Интервю с директора на Националната здравноосигурителна каса Румяна Тодорова в предаването "Седмицата" на „Дарик радио”.
С вас ще говорим за това как се търси формулата за здравеопазването през първата еврогодина на България. Да започнем с техническия въпрос - разбрахте ли се с Българския лекарски съюз кога на практика ще започнете преговорите по рамковия договор за следващата година?
За съжаление на този етап не сме се разбрали, въпреки многобройните писма, които ние изпратихме до Управителния съвет на Българския лекарски съюз, но аз съм оптимист. Очаквам тази седмица д-р Кехайов да се завърне от чужбина и съм сигурна, че ще стартирам преговорите, защото това е добре и за двете страни - както за касата, така и за нашите договорни партньори, а следователно и за нашите пациенти.
А какъв е проблемът?
Проблемът е организационен според мен.
А да не би, четох някъде хипотеза, че на лекарския съюз му харесва старият договор, който действа в момента, и иска да го запази, като не подпише нов?
Аз си спомням началото на 2006 г., когато беше подписан настоящият рамков договор и колко много недоволство имаше от страна на лекарския съюз, и как се твърдеше, че едва ли не те са подписали договор, който не е истинският договор. И не мога да допусна, че те така бързо - след 9 месеца, коренно са променили своето мнение и няма да искат да подпишат нещо по-добро.
Дали може да изложите кратко основните неща, които касата предлага да се променят догодина? Това, което поне излезе в пресата, е, че предлагате всеки лекар да може да работи на две места - с един основен и един допълнителен договор до 4 часа, защото сега имало с по 6-7 договора. И искате уеднаквяване на цените на първичен и вторичен преглед, които сега са 10 и 5 лева, да се търси сума някъде посредата. Поне това са първоначалните информации. Но кои са принципните промени, които вие предлагате?
Не можем да предложим кой знае какви неща, защото ние трябва да се съобразим все пак и с бюджета, който се прогнозира за следващата година. И тъй като бюджетът ще бъде увеличен с около 104 милиона, което в национален мащаб не е кой знае какво, нашият стремеж е преди всичко към изчистване на дейностите, към подобряване преди всичко качеството на медицинските услуги и контрола върху това качество. В резултат на което са и тези принципи, за които вие споменахте - за 4-часовия работен ден, за двата договора, така че да нямаме гастролиращи специалисти из страната, каквито в момента наблюдаваме. И особено това се отнася за болничните специалисти.
Искате да кажете допълнително... за 4-часов имате предвид допълнителния договор, 4-часов?
За... ясно е казано в нашия материал, че всеки лекар, който работи по клинични пътеки, трябва да работи минимум 4 часа в лечебното заведение за болнична помощ, независимо дали е на първия, или на втория договор. И в двете лечебни заведения той трябва да отработва минимум 4 часа. Но, като имаме предвид, че в едното той ще бъде на основен договор, там се предполага, че той ще отработва пълното си работно време.
Как ще се реши въпросът с прословутите направления, за да може да отидеш на лекар специалист, да можеш да изследваш, там промени предвиждате ли?
Да, колкото позволява увеличението на бюджета, около 5 процента увеличение за специализираната и първичната извънболнична медицинска помощ, всичко ще бъде употребено в разширяване на регулативните стандарти, така че пациентът да може да получи максимално от това, което парламентът ще ни определи като бюджет.
И все пак тук искам да напомня, че не пациентът е този, който решава дали трябва да отиде на определен специалист, а общопрактикуващият лекар. Така че преценката е преди всичко на лекаря. И ако той добре си структурира пациентската листа, ако добре си следи диспансерните, т. е. хроничните пациенти и знае, наистина познава своята листа, защото той е общопрактикуващ лекар, личен лекар на тези хора - той ще може добре да разпредели своите направления, за да няма напрежение сред неговите пациенти. Ние ще продължим и тази година разпределението на направленията на хронични, т. е. диспансерни и остри случаи, така че да не могат да се прехвърлят направления от едната в другата група и някой да бъде ощетен. В тази връзка искаме да уеднаквим и цената на прегледа.
Какъв е смисълът от това?
Повече от логично е според мен прегледът, независимо дали е първичен, вторичен, или диспансерен, той да има една цена, защото всичко е преглед края на краищата.
И вие предлагате да е 8 лева, ако вярно съм прочел?
