Моментът със сигурност не бе случайно избран. На 1 октомври вестниците в Москва се занимаваха с догадки за името на следващия премиер на Украйна след поредните избори без твърд победител. Това бе моментът, в който руският президент Владимир Путин реши да обяви, че ще оглави списъка на прокремълската партия "Единна Русия" на парламентарните избори през декември, добавяйки, че е "напълно реалистично" да стане премиер, след изтичане на президентския му мандат през март.
Тази история за двама министър-председатели говори твърде красноречиво за състоянието на демокрацията в двете съседни страни, възникнали след разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Плъзгането на Путин към авторитарно управление, откакто стана президент през декември 1999 година, е добре документирано, подобно на неговото минало в руските тайни служби и тяхното ревностно поощряване от самия него. През близо осемте си години в Кремъл, той смаза опозицията, лиши местната власт от нейната автономия, затегна държавния контрол над руските енергийни ресурси и елиминира повечето независими медии.
Въпреки това благодарение на стабилността, която осигури, и още повече на дължащия се на търговията с газ и петрол икономически растеж, Путин остава изключително популярен сред обикновените руснаци. И наистина, единственият реален въпрос, вълнуващ московските журналисти през годината, бе как той ще запази хватката си около властта след март догодина, при условие че конституцията поставя ограничения за два поредни мандата на президентския пост. Сега този въпрос получи отговор.
Опасяващ се да извърши груба конституционна промяна и стремящ се да избегне неласкави сравнения с пожизнените президенти в централноазиатските бивши съветски републики, Путин ще си намери заместник за президентския пост (вероятно човека, когото съвсем наскоро извади от неизвестността, за да го направи свой премиер - Виктор Зубков). Тогава самият той ще поеме премиерския пост, който заемаше за кратко през 1999 година, вероятно с увеличени правомощия.Така след прилична пауза той отново би могъл да се завърне в Кремъл като президент.
Във всички тези маневри няма и следа от демокрацията, така както е разбирана и практикувана на Запад: режимът много повече напомня за някогашния Съветски съюз. Привържениците на Путин отстояват възгледа, че руснаците не са готови за либерална демокрация и предпочитат традицията си за добрия диктатор/цар. Те противопоставят стабилността и просперитета през годините на Путин с хаоса и нищетата по времето на Елцин. Някои отиват дори по-далеч, повтаряйки възгледите на Путин, че макар никой да не иска да се върне към комунизма, рухването на Съветския съюз е било най-голямата геополитическа катастрофа в края на ХХ век.
Украинският модел
Мнозина руснаци възторжено сочат хаотичната политика в Украйна като пример за това, което искат да избегнат. Всъщност Украйна им дава забележителен пример. Вярно е, че политиката в страната е доста объркана откакто "оранжевата революция" в края на 2004 година издигна на президентския пост Виктор Юшченко за сметка на предпочитания от Русия кандидат - Виктор Янукович; че богатите украински бизнес кланове имат твърде голямо политическо влияние и че в страната се шири корупция (подобно на Русия).
При все това изборите от 30 септември бяха напълно демократично и 
непредсказуемо явление, проведено далеч по-почтено от което и да е било преди това. След усилено пазарене изглежда вероятно да бъде създадено ново оранжево коалиционно правителство.
Вече никой не говори сериозно за разцепване на страната: всички политически партии искат да се приближат към Европа. За разлика от Русия, Украйна вече има независими медии, реална опозиция и перспектива за истинска президентска надпревара през 2009 година. Тя има също бързо развиваща се икономика и вероятно ще бъде приета в Световната търговска организация преди Русия.
Какво може да направи Западът, за да подпомогне демократичната кауза в постсъветското пространство? Що се отнася до Русия отговорът е: не много. Путин е чувствителен към външни критики, но не достатъчно, за да стане по-демократичен. Икономическите лостове за въздействие от страна на Запада върху Русия са ограничени. В действителност по-големият риск е в това, че здравата хватка на руснаците около газовите доставки за Европа им дава повече възможности за въздействие. Като потвърждение на това руският енергиен гигант "Газпром" тази седмица отново заплаши да спре доставките за Украйна. Но Западът може да направи повече, за да подпомогне и насърчи младите демокрации в страни като Украйна и Грузия, чрез осигуряване на по-добър достъп до търговия, по-благоприятен визов режим и по-силна подкрепа в лицето на руския тормоз. Също така Европейският съюз би могъл да направи голяма услуга на тези страни, ако пожелае да им предложи перспективата, колкото и далечна да е тя, за приемане в общността. Това направи чудеса в Централна и Източна Европа, както и в балтийските страни - няма причина да не постигне същото и в други късчета от бившия Съветски съюз. Преди всичко успешното изграждане на действителна демокрация в страни като Украйна създава най-големи надежди, че един ден Русия ще бъде примамена да тръгне по същия път. (БТА)
