Над 2 милиона са българите, които живеят зад граница. Българската общност в Гърция е една от най-многобройните - данните на Обществените съвети на българите в чужбина сочат, че в южната ни съседка живеят около 300 000 души, но според сънародниците ни в Атина те са доста повече.
В първия ден от визитата си в Гърция президентът Росен Плевнелиев се срещна с българската общност там, като им обеща, че до есента ще има нова стратегия за сънародниците ни зад граница, която ще бъде публикувана за обсъждане с тях преди да бъде приета като документ. Българите в Атина за пореден път поискаха откриването на Български културен център там, както и отварянето на българско държавно училище. В момента в гръцката столица има три неделни училища за българчетата. Йовка Йовчева разговаря с трима сънародници - с различна възраст и занимания. Всеки със своя позиция за това кое биха избрали днес „криза по гръцки" или „стабилност по български"?!?
Учителят
Срещам Венета Искренова в двора на посолството ни в гръцката столица - чакаше да види българския президент. Тя е учител по история и география в българското неделно училище „Св.Св. Кирил и Митодий". В Гърция е от 11 години, като пет от тях работи в българското училище.
„Дойдох повече от любопитство, но икономическите причини са главните", признава тя.
Въпреки кризата в Гърция, която фокусира вниманието на цяла Европа, мнозина българи тук смятат, че южната ни съседка е по-добро място за живеене и работа. Питам и Венета Искренова дали след 11 години в Гърция би избрала тяхната криза пред родната макар и бедна стабилност. „Тази търпимост, която имаме ние българите, друг народ не зная да я има - аз съм историк, много е трудно да намеря друг народ с такава търпимост", казва тя, когато коментираме склонни ли са гърците да „стягат коланите" в кризата.
„Трябва да се отърсим от старата пристрастност - не политическа, а от старите навици. Новите хора започват по нов начин, аз вярвам много в младите хора", добавя българката.
Ученикът
Докато Венета убедено ме уверява, че вярва в младите, при нас пристига Николай Бранков, неин ученик от неделното училище. В гръцкото училище съм 11 клас, а в българското е малко назад - тази година е взел заедно 6-ти и 7-ми клас. „Бих казал, че тук сега живеем както живеехме в България, когато аз бях там преди няколко години", казва той, когато го питам млад човек като него усеща ли кризата. Разказа, че е имало проблем с учебниците в началото на година в гръцкото училище. Хубавото беше, че дори когато ги издадоха след това, никой не ни накара да ги купуваме, казва Николай. И добавя: „грижат се колкото могат, живее се още тук, но бих казал, че вече нещата са на ниво България".
Той се надява на бъдещ възход на България, „стига обаче да се върнат младите хора в страната, да има кой да работи за държавата". И народът да нададе глас - не вечно да си мълчи, казва младият българин.
Учителката му по история допълва, че кризата в Гърция се усеща вече много. „Пенсиите им намалиха, заплатите им намалиха, много хора вече са съкратени, вече не ходят толкова на заведения. Намаляват почти всякакви разходи като например да вземат жена, която да им чисти редовно къщата - нямат този живот, който е бил", разказва Венета Искрова.
Преди да поиска откриването на културен център в Атина, Николай признава, че според него държавата има още какво да направи за образованието на българчетата в чужбина. „Българското училище е изцяло инициатива на българската общност - вярно, че държавата помага с учебници и по друг начин, но мисля, че подкрепата не е достатъчна", допълва младият българин.
Големият проблем според активните българи в общността е липсата на по-сериозна държавна политика, която да обхване максимален брой деца в обучението на роден език. Някой от сънародниците ни разказват, че само в гръцката столица има над 15 000 български семейства, като това означавало поне 2-3000 деца. В трите неделни училища тук обаче учат в пъти по-малко - около 300 българчета.
Артистът
Към групата ни се присъединява Пламен Симеонов, чиято съдба в България е била театъра, а сега просто работи в Гърция. Но извън работа е част от екипа на неделното училище „Св. Св. Кирил и Методий". Венета Искренова ми го представя в тази роля. „Благодарение на Пламен Симеонов няма дете, което да произнася грешно звуковете - в началото не знаеха какво е „щ", „ч", „ш", обясни Венета Искренова.
„Децата, които идват от смесени семейства или от гръцки училища, най-обикновеното нещо е да ги научим на „Аз съм българче", но не да рецитират „Аз съм българЦе, обиЦам... Дори от първи клас те вече имат друга фонетика - те слушат наоколо само гръцка реч", обяснява Пламен Симеонов.
Когато го питам какво е довело актьор като него в Гърция, Пламен казва, че вероятно го е довело това, което води българите тук - търсенето на по-добри доходи. Бил е около 18 години в театрите, напуска Габровския театър, когато решава, че трябва да даде някакъв шанс на децата си. „Тъжно ми беше да гледам как след 1997 година децата на някои отидоха да учат в Америка, в Англия, а ние учителите и артистите, не можехме да си позволим да отделим средства дори за Софийския университет", разказва Пламен.
„Когато ме питат защо работиш тук - в най-голямата каменна кариера, аз казвам просто защото заплатата ми е колкото на министър-председателя. Така беше преди няколко години, сега не зная", обяснява още българският актьор. „Понякога ми се ще да бъда европейският тройкаджия от Атина, отколкото отличника от Габрово например", допълва Пламен, когато коментираме кризата в южната ни съседка и изборът на българите тук.
Николай е убеден, че ще се върне да учи в университет в България. „Един истински българин би избрал „стабилността по български", защото България има нужда от българи. Все повече и повече ние или бягаме или нещо ни прогонва от родината", казва младежът. „Или се решаваме да бъдем прогонени", допълва го „учителят му" Пламен Симеонов. И допълва, че заради децата си заслужава човек да дойде тук, за да им даде шанс да мислят като Николай.
Актьорът Пламен Симеонов се надява, че децата няма да стигнат до решенията, които е търсило неговото поколение - препитание в чужбина. Защото, както каза и той, в Гърция много българи са с учителски или други дипломи, но в делника си казват „чистя, помагам, гледам, обслужвам".
„Срамно е, защото ние тук се чувстваме повече българи от българчетата в България", допълва младият Николай. И се насочва към срещата с президента...