Значи, при последните разчети, ако това е окончателният бюджет на касата за следващата година, прегледът трябва да бъде около 9.40 лева. И един първичен с вторичния преглед, и ако специалистът води и диспансерна листа, общо за пациента той ще получи доста по-високо възнаграждение, отколкото е в момента, тъй като в момента първичният преглед е 12 лева, а 5.90 лв. е вторичният и диспансерният.
А сега искате да кажете, че ще стане 3 по 9.40 лв.
Да, 3 по 9.40 лева.
Тоест от под 20 лева ще стане почти 30 лева.
И по този начин няма да има група пациенти, които ще бъдат ощетени, защото сега стремежът е да се върви към първичен преглед, който е най-скъпият.
А клиничните пътеки повече или по-малко ще бъдат? Там ще реорганизирате ли нещо, става дума вече за болниците.
По-скоро работим върху изчистване на алгоритмите на клиничните пътеки, като стремежът ни там е процедурите, включени в клиничните пътеки, които носят еднакъв финансов ресурс, да бъдат отделени в отделни клинични пътеки. Тоест, ако има допълнителни клинични пътеки, те ще бъдат по-скоро старите разделени. Това в момента усилено се работи с националните консултанти и шефовете на научните дружества. Така че ние в момента работим с лекарския съюз, но не работим с Управителния съвет на лекарския съюз.
А как ще спрете тези злоупотреби, за които разказвахте през тази година - всички, които раждат според болниците, да раждат патологично, всички, които ходят, попадат в болница, да страдат от най-тежки форми на пневмонии например, за да се взимат по-големите суми за съответно по-скъпи клинични пътеки?
Ами, тук нещата отново опират до контрол. За съжаление не може да се упражни 100-процентов контрол върху всички лечебни заведения, защото касата няма такъв ресурс. Но все пак на национално ниво могат да се следят тези механизми. И централно управление, следейки точно на национално ниво тези проблеми, може да реагира и да насочва усилията в тези лечебни заведения, където има такава тенденция.Все пак медицинската статистика е нещо изключително важно и ние винаги можем да се опрем на нея.
Тоест вие ще проверявате, когато има сериозни отклонения... в една болница се окаже, че всички са много болни от нещо?
Да, да. И в момента последващият контрол е точно такъв. Когато нещата са извършени, ние тогава можем да ги проверим. В предварителния контрол са по-скоро техническите неща, които отпадат още при отчета, който лечебното заведение прави в съответната районна каса, докато истинският, медицинският контрол, се осъществява на място в лечебното заведение.
Стигаме до темата за лекарствата. Как да не свършат тези, които струват най-скъпо за най-тежките болести догодина, което е хроничен проблем всяка година в България?
Безспорно хроничен проблем. Той е наистина проблем за пациентите. Строго е фиксиран параграфът за медикаменти. Тази година е 270 милиона. При прогнозните разчети за следващата година ще бъде малко по-висок - около 280 милиона. По програми за съжаление 30 милиона са заделени в момента за програми, които, като се има предвид, че в предишната година са включени доста повече пациенти, които продължават лечението си в тази година, за съжаление този ресурс от 30 милиона много бързо се изчерпва и това затруднява касата да включва нови пациенти в тези програми. Но аз искам да уверя пациентите, че ежемесечно ние правим разчети и всяка една стотинка, която се икономисва по някакъв повод - било, че пациентът е завършил курса си лечение, излязъл по програмата или отива да се лекува по друг начин, ще пускаме дори единични бройки, но ресурсът ще бъде наистина употребен 100 процента.
Всъщност това е, изглежда, отговорът ви на въпроса, който поставя сдружение "Хепасист". Това са на хората, болни от хроничен хепатит...
Да.
... които настояват да се отвори, казват те, програмата за тяхното лечение. Вие всъщност обяснявате, че ще отваряте, но... толкова пари, колкото има.
Точно така. Ние не можем нищо повече да направим. Знаете, че бюджетът ни се гласува от парламента. Ако парламентът отпусне повече пари, с удоволствие те ще бъдат разпределени на нашите пациенти. Ние непрекъснато се срещаме с пациентските организации, разговаряме с тях и аз със задоволство бих отговорила, че наистина има разбиране - както от наша страна, така и от страна на пациентите, които въпреки проблема, въпреки страданието си разбират, че касата е един краен етап от тяхното лечение, който разполага с някакъв ресурс и не може да даде повече от това, което му е определил парламентът, законодателя.
