Скандали, оставки и разпечатки – така само с три думи може да бъде описана първата година от работата на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Всъщност създаването на агенцията почти съвпадна по време с най-тежкия от години насам скандал в МВР, който доведе до оставката на министър Румен Петков и част от професионалното ръководство в лицето на главния секретар Валентин Петров и директорa на полицията Веселин Петров.
В началото съществуването на българското ФБР бе повече от блестящо – с нова красива сграда и с пълен картбланш от страна на правителството за своята работа. Това заяви премиерът Сергей Станишев на откриването на новата централна сграда на ДАНС в столицата. Тогава министър-председателят заяви още, че трябва да има конкретни действия и резултати от страна на българските агенти. При откриването на централата на родните агенти през април председателят на ДАНС Петко Сертов заяви, че резултатите от работата на агенцията към момента са далеч от очакванията на обществото. И може би в подкрепа на думите му една от първите мащабни операции на агентите засегна едно от болните места на родната система – митниците.
В началото на юни агенти и прокурори удариха един от митническите пропускателни пункта на българската граница – Калотина. Тогава у митничари от Калотина бяха открити над 2000 евро. Парите бяха открити по време на операцията за контрабанда на безмитна стока. Тогава стана ясно и че част от сумата – около 1300 евро, е била изхвърлена от митничарите.
След това последва и арестът на шефката на Административния съд във Варна Анелия Цветкова. Тя бе задържана уж с белязани пари. Именно тази операция се превърна в най-голямото фиаско за родното ФБР. Впоследствие Цветкова бе пусната от съда, а цялата история се оказа не толкова корупционна, колкото сюжет от лош латиносериал, в който човекът, дал парите на съдийката, се оказа неин бивш любовник. И тази история до днес остава мътна.
Летните месеци в работата на ДАНС ще се запомнят и с масовото привикване на известни личности от родния ъндърграунд. Първо там попадна Златомир Иванов –Баретата, а след него и Николай Маринов – Малкия Маргин. Резултатът от тези сутрешна среща така и не стана ясен никому. В края на септември в ръцете на ДАНС попадна и заместник-шефът на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Иван Леков. Арестът стана факт след близо месеци скандали сред футболните съдии и обвинения за корупция, рушвети и уредени мачове.
По същото време избухна и най-големият скандал, свързан с агенцията. Той започна с побоя на журналиста от сайта „Опасните новини” Огнян Стефанов. Впоследствие стана ясно, че в интернет страницата е изнасяна класифицирана информация, че Стефанов е бил подслушван, и че покрай неговия телефон в разпечатките на ДАНС са попаднали и телефоните на депутати и политици. Така се стигна и до влизане в сградата на агенцията на депутати от вътрешната комисия. След посещението народния представител от ДСБ Елиана Масева заяви, че почти всички медии са наблюдавани от ДАНС. Информацията тогава потвърдиха Татяна Дончева от БСП и Борислав Българинов от БНС. Според тях в делото с името „Галерия” има телефонни разпечатки на журналисти, но и СРС-та, което означава, че представители на медиите са били подслушвани. Депутатите отказаха да посочат конкретни имена. Делото било образувано по справка на оперативен работник, а шефът на Дирекция „Сигурност” дал картбланш да започне разследването.
Впоследствие Писанчев беше отстранен от работа, а в скандала беше замесено и името на бившия директор на Националната служба „Сигурност” Иван Драшков, после заместник-директор на ДАНС. Скандалът стана повод за следното изявление на говорителя на ДАНС Зоя Димитрова: „Воденото интонационно дело „Галерия” се отклонява от първоначално поставените цели. Събирана е информация за лица, фирми и медии, която трудно би могла да се отнесе към предмета на делото. Проверявана е фирмената регистрация на журналисти и издатели. Искани са, в повечето случаи немотивирано, разпечатки на телефонните им номера, както и разпечатки на телефонните номера на депутати. В ДАНС има една-единствена подписка. Тя не е срещу г-н Сертов. Тя не е в защита на г-н Писанчев. Тя е срещу действията на един народен представител”.
За нерегламентираното водене на „Галерия” и заради подписката, разпространена в агенцията и насочена срещу депутата Татяна Дончева, Иван Драшков беше уволнен заедно с още двама служители, а Владимир Писанчев сам подаде оставка. Бившият шеф на сигурността в МВР реши да обжалва уволнението си пред Върховния административен съд, защото по думите му не е извършил нищо, което да нарушава морала или служебните му задължения като бивш заместник-председател на ДАНС. „Просто се случиха събития в ДАНС и вие много добре ги помните, които нагнетиха цялата обстановка в обществото с разпечатки, с упреци, с различни изводи кой разпоредил, кой не разпоредил, намесиха се и други политически тълкувания и т.н.”, каза още той.
