Сигурно и вие сте забелязали най-малкото докато вървите по улицата, че третият магазин на десния тротоар, където доскоро се продаваше конфекция например, вече е хлопнал кепенци. Помещението е поредното останало празно на иначе не чак толкава централната столична улица. Да не се ръководим по пустите дюкяни, посъветва пред Дарик Ваня Донева от ГЕРБ, която е член на бюджетната комисия в парламента.
„Това, че се затварят магазини не означава, че малкият и средният бизнес закъсва. Да, той закъсва, но няма общо с търговията. Защото потребителското търсене е намаляло не само в страната ни", каза Донева. Тя посочи, че в последния тримесечен доклад на Центъра за икономическо развитие е посочено, че и в другите държави членки на ЕС има занижено потребителско търсене, и според нея по-скоро магазините се затварят заради това.
Донева коментира, че малкия и средния бизнес има проблеми и управляващите са наясно с това, както и с факта, че около 300 000 фирми не се пререгистрираха. Тя посъветва да не се счита, че всички тези фирми са затворени в резултат на кризата.
„Аз доколкото знам в началото на 90-те години доста хора решиха да открият фирми, промени се икономиката, някои го направиха успешно,някои не дотам, просъществуваха няколко години и фирмите просто бяха замръзнали", припомни депутатката от управлаващата партия. И отчете, че собствениците не са предприели действия по дерегистрация тогава и сега се използва моментът с този срок на пререгистрация тези фирми да бъдат заличени. „Има и друга категория фирми, които се бяха създали с нечисти намерения. Знаете, чували сме всички за фирми фантоми, има и такива, които сега не се пререгистрираха. Пак казвам, не отричам, че е голямо числото – не знам точно колко и не знам дали някой може да даде такава информация – на фирмите, които поради икономическите затруднения и кризата не могат да продължат дейността си. Казвам го със съжаление", каза Донева.
На въпрос къде смятата, че е успешно да се инвестират някакви заделени пари в тези икономически условия, в които живеем, тя отговори: „Не знам колко ще съм компетентна, но по моето скромно мнение по-скоро има резерви в леката промишленост, хранително-вкусовата промишленост. Ние имаме добро земеделие, сравнително екологично чисто и аз смятам, че нещо от типа на сушилни за плодове или консервни фабрики".
Малкият и среден бизнес у нас вече е изчезващ вид, алармира пред Дарик председателят на икономическата комисия в Народното събрание Мартин Димитров, който е съпредседател на Синята коалиция.
„Пререгистрацията показа, че отпаднаха около 300 000 фирми. Една част сигурно са били фирми само на хартия, но една значителна част са били истински фирми и това са основно малки предприятия, което показва, че има драстично намаляване на фирмите и че малките фирми в сегашната продължаваща кризисна ситуация са много уязвими. Вижда се, че в мандата на правителството на ГЕРБ едва ли не трябва да се отвори червена книга за малкия и среден бизнес", допълни той. Димитров посочи, че малкият и среден бизнес плаща и е най-потърпевш от редица политики. Той попита защо се задължават всички и дори будка за вестници например да свържат касовите си апарати с данъчните. По думите му е разбираемо това задължение да се вмени на бензиностанциите, големите хипермаркети, но за будките и малкия плод и зеленчук - не. Синият лидер е категоричен, че малкият и среден бизнес е жестоко потърпевш от такива регулации, защото разходите и по купуването на апарат – 500 лв., и по месечната поддръжка, и по месечната такса се отразяват повече.
Мартин Димитров обясни, че във Великобритания има принцип, който той много харесва и смята да го предложа дори законово в България: първо мисли за малкия. Тоест каквато и регулация да се прави, първо да се оценяват ефектите върху малките фирми и ако те могат да се справят е ясно, че и големите могат да се справят.
Председателят на икономическата комисия в парламента посочи, че сред секторите в условия на криза относително по-добре се справя туризмът все още и изрази надежда тази тенденция да се запази.
Не толкова броят на действащите фирми е показателен за състоянието на малкия и среден бизнес у нас, каза пред Дарик заместник-председателят на БСК Камен Колев.
Той допълни, че продължава спадът в строителството, там през цялата 2011 година има ежемесечни спадове на годишна база спрямо съответните месеци на 2010 година с по около 8-10 процента и горе-долу около една трета от строителните фирми преустановиха дейност, каза Колев.
Заместник-председателят на работодателската организация, каза, че трябва да се прави една съществена разлика: „Броят на действително обявилите фалит и тръгнали по процедурата по несъстоятелност фирми е съвсем малък в сравнение с броя на фирмите, които са замразили своята дейност и силно са намалили обемите. Така че по-важното е каква дейност извършват фирмите, а не толкова броят на фалитите, които при нас се измерват от порядъка на 300 или 400 процедури по несъстоятелност, което е малка цифра на фона на 350 000 фирми, които оперират в икономиката от нефинансовия сектор".
Колев отчете, че темповете на нарастване на износа са започнали да спадат, вътрешното потребление продължава да се свива и малките и средни предприятия се развиват на този фон. Колев обясни, че обемът на поръчките, вече очертаващата се инфлация като по-високи цени на основни суровини и преди всичко на горивата още повече ще стеснят възможностите за растеж пред малките и средни фирми.
Колев посочи, че в същото време и достъпът до финансиране е силно ограничен, а без този достъп не биха могли да правят инвестиции и да се развиват. „Това е нормално, тъй като финансовите отчети вече започнаха да се влошават на малките и средни фирми и хронично при тях обезпеченията са проблем, а те силно поевтиняха през периода на кризата, така че за един и същи размер на кредита ще трябва да обезпечават с два пъти по-високи обезпечения", каза той. По думите му е показателен и броят на лошите корпоративни кредити, които постоянно растяха през 2011-а, както и през януари тази година. Колев изнесе данни, според които лошите корпоративни кредити, заедно с преструктурираните вече доближиха 24 процента, тоест при всеки четвърти кредит се срещат проблеми в изплащането. Много показателна е тази просрочена междуфирмена задлъжнялост, която даже и при този стагниращ пазар продължава макар и с по-ниски темпове да расте, каза още зам.-председателят на БСК.
Обемът на просрочените междуфирмени задължения по експертни оценки на работодателската организация е от порядъка на 40 процента. „Проблемът с развързването на тези междуфирмени задължения е изключително важен. Хроничен е и е под повърхността, но именно той пречи за икономическия растеж", смята Камен Колев.
Сред мерките в битката за оцеляване на малкия и среден бизнес е създаването на равни възможности за участие в обществени поръчки, обясниха от БСК.