Добре, д-р Тодорова, вие сте и лекар и със сигурност изпитвате и състрадание. Има нещо много сбъркано в това ти да се разболееш, например от хепатит и да стане ясно, че той е хроничен през месец август, когато парите на съответната програма са свършили, ти да си бил абсолютно коректен към осигурителната каса, да си плащал вноските и да ти кажат, ами, чакай сега да видим бройка. Тук парламентът, ако гласува. Има нещо сбъркано. То не зависи от вас, но някакво решение трябва да се търси.
Абсолютно сте прав. Аз наистина страдам за тези пациенти и съм далеч от мисълта, че в програмата трябва да участват примерно хиляда или две хиляди пациенти, а да знаем, че в страната те са пет хиляди, защото тогава задаваме въпроса какво правим останалите три хиляди пациенти. Затова моето лично мнение е, че това трябва да бъде политика на държавата. Държавата трябва да вземе под своя грижа тези наистина тежки, социално значими и твърде скъпоструващи лекарства.
Тоест, държавата да плаща от бюджета си за тези и болни хора, а не да се ползва общият бюджет?
Да, така, както в момента се издържат онкоболните. Докато приходите в касата, т.е. събираемостта на здравните вноски е на такова ниво, аз смятам, че трябва да бъде грижа на държавата и поемането на лечението на тези пациенти.
От хроничния хепатит, но този списък сега можем да го разширим, ето, и астматиците протестират. И тяхното заболяване също има тежки измерения например.
Значи, астматиците, сега, може да се поспори. Астматиците спорят за своите лекарства на "Глаксо". Ние сме покрили астматиците с достатъчно медикаменти, комбинирани препарати, препарати, които са известни в цял свят. Касата реинбурсира една голяма част - 100 процента от тези лекарства, осигурили сме и "Флексотид"-а на децата от 1 до 4 години, който наистина няма аналог, така че при астматиците аз лично съм спокойна, че сме осигурили лечение на тези пациенти.
И там спорът за какво - искат определено лекарство, така ли?
Да. Определено лекарство се иска. Съгласете се, че по цял свят това не може стане точно така. Все пак в България има закони, има наредби, по които ние договаряме, които поставят касата пред определени условия, и ние сме длъжни да ги изпълняваме, но пак ви казвам, аз съм спокойна, че поне тези хора имат достатъчно медикаменти и те няма да останат без лекарства, при това добри медикаменти.
Традиционен въпрос към ръководител на здравната каса - каква е осигурителната вноска за здраве, която може, ако не да реши, то да даде посока за решаване на проблема със здравеопазването, какъв размер? В момента е 6 процента.
Ами, трудно е да се ангажирам с определена цифра, но 6 процента е твърде малко и смятам, че доколкото имам спомен България стои на предпоследно място по ниво на здравноосигурителни вноски.
От това, което аз...
И като се има предвид, че е твърде ниска и минималната работна заплата и че една голяма част от богатите фирми не се осигуряват на истинското си възнаграждение, нещата стават доста комплицирани и аз смятам, че това трябва да е наистина грижа на всеки един българин. Просто трябва се внася здравната осигуровка, за да може да се върви напред и да няма толкова страдащи хора.
Тези с разсрочените вноски - вярно ли е, че не си ги внасят и че едва 4 на сто, 3500 души от тези, за които бяха положени толкова усилия да им се разсрочват вноските, всъщност си плащат разсроченото?
Ами, този въпрос по-скоро трябва да го отнесете към Националната агенция по приходите, но самият факт, че агенцията няма да може да изпълни до края на годината събираемостта на вноските, говори, че има такъв момент.
България отделя 4.3 процента от брутния вътрешен продукт за здравеопазване при средно за Европа 8.8 процента. За бюджета за следващата година - какъв процент според вас трябва да се предвиди?
Ами, това е процентът, който е предвиден за следващата година - 4.3.
Ами, той е два пъти по-малко...
Това прави около 200 млн. за здравеопазването, които на този етап са разделени почти по равно между Министерството на здравеопазването и националната каса. Аз затова говоря, че бюджетът за следващата година ще бъде по-висок в сравнение с тазгодишното с около 104 млн.
Да ви попитам и за... вестник "Труд" иронизира част от разходите, които касата се кани да направи следващата година, в едни таблици тази седмица, включително разход за нова сграда например. Сеге, понеже аз съм бил в сградата ви и това е наистина безобразно в такава сграда да работи здравната каса, това е един жилищен блок - кога планирате да имате нова сграда и как смятате да обясните обаче този разход?
