Както вчера DarikFinance съобщи, Лукойл България реши да запознае обществеността с последното развитие на скока на петрола на световните пазари и отражението му в България. Така дружеството взе инициативата от държавата и постави проблемите от гледната точка на Лукойл, а контрата остана отново в държавата. Защото последната заложи на най-мързеливата стратегия – да събира „на хляба мекото”. Т.е да прибира ДДС и акцизи, които няма как да не се внесат от производителите и големите дистрибутори, вместо да гони дивото и да се занимава с осигуровки, ДОД и данъчни нарушители. Така с увеличаването на акцизите, уж в името на евроинтеграцията, бяха натоварени потребителите. Поставените акценти и проблеми от рафинерията бяха конкретни, още повече, че те се знаят добре от всички в България. При това с изричното условие, че това не е критика, а факти.
СИВИЯТ СЕКТОР
Няколко години вече големите в бранша непрекъснато поставят въпроса за борбата със сивия сектор. И Лукойл не пропусна отново възможността да го изтъкне, като един от факторите за високите цени. Дял от 30% за сивия сектор означава, че 30% невнесени данъци се плащат от останалите 70%, защото в държавата нищо не се губи. А акцизите са 24% от цената на литър гориво, отделно е ДДС. Проблемът обикновено се явява при малките бензиностанции, а техният дял въпреки, че намалява си остава голям 2 300 обекта.
НЕ ГОРИВАТА СА СКЪПИ, А ЗАПЛАТИТЕ СА НИСКИ
С най-ниската минимална работна заплата и стандарт на покупателната способност България е абсолютен аутсайдер в ЕС. Затова и шокът се усеща толкова силно в България.
„Защо ударът за едни е на ниво плесница, а за България може да се окаже фатално силен”, попита риторично ген. дир. на Лукойл България Валентин Златев. Дори и да не желае да го квалифицира като критика Златев реално насочи проблемът към социалната политика на управляващите. Които би трябвало в такива условия да анализират ситуацията на пазарите. Дали!?
Валентин Златев вметна, че усилията на българското правителство да въвежда изпреварващо увеличение на ставките напомня на усилията на ударник, кандидатстващ за герой на социалистическия труд. В което нямаше да има нищо лошо, ако всичко бе част от някаква дългосрочна политика за повишаване на доходите, прибавиха от Лукойл.
АКЦИЗИ И ДДС
Само за периода 2003 г. – 2005 г. акцизите на бензините са скочили с над 85%, а на дизеловото гориво над 170%., сочат данните на рафинерията. Последното повишение на акцизите за 2008 г. със ставката за 2009г /За 2007 акцизите бяха увеличени с планираното повишение за годината заедно с това за 2008 г./ май наистина идва в повече.
Новината е, че Малта, Литва, Латвия, Кипър, Словения, Гърция, Румъния дори Люксембург и Испания са с по-ниски ставки за дизела.
Другият данък, който директно „налива” в държавата пари и ги „изкарва” от джоба на българина е ДДС. Оказва се, че в общо 15 държави от ЕС-27 данъкът е по-нисък от българските 20%, сочат предоставените данни.
Но и с високите акцизите нямаше да има нищо лошо, ако поне отиваха по предназначение – трагичните пътища в България са по-известни и от името на Стоичков.
ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ЦЕНИ
Наистина ли България е държавата с най-ниски производствени цени в Европа както твърдят от бургаската рафинерия? Генералният и директор декларира, че производителите работят с по-ниски печалби и продават горивата с минимални маржове. При цена от $ 900 за тон нефт сметките се били връзвали на сегашните цени на горивата. Според запознати въпреки, че добива в Русия нефт, българският клон купува нефта на световни цени. България е част от световната икономика и не може да разчита на някакви толеранси от едно друго време. Но потребителите не вярват, а ако има съмнения, отново топката е в полето на държавата, която би трябвало да упражнява контрол, а такъв по думите на Златев има – непрекъснати били проверките в завода.
СКЪПИЯТ ДИЗЕЛ
Защо дизелът е по-скъп от бензина, питат шофьорите. Според Лукойл строените рафинерии през 60-те и 70-те години са били проектирани да произвеждат повече бензини. Дизеловите коли обаче станаха повече от бензиновите, като в Европа вече има излишък на бензини от около 10 млн. тона, при дизеловото гориво дефицитът е 18 млн. тона, откъдето идва и разликата в цените. Обръщането на производствените процеси е скъп и дълъг процес, така че в близко време едва ли ще видим дизелът по-евтин от бензина.
В момента дизелът в България представлява 43.8% от продажбите на горива. Следва бензин А95 с 31.7%, пропан бутанът със 17.2 на сто и делът му леко спада за сметка на метана, който вече с 3.3%. Намалява и консумацията на високооктановия А 98.
