Дали древната цивилизация на египтяните не е властвала много по-дълго, отколкото ни казва официалната история? Днес мнозина вярват, че древната египетска цивилизация е разполагала и съхранявала част от изгубеното познание за цивилизацията на атлантите, както и сведения за тяхното погубване.
В далечното минало древните египтяни са имали множество езотерични практики и ритуали, някои от които са се запазили и до днес. Невероятните им спиритуални и окултни знания далеч надхвърлят знанията, с които разполагаме днес. Мнозина дори вярват, че корените на древното познание, с което те са разполагали, не са били от тяхната цивилизация, или пък са им били предавани по телепатичен път. Днес дори има твърдения, че древните египтяни са получавали тайните знания и ритуали по телепатичен път от Хермес Трисмегист или по-известен като бог Тот.
В гръцката митология този бог е известен като Хермес Трисмегист, а в египетската като бог Тот.
Тот живеел в древен Египет и бил първият древноегипетски философ и откривател на древните училища за мистерии.
Според митологиите Тот е този, който е дал на хората числата, както и изкуствата на самоусъвършенстване чрез работа със съзнанието. Той получавал всички знания чрез дълбоки медитативни практики и дори транс, по време на които написал повече от 40 книги, включително и „Изумрудените скрижали“ и „Книгата на Тот“.
Твърди се, че „Книгата на Тот“ разкрива тайната на Вселената и процеса на постигане на непознатите възможности на човешкия мозък, както и скрито познание за процеса на инкарнация.
ThinkStock/Getty Images
Областите, за които е писал Тот са - от познание за медицината, химията, правото, изкуствата, магията, философията - до познания за египтяните. Легендата казва, че този, който чете съдържанието на книгата, ще се сдобие със средството да разгадае тайните и да господства над Земята, небето, въздуха и небесните тела.
Никой все още не знае къде се намира книгата, но някои подозират, че тя е в астрала, а не във физическия свят. За да стигне до нея човек трябва да пътува със съзнанието си.