Един от най-спорните образи на годината в българското ФБР ще остане този на агент Алексей Петров, сочен от медиите за един от хората, съпричастни към създаване на групировките у нас. В един момент той се оказа на страната на добрите – университетски преподавател и агент на българското ФБР. Неговото име пък вкара бившия министър на вътрешните работи Румен Петков в съда заради осветляването му.
Така или иначе първата година на ДАНС като че ли остави в обществото доста противоречиви мнения затова трябва ли на страната ни еквивалент на ФБР или не. А високите заплати в агенцията накараха българските полицаи да поискат справедливост и нервно да попушат пред сградата на министерството, с идеята и те един ден да заприличат на агентите на ДАНС. Поне по размера на заплатите.
След това последва и арестът на шефката на Административния съд във Варна Анелия Цветкова. Тя бе задържана уж с белязани пари. Именно тази операция се превърна в най-голямото фиаско за родното ФБР. Впоследствие Цветкова бе пусната от съда, а цялата история се оказа не толкова корупционна, колкото сюжет от лош латиносериал, в който човекът, дал парите на съдийката, се оказа неин бивш любовник. И тази история до днес остава мътна.
Летните месеци в работата на ДАНС ще се запомнят и с масовото привикване на известни личности от родния ъндърграунд. Първо там попадна Златомир Иванов –Баретата, а след него и Николай Маринов – Малкия Маргин. Резултатът от тези сутрешна среща така и не стана ясен никому. В края на септември в ръцете на ДАНС попадна и заместник-шефът на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Иван Леков. Арестът стана факт след близо месеци скандали сред футболните съдии и обвинения за корупция, рушвети и уредени мачове.
По същото време избухна и най-големият скандал, свързан с агенцията. Той започна с побоя на журналиста от сайта „Опасните новини” Огнян Стефанов. Впоследствие стана ясно, че в интернет страницата е изнасяна класифицирана информация, че Стефанов е бил подслушван, и че покрай неговия телефон в разпечатките на ДАНС са попаднали и телефоните на депутати и политици. Така се стигна и до влизане в сградата на агенцията на депутати от вътрешната комисия. След посещението народния представител от ДСБ Елиана Масева заяви, че почти всички медии са наблюдавани от ДАНС. Информацията тогава потвърдиха Татяна Дончева от БСП и Борислав Българинов от БНС. Според тях в делото с името „Галерия” има телефонни разпечатки на журналисти, но и СРС-та, което означава, че представители на медиите са били подслушвани. Депутатите отказаха да посочат конкретни имена. Делото било образувано по справка на оперативен работник, а шефът на Дирекция „Сигурност” дал картбланш да започне разследването.
Впоследствие Писанчев беше отстранен от работа, а в скандала беше замесено и името на бившия директор на Националната служба „Сигурност” Иван Драшков, после заместник-директор на ДАНС. Скандалът стана повод за следното изявление на говорителя на ДАНС Зоя Димитрова: „Воденото интонационно дело „Галерия” се отклонява от първоначално поставените цели. Събирана е информация за лица, фирми и медии, която трудно би могла да се отнесе към предмета на делото. Проверявана е фирмената регистрация на журналисти и издатели. Искани са, в повечето случаи немотивирано, разпечатки на телефонните им номера, както и разпечатки на телефонните номера на депутати. В ДАНС има една-единствена подписка. Тя не е срещу г-н Сертов. Тя не е в защита на г-н Писанчев. Тя е срещу действията на един народен представител”.
За нерегламентираното водене на „Галерия” и заради подписката, разпространена в агенцията и насочена срещу депутата Татяна Дончева, Иван Драшков беше уволнен заедно с още двама служители, а Владимир Писанчев сам подаде оставка. Бившият шеф на сигурността в МВР реши да обжалва уволнението си пред Върховния административен съд, защото по думите му не е извършил нищо, което да нарушава морала или служебните му задължения като бивш заместник-председател на ДАНС. „Просто се случиха събития в ДАНС и вие много добре ги помните, които нагнетиха цялата обстановка в обществото с разпечатки, с упреци, с различни изводи кой разпоредил, кой не разпоредил, намесиха се и други политически тълкувания и т.н.”, каза още той.
Един от най-спорните образи на годината в българското ФБР ще остане този на агент Алексей Петров, сочен от медиите за един от хората, съпричастни към създаване на групировките у нас. В един момент той се оказа на страната на добрите – университетски преподавател и агент на българското ФБР. Неговото име пък вкара бившия министър на вътрешните работи Румен Петков в съда заради осветляването му.
Така или иначе първата година на ДАНС като че ли остави в обществото доста противоречиви мнения затова трябва ли на страната ни еквивалент на ФБР или не. А високите заплати в агенцията накараха българските полицаи да поискат справедливост и нервно да попушат пред сградата на министерството, с идеята и те един ден да заприличат на агентите на ДАНС. Поне по размера на заплатите.