Значи, аз съм много изненадана от това, което изтече по медиите. Никога не е ставало, поне тази година не е ставало въпрос да се местим в нова сграда. Беше направена една оценка на имотите, на сградите на касата, които са приблизително на стойност около 11,5 милиона. И даже в нашите материали е записано, че един ден, когато касата стартира такъв процес по закупуване на сграда, тя трябва да бъде от порядъка на 11,5 милиона. Тоест ние ще продадем това имущество, за да купим друга страда и в никакъв случай няма да вземем от парите на здравно осигурителните плащания. Това е бил смисълът на тези цифри. Ако трябва да се върнем на сградите на каса - той не е един жилищният блок, а са три, и се намират на три различни улици - на "Бигла", на "Кричим" и на "Любата". Касата притежава отделни апартаменти в тези сгради, в които живеят хора, депутати дори. И аз много се дразня, когато се говори за лукса на касата. Не може да се говори за лукс, когато в хола на жилищния апартамент работят 12 служители. Те стоят по двама на бюро с по един компютър. Компютрите в огромната си част са закупени през 99-а година и тази година ние сме стартирали една процедура по закупуване на техника, защото, не забравяйте, че ни предстои интегрирана информационна система да изграждаме, която ще ни завари с компютри от 1999 година, които гърмят в ръцете ни.
Като казвате за тази интегрирана...
Когато дойде инспекцията по труда, за да види при какви условия работи касата, заповядайте, ще ви покажа техните констатации. Така че нека да не говорим, да спрем да говорим за лукса на касата, защото хората си отиват и не желаят при този лукс да работят.
Накрая да кажете, като говорите за информационната система - как точно практически ще важат нашите осигуровки в Европейския съюз следващата година? Тоест, ако ти се наложи да използваш, без да се застраховаш отделно... се разболееш, трябва да бъдеш прегледан от лекар в Париж, Лондон, Рим или където и да е - какво трябва да покажеш?
Ами, в момента точно стартираме процедурата по изработване на електронна карта, която ще носи информация за всеки един от нас, за неговата осигуреност, когато излиза в чужбина. Касата за следващата година е заделила 5 милиона лева, повече не може да си позволи, за лечение на наши граждани в чужбина.
Ама тези карти... на всеки ли ще се даде да има такава карта?
Всеки, който излиза в чужбина, ще може да си закупи такава карта.
А тя ще важи колко време?
Тя ще важи една година.
Тоест това е все едно застраховката, но вече ще се взима от касата? Това, което досега се застраховаха при застрахователи, сега вече ще е достатъчно от касата да имаш карта.
Това е карта, която показва дали лицето е здравно осигурено, или не в България.
Добре де, а тези 5 милиона, които казвате, ами, то сигурно с... хайде, няма да е с няколко десетки, ама може би с няколко стотин прегледа в Западна Европа те ще свършат тези пари.
Да, този бюджет е твърде малък...
И тогава?
И това е нещото, което нас много ни притеснява, и затова бюджетът, който ни се дава за следващата година, е безкрайно недостатъчен. Но така или иначе министър Орешарски предупреди, че 2007 година ще бъде тежка при влизането в Европейския съюз. Така че с очакването на влизане в Европейския съюз, трябва да понесем и някои ограничения.
Добре, а лекарят в Париж откъде ще знае, че ние сме ги свършили петте милиона? В смисъл, аз ще отида на преглед, лошо ми е, нося си картата, показвам, че съм осигурен. Той се връзва да ме прегледа, защото, нали, България е член на Европейския съюз - и после нашата каса какво? Той като си поиска оттук парите, му казваме - ами, то няма, свършиха. Как ще изглежда това?
Ами, касата не може да каже - свършиха. Трябва да намери начин да ги изплати, защото има и съд.
Тоест то може да се окаже... вие казвате пет милиона, може да се окаже 50.
Може, но предстои разписване на дейности, които ние ще заплащаме. Значи, касата няма да заплаща абсолютно всичко по отношение здравето на нашите граждани. Най-вероятно това ще бъде спешни и неотложни дейности.
А реципрочно ли ще бъде за европейските... гражданите на другите европейски държави? В смисъл тук като дойде англичанин, то и неговата такава карта важи при нашия лекар - той също ли ще бъде толкова преглеждан, колкото българинът в Англия?
Това е въпрос на договорености. Значи, в момента текат такива преговори, така че аз не мога да ви кажа конкретно за всяка една държава какви ще бъдат тези споразумения.
