Още първата година от мандата на правителството, то „помоли" банките да свалят лихвите по кредитите. Сега - в средата на мандата, се прави втори опит за „затягане на примката" около врата им. Въпреки че банковата система у нас е една от най-регулираните в Европа, финансовото министерство предлага допълнителни мерки - обвързване на лихвените равнища при заемите с междубанковите индекси, премахване на таксите или намаляването им наполовина за клиента и регулация на кредитите до 400 лева. Част от мерките са искани от експертите от дълго време, друга част - изобщо не са коментирани. Въпреки че вицепремиерът Дянков преди време заяви, че ще покани банките на среща, досега такава не се е състояла. Може би и заради това самите банки още мълчат по отношение на исканото от тях. Означава ли това, че формирането на лихвите ще стане по-прозрачно и евентуално цените на кредитите ще паднат?
Как се формират лихвите по кредитите? Отговор на този въпрос могат да дадат само банкерите, но те не го правят - поне така изглежда ситуацията през очите на повечето потребители на този вид банкова услуга.
От много време насам не една и две организации се борят за намаляването на лихвите, а и беше направен пробив в законодателството, като банките бяха принудени да публикуват на сайтовете си как формират лихвите. И въпреки това - недоволните са много, дори започнаха дела, а и отново заваляха предложения за законодателни промени. Този път част от тях дойдоха от финансовия министър Симеон Дянков, който ще настоява банките да формират лихвите на базата на междубанков индекс и процент. Какво представляват тези индекси - като Либор в Лондон, който е и първият, Юрибор в Европа и Софибор - у нас - отговор от финансовия експерт Георги Атанасов: „Средният лихвен процент, отразяващ лихви, на които банките предлагат негарантирани заеми на банковия пазар. И приет референтен курс за определяне на лихвата, който се използва между банките. По аналогия на Либор у нас беше създаден Софибор, който е за пазара тук у нас".
На въпроса дали банките имах механизъм да повлияят на подобен индекс, той отговори, че на Софибор няма да им бъде толкова лесно да повлияят. „Ако това се случи, би трябвало да се дискутира и да се говори за картелиране на сектора", допълни той.
На сайта на всяка банка има информация как се формира лихвеният процент по кредита. Затова ще прочетем интернет страницата на една от най-големите на пазара: Годишният лихвен процент се формира от базов лихвен процент + твърда надбавка, която е записана в договора и не се променя за срока на целия кредит. Базовият лихвен процент обаче се формира като сбор от пазарен лихвен индекс - т.е. Либор, Юрибор или Софибор, за които вече говорихме, както и премия. В методологията обаче не е описано, че има и редица такси за обслужване на кредита, които също го оскъпяват. Затова Дянков или иска да ги премахне, или поне да ги раздели наполовина между банката и клиента
Според икономиста Георги Атанасов не е най-важното какво ще се избере, а да бъде независима институция, която да определя този индекс по прозрачен начин, а не да е „скрит в УС на някоя от търговските банки, където да бъде определян зад гърба на клиента".
„Непрозрачните компоненти от лихвата трябва да бъдат елиминирани, както и непрозрачното определяне на таксите и комисионните, защото те също представляват част от разходите за клиента", допълни той. Според него, ако се приемат двете предложения на министър Дянков - тази за индекса, както и таксите да се делят по равно между банка и клиент, има и възможност да се оскъпят кредитите, „ако банките първо вдигнат таксите, а след това с готовност ги делят".
Атанасов прозря зад предложенията на финансист номер едно у нас опит цените да станат прозрачни, за да могат клиентите да сравняват офертите на отделните банки и по този начин да се стимулира конкуренцията между тях.
Третата мярка, която финансовият министър предлага, е да се регулират и кредитите от един лев до 400 лева, които в момента попадат извън закона за потребителското кредитиране. Според Георги Атанасов е хубаво да се направи подобна регулация, но ако има проблем, никой не би тръгнал да води съдебна процедура за толкова малка сума. Затова е нужно и въвеждането на финансов омбудсман, който да разрешава подобни спорове.
Дарик потърси мнението на асоциацията на банките в България. Тя бе лаконична: в асоциацията и с нейни представители разговори не са водени.
