Наблюдаваме ли края на канцлерката Ангела Меркел, която прекара 12 от 63-те си години на власт? Тази, за която изглеждаше невъзможно да бъде махната от върха на държавната власт в Германия, има опасност сега да си тръгне безславно.
След провала на преговорите между нейния консервативен блок, либералите от Свободната демократическа партия и зелените за съставяне на коалиционно правителство в нощта на неделя срещу понеделник, има вероятност да се произведат предсрочни избори.
Дали Меркел ще води в тях своето политическо семейство? Това никак не е сигурно, тъй като колебливата й победа на парламентарните избори от 24 септември, на които консерваторите отбелязаха най-слабия си резултат от 1949 г., историческият пробив на крайната десница в лицето на "Алтернатива за Германия" и сегашната й неспособност да състави кабинет изглежда са я омаломощили.
БГНЕС
"Извън Германия продължават да я гледат с възхищение в момент, когато тя започва тринайсета година в канцлерството. В собствената й страна обаче възхищението отслабна", обобщи миналата седмица влиятелният седмичник "Шпигел".
Консервативният вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" открива "ерозия на властта" при канцлерката, която бе избрана за пръв път през 2005 г. Тази, която германците наричат на галено "Мути" ("мамче"), досега измина впечатляващ път, натрупвайки растящо влияние с всяка следваща криза.
През последните пет години тя бе описвана ту като палач на твърде разточителните страни в Европа, ту като "майка Тереза" на бежанците, които са прогонени от войни и тероризъм, ту като "лидер на свободния свят" след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ преди година.
Парадоксално е, че именно приемането на стотици хиляди мигранти през 2015 г. хем я направи историческа личност, хем положи основите на упадъка й. По онова време левицата тържествуваше, а голяма част от собствения й консервативен лагер негодуваше. След студения душ на последните парламентарни избори твърдото крило на политическото й семейство поиска от канцлерката завой надясно, точно когато тя трябва да намери компромис с либералите и еколозите, за да формира управляващо мнозинство.
БГНЕС
Уравнението се оказа невъзможно за решаване, дори за тази опитна в преговорите жена политик. Миграционната й политика я отслаби и в Европа. Както тя отказва общо поемане на дълговете, така редица нейни партньори от ЕС отказват общо поемане на мигрантите й.
Кой обаче щеше да заложи, че тя ще направи такава кариера през есента на 2005 г. след минималната й победа над канцлера социалдемократ Герхард Шрьодер? Тогава физичката без очевидна харизма предизвикваше само усмивки. Тази израснала в Източна Германия строга пасторска дъщеря дълго време бе подценявана от западногерманските политици.
С течение на времето тя съумя да се наложи като особено "политическо животно", чието място в историята е също толкова неясно, колкото принципите, от които се ръководи. Тя съществено се възползва от икономическите реформи, които задвижи Герхард Шрьодер, но собствените й усилия за подготвяне на бъдещето са спорни.
"Подходът й напомня айкидо, бойното изкуство на слабите, при което използваш енергията на противника, за да го оставиш сам да падне", писа това лято всекидневникът "Ханделсблат". В личен план известните й предпочитания са прости: опера и планински преходи с втория й съпруг Йоахим Зауер, световноизвестен учен, който избягва светлините на прожекторите.
В живота й отпреди политиката не е имало кой знае какви спънки. Детството й преминава на село в ГДР, където баща й доброволно е настанил семейството си, за да помогне за евангелизирането на населението в комунистическата държава.
Става доктор по квантова химия. Едва след падането на Берлинската стена навлиза в политиката. Тогавашният канцлер Хелмут Кол дава на тази, която нарича "хлапачката", първите й министерски длъжности. През 2000 г. обаче, възползвайки се от финансов скандал в партията, тя му отнема ХДС. Той никога не й го прощава. А пет години по-късно Ангела Меркел става първата жена канцлер на Германия.
