Групата за размисъл - пионка в следващата голяма битка?
Групата за размисъл - пионка в следващата голяма битка? / netinfo

Европейският съюз още не се бе съвзел от голямата политическа битка в Лисабон миналата седмица, когато политиците в Брюксел започнаха борба за първата пионка в следващата голяма партия политически шах.

"Тя е част от вечната игра за баланса на силите и за определяне на насоката на европейския проект", коментира пред ДПА Хюго Брейди, научен сътрудник в базирания в Лондон Център за европейски реформи.

Въпросната пионка е "групата за размисъл" към ЕС, по-рано известна като "група на мъдреците" - комитет, съставен от до 9 експерти, предложението за който дойде от френския президент Никола Саркози през юни.

Само ден след като след седемгодишни спорове европейските лидери подписаха в Лисабон договор, реформиращ правилата в Съюза, групата изглежда ще налее масло в огъня, предизвиквайки нови битки около бъдещето на ЕС.

Групата начело с бившия испански премиер Фелипе Гонсалес има за задача "да набележи основните проблеми, с които ЕС ще се сблъска, и да анализира как могат да бъдат решени".

Въпросите за обсъждане включват устойчивото развитие, миграцията, глобалната стабилност, промените в климата, както и борбата с международната престъпност и тероризма в периода 2020-2030 г.

Групата, която трябва да представи своя доклад през юни 2010 г., няма да обсъжда институционалната реформа - процес, който е близо до своя край след подписването на Лисабонския договор на 13 декември.

Прекаленият обхват на мандата вече предизвика критики. "Мандатът е твърде широк: в Европейската комисия с тези проблеми се занимават почти 35 000 служители, близо 800 евродепутати, както и хиляди учени, а те си мислят, че 9 души ще могат да ги решат?", казва Пьотр Качински, научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.

Наблюдатели твърдят, че страните членки вече опитват да спечелят влияние в групата с надеждата, че това ще засили позициите им в бъдеще."Нима всички не биха искали да разполагат с някого, чрез който да влияят върху групата?", пита Брейди риторично.

Всъщност споровете около групата започнаха в деня, в който Саркози предложи нейното формиране. Новоизбраният френски президент – твърд противник на членството на Турция в ЕС – заяви, че ще позволи на Съюза да продължи преговорите за членство на Турция само ако Съюзът създаде "група за размисъл", която да обсъжда европейското бъдеще, включително географските граници.

Държавите, които подкрепят присъединяването на мюсюлманската страна, и най-вече Великобритания, видяха в предложението на Саркози начин да държи Турция извън Съюза.

Настоящият мандат на групата, както бе договорен от държавите членки на ЕС, не предвижда тя да се занимава с Турция или европейските граници, но предполага разискване на въпроса "как най-добре да бъдат защитени стабилността и благополучието на ЕС и съседните му страни."

Според френски дипломати това означава, че въпросът за членството на Турция в ЕС трябва да бъде част от дневния ред на групата. Британски източници отвръщат, че това не е вярно.

При формулирането на мандата се споменава за "укрепване и модернизиране на европейския модел за икономически успех и социална отговорност" – фраза, която задължително ще доведе до противоречия.

ЕС е разделен на икономически лагери, в които либералите като Великобритания, които подкрепят свободния пазар, се противопоставят на по-социално ориентираните държави като Франция. В последните години "англо-саксонският" модел за свободен пазар си спечели силни позиции в политиката на ЕС и наблюдатели твърдят, че страните от отсрещния лагер искат да възстановят баланса.

"Може би французите виждат възможност да започнат да диктуват дневния ред. По времето на Тони Блеър това правеха най-вече англо-саксонските сили и сега Франция иска да си върне главната роля", казва Брейди.

Назначаването на Гонсалес също не мина без спорове, като няколко скандинавски и източноевропейски държави настояваха за избирането на бившата латвийска президентка Вайра Вике-Фрейберга вместо него. Вике-Фрейберга и председателят на управителния съвет на "Нокиа" Йорма Омила бяха назначени за заместници на Гонсалес в явен опит мирът да бъде запазен.

След като големите европейски сили започнаха борбата за влияние в групата още преди нейното създаване, прогнозата, че тя ще се превърне в поредната пионка в играта за власт в ЕС, изглежда все по-реална.

Като се вземе предвид колко малко на брой са експертите, които трябва да се заемат с такъв огромен обем от въпроси, наблюдатели неслучайно отбелязват, че "групата за размисъл" може лесно да се провали под тежестта на собствения си официален документ.

"Мандатът е твърде неясно формулиран. Ако не разполага с ясен документ, групата ще бъде просто безполезна", коментира Качински. /БТА/