта около архитект Стоев, който спечелва конкурс за проект в Рио де Жанейро. Всичко върви добре, докато той не разбира, че директорът му ще замине вместо негов способен колега. Измъчван от угризения как да постъпи и подтикван от жена си да избере пътуването вместо да се откаже, той най-накрая склонява. Връщайки се у дома, върху колата му пада един труп. Каквито и опити да прави, не може да се отърве от този труп. Постепенно архитектът разбира, че и други хора имат същия проблем. Оказва се, че това е трупът на някогашната им чиста съвест и всеки се сдобива с него, когато започне да лъже или отстъпва от принципите и истината.