ИМА ЛИ КОНКУРЕНЦИЯ НА ПАЗАРА
КЗК проверява съмненията за картелно споразумение, заради сходните цени на бензиностанциите. Едва ли обаче, при положение, че Лукойл държи 64% от пазара на едро, а SHELL и OMV купуват от бургаската рафинерия може да има реална разлика в цените. Има наистина и алтернативи – в Гърция има 3 рафинерии, а в Румъния 5, които търсят пазари, но засега това не се усеща осезаемо на пазара. От Лукойл пък заявиха, че маржът на нефтените компании е „изпилен” и затова цените не могат да се различават чувствително
НЕФТЪТ – ЧАКА ЛИ НИ САМО ПОСКЪПВАНЕ!?
Ситуацията с рекордните цени на петрола Валентин Златев определи като кризисна ситуация в световен мащаб – първа енергийна криза за 21 век. Само за 6 години цената на нефта е скочила с немислимите 400%. Шефът на Лукойл за България обаче не се ангажира с прогноза и отправи по-скоро пожелателно послание – да няма драстичен растеж от тук нататък, а цените да се спрат на около $ 145-150 за барел. Тези цени обаче трудно биха могли да бъдат понесени от българската икономика.
Ето какво още каза Валентин Златев пред DarikFinance.bg по незасегнатите въпроси на срещата с журналистите
Г-н Златев, сякаш исканията около протестите вече се насочват към нивото на акцизите, как се изразходват парите от тях, както и за качеството на горивата. Какъв е контролът при тяхното производство?
Ще Ви кажа нещо, което ще Ви прозвучи сигурно абсурдно, но от високите цени на нефта най-губещи са нефтените компании и най-много страдат в глобален мащаб именно тези компании. При повишаване на цената намалява и потреблението, което свива и нашето производство. Затова ние сме най-заинтересовани да продаваме много и евтини горива. Нашите горива изцяло отговарят на Евро4 стандартите, а до края на годината ние правим много сериозни инвестиции в Лукойл Нефтохим Бургас и ще изпълним директивите на Евро5 стандарт. Така от 1 януари ще продаваме горива с 10 ppm сяра, които изцяло отговарят на тези стандарти.
Това ще се отрази ли като крайна цена върху горивата?
Евро5 ще се отрази положително на цялата екологична обстановка. Естествено колкото е по-сложно едно производство, толкова то е по-скъпо.
Вие споменахте за ефекта от скъпия петрол „че, ако за Европа е плесница, то за България може да е фатален удар”, другото беше за предприетото увеличение на акцизите, което е направено обратно на всякаква логика, както и за малките маржове на рафинериите. Как Вие бихте обобщили всичко това?
Това, което казах беше единствено и само по повод статистиката, която я видяхте в таблиците. Проблемът с шоковия скок на цената на горивата не е само български, той е европейски и световен. При всички случаи в глобален мащаб икономиката страда от високите цени. Страда и България. Разликата между нас и по-богатите държави е, че те са по-богати, и с по-висока покупателна способност. Затова те имат повече ресурс да поемат този удар върху себе си и респективно крайния потребител. Докато в България той ще се чувства значително по-тежко. От тук е логиката да се търси адекватен подход при определяне на данъчното бреме на горивата. Защото при всички положения трябва да се държи баланса върху доходите и върху данъчната тежест. Колкото е по-беден покупателят то трябва да се търси по-облекчен данъчен режим, за да може той да купува реално необходими количества за своите нужди. В тази връзка би могло да има роля българският законодател, който да намери балансиран подход при определяне на ДДС и акциза върху горивата.
Темата за „Петрол” обаче остана встрани около високата цена не нефта. Какво стана с тези 75 бензиностанции, които би трябвало вече да са собственост на Лукойл България?
Вие казахте точно – стана най-простото нещо, те са наши. И базата в Илиянци също.
Имате ли намерение да придобивате още бензиностанции?
Нашата стратегия за България е да достигнем при пазара на дребно до разрешения от законодателя процент т.е. 25-30%. И ние целенасочено през последните години осъществяваме тази стратегия. Несъмнено сделката с Петрол е в помощ за реализирането на тази цел и пазарният ни дял след сделката се увеличава значително.
Ще гоните ли тогава по-голям дял или разрешения?
Ние вече сме почти на прага да изпълним разрешения дял, така че ние ще довършим инвестиционната си програма, която бяхме започнали за 2008 г. без да се е състояла сделката с Петрол. Тя вече е факт, така че при реализирането на тази програма, предварително планирана за 2008 г, плюс допълнително появилата се сделка с Петрол, аз мисля, че в края на годината или в началото на 2009 г. ние ще бъдем в рамките на позволения пазарен дял в България, което означава, че ще пренасочим инвестициите си в друга сфера.
Появиха се обаче публикации, според които, Лукойл вече е станал акционер в Петрол – така ли е?
Не, няма никакво основание за подобни съждения. Никога подобни съждения не са били обсъждани и те не са верни. Ние просто направихме нормална търговска сделка.
