В света на Брекзит, който често предизвиква разделение между "тях и нас", е лесно да забравим, че като оставим настрана Брекзит, лидерите от Европейския съюз все още смятат Великобритания за близък партньор и съюзник. Техните поздравителни послания към Борис Джонсън от цяла Европа вчера, особено от френския президент Еманюел Макрон, са навременно напомняне за това.
Каквото и да се случи с Брекзит, Франция, Германия, Полша и други все още силно се надяват да работят в тясно сътрудничество с Великобритания по международни въпроси като санкциите срещу Русия, Иран и защитата на правата на човека. На световната сцена ЕС смята Великобритания за част от добрите.
Но приветственият тон на лидерите от ЕС, представляващ в крайна сметка дипломатическа учтивост, не бива да бъде погрешно разбиран, когато става дума за Брекзит и министър-председателството на Борис Джонсън.
Поканите от ЕС към новия министър-председател за "конструктивна" съвместна работа не показват готовност за приемане на каквито и да е възможни искания на новия министър-председател от гледна точка на промени в сделката за Брекзит.
Влиятелна фигура от ЕС ми каза, че в момента в ЕС има две идейни школи, когато става дума за Борис Джонсън: Номер 1: тези, които смятат, че след своето встъпване в длъжност той ще смекчи реториката си. Тези оптимисти в ЕС смятат, че като главен архитект на Брекзита Джонсън е в най-добра позиция да убеди парламента да приеме компромисна сделка. Те също така се надяват, че след като толкова много време е копнял да бъде министър-председател, Борис Джонсън в крайна сметка няма да иска да рискува новото си министър-председателство, като пристъпи към Брекзит без сделка през есента.
Gulliver/Getty Images
Идейна школа номер 2: тези, които предсказват "продължение в стил Варуфакис". Тези песимисти в ЕС предсказват "множество безсмислено срещи" с министър-председателя Джонсън, какъвто смятат, че е бил случаят с противоречивия финансов министър на Гърция в разгара на гръцката дългова криза. Те мислят, че резултатът ще е Брекзит без сделка.
Първо и най-важно обаче е, че ЕС чака да види в кои фигури ще се вслушва Борис Джонсън като министър-председател.
"Едва тогава можем да започнем да разбираме каква ще бъде стратегията на Борис Джонсън за Брекзит", коментира пред мен дипломат от ЕС. "Досега чуваме само лозунги."
БЕЗ СДЕЛКА ИЛИ ЛОША СДЕЛКА
ЕС естествено вече е запознат с т.нар. ядрена стратегия на Джонсън - да се покаже на ЕС, че той съвсем сериозно възнамерява да извърши Брекзит без сделка. Той знае, че лидерите от ЕС много повече биха предпочели съгласуван Брекзит. Той, изглежда, смята, че правдоподобната заплаха за вариант без сделка ще предизвика коренно преосмисляне в Брюксел.
Но проблемът със заплахата да няма сделка е в това, че и другата страна мисли по този начин.
Лидерите от ЕС също мислят, че е по-добре да няма сделка, отколкото да има лоша сделка. За тях. И смятат, че са много по-подготвени. Борис Джонсън е прав. ЕС има повече възможности за маневриране по сделката за Брекзит, отколкото е искал да покаже досега, но също така мисля, че Джонсън надценява гъвкавостта на ЕС.
Европейските лидери няма да искат да приемат компромиси за Брекзит, които в крайна сметка ще им навредят.
Промени ще бъдат приветствани само ако лидерите от ЕС преценят, че те са приложими, и ако бъдат убедени, че новият министър-председател разполага с мнозинство в парламента, за да постигне одобрение на сделката за Брекзит веднъж завинаги.
А макар да са възможни ограничени промени по гарантирането на предпазния механизъм за границата между Ирландия и Северна Ирландия, ако Дъблин е готов на това, идеята на Борис Джонсън за пълно изоставяне на предпазния механизъм е почти немислима за Брюксел.
Лидерите от ЕС искат да предпазят своя единен пазар от неподлежащи на регулация контрабандни стоки. В случая става дума за нещо повече от Брекзит, повече от мирния процес в Северна Ирландия. Целостта на единния пазар е крайъгълен камък на успеха на ЕС като търговски блок.
Лидерите от ЕС също така няма да искат да изглежда, че изоставят Ирландия. По-малките държави членки сега са сила, с която ЕС трябва да се съобразява - те работят заедно за създаване на противотежест на френско-германското влияние, след като Великобритания се готви да напусне общността.
