Пластмасови микрочастици във водата, в пастата за зъби, в душ геловете, пластмасови играчки, найлонови торбички. Пластмасата превзема света. Какво означава това за човека и природата?
Дребни като песъчинки
Те са дребни като песъчинки, някои дори не се забелязват: пластмасовите микрочастици, наричани микропластика. Те са не по-големи от 5 милиметра и са съставна част на редица продукти. Някои са добавени съзнателно - при пастите за зъби например. А други възникват при разграждането на пластмасовите отпадъци или при протъркване на материалите - например при шофиране (гумите).
На някои от производителите им е все едно, а много хора изобщо не са наясно: сините точици в пастата за зъби са дребни пластмасови частици. Смята се, че с тях миенето на зъби е още по-ефективно. По-късно обаче тези микрочастици попадат в моретата - заедно с отпадните води, тъй като повечето пречиствателни станции не могат да ги филтрират.
Пластмасови частици се съдържат и в някои гелове за почистване на лице, както и в редица душ гелове. Има ги и в матиращи кремове. Само че производителите изобщо не си правят труда да информират потребителите, че в домашната им козметика се съдържа микропластика. Природозащитниците и някои институции настояват използването на дребните микрочастици в козметиката да бъде забранено.
И изкуствените материи са проблем
Най-много микропластика "произвеждат" синтетичните текстили. В момента 60% от дрехите ни са от подобна материя. При изпирането на едно яке полар например се освобождават до 1 милион влакна. Годишно в Европа по този начин в отпадните води попадат близо 30 хиляди тона синтетични влакна, сочи изследване на ЕС.
Микропластика във водата
Пластмасовите микрочастици замърсяват не само реките и моретата - милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, докато пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са установили съдържание на микропластика. Микрочастици пластмаса - пропилен или найлон - са открити и в много марки минерална вода в пластмасови шишета.
Как микропластика отива в моретата
При триенето на пластмасови повърхности се отделят микроскопични пластмасови частици. Една част от тази микропластика попада в моретата. Най-големите подобни замърсители са синтетичните текстили, автомобилните гуми, градският прах и пътната маркировка. В козметичните продукти се съдържа значително по-малко количество микропластика.
Пластмасовите отпадъци също "произвеждат" голямо количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки жител на Земята използва годишно по 60 килограма пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа дори над 100 килограма. Два процента от произвежданата в света пластмаса попада в моретата.
ThinkStock/Getty Images
В плен на пластмасите
Настъплението на пластмасата се отразява и на хората, и на животните. Все още обаче знаем твърде малко по този въпрос, защото изследванията тепърва прохождат. Ясно е обаче, че пластмасата и микропластиката попадат в стомасите на живи същества и дори причиняват смъртта на някои животни. Досега няма изследвания, които да доказват, че пластмасата е опасна и за здравето на човека.
Пластмасата е евтин продукт и често се оказва практична в ежедневието ни. Факт е обаче, че тя вреди на околната среда. Какво могат да направят политиците? Да забранят торбичките и чашките за еднократна употреба? Да въведат задължително рециклиране или един вид "пластмасов" данък? Най-добре би било да преминем към алтернативни продукти, които щадят природата и човека.
