Трайков: Реакторът в „Белене” се проектира за около 7 по Рихтер

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, събеседник в предаването „Седмицата” на Дарик.

Новината от сутринта е за неуправляема верижна ядрена реакция в японската АЕЦ „Фукушима 1”. Това трябва ли да се свързва с някаква заплаха и за България, или сме достатъчно далеч, или заплахата е единствено, че ще се поднови от друг ъгъл дебатът за бъдещето на ядрената енергетика?

Това, което става с ядрените централи във Фукушима - „Даиче” и „Даини”, всъщност все още не е съвсем ясно. Аз утре ще пусна заповед до АЕЦ "Козлодуй" да съставят щаб, който детайлно да анализира какво точно се е случило там, защото има  предположения, че се случва нещо подобно на това, което стана в „Три майл айлънд” в Щатите преди няколко десетилетия, но все още  не е така. В момента...

Какво стана преди няколко десетилетия в Щатите?

Тогава имаше разтопяване в активната зона и това доведе до изпускане на радиация. В момента в Япония правителството превантивно евакуира част от хората около тези две централи, но няма забележимо увеличаване на радиационния фон, въпреки че има някакво. Това, което се е случило там, което се случва все още, но не е ясно точно какви са последствията, е, че при изключването на реактора там се пускат, когато спре захранването от мрежата, се пускат едни дизелови генератори за охлаждане. Но след като е дошло цунамито, са се отказали и тези генератори. След това отново са инсталирали нов генератор и... ситуацията е много динамична. Аз също я следя и колегите ми докладват. Но това показва какви са насоките в развитието на ядрената енергетика и колко важни са пасивните защити, за разлика от активните.

Пасивни какво значи?

Пасивни означава, че когато нещо се случи в аварийна ситуация, не е необходимо да се предприеме действие, за да се задейства защитата...

Автоматично трябва да изключи централата.

...а тя е заложена. Т.е. ако нещо се случи не както трябва, то заложено под него нещо автоматично влиза в сила.

Нашата централа как е? При едно земетресение  пасивно или активно ще се изключва?

Пасивните защити се увеличават с всяко ново поколение реактори. Тези, които са трето вече, като AP1000 например, американския, на „Уестингхаус”, там пасивните защити са много по-силно застъпени от активните.

А този реактор за „Белене”, който бил почти готов, той толкова надежден ли е като пасивна защита като на цитирания от вас от „Уестингхаус”?

За нашите условия се счита, когато не се допускат такива силни трусове, че този реактор, който е две плюс, е с достатъчно добро ниво на защита.

То какво значи нашите условия? България също помни много силни земетресения.

Така е, но не от това ниво. В „Белене” реакторът се проектира за земетресение около 7 по Рихтер, като това са, така да се каже, заложените гарантирано, а могат да се… Той има и резерв в него.

При 7 ще изключва автоматично.

Но въпреки това, въпреки това аз съм възложил този анализ на АЕЦ „Козлодуй”, за реакторите в „Козлодуй”. По отношение на новия реактор, в светлината на събитията в Япония, ще поискам допълнителни разяснения и гаранции и от производителя, и от Международната агенция за атомна енергетика.

А двата работещи реактора в „Козлодуй” за колко са проектирани, за какво земетресение?

Също от това ниво. „Козлодуй” се смята за значително по-безопасна зона или поне значително в този смисъл, че е по-малко опасна зона, отколкото „Белене”.

Понеже отворихме тази тема, вие сте за това седмият реактор да отиде в „Козлодуй”, вместо в „Белене”, или?

Според мен това е вариант, по който не е работено предварително, и затова, ако се стигне дотам, ще е необходимо повече време за подготвителна работа. Но е вариант в краен случай, ако не намерим изход по договора с „Росатом”, да мислим за начин, по който и нашите пари, платени вече за този реактор, ще бъдат използвани, и „Росатом” ще построи мощността, която иска да има.

Т.е. да си вземем реактора, който руснаците твърдят, че бил почти готов.

Точно така. Това е първият реактор, по руска информация е вече почти готов. Така че, ако не подпишем договора, защото ние на практика в момента нямаме договор и в момента се говори единствено за това да имаме поредното допълнение. Аз не искам да имаме една поредица безкрайно от допълнения, искам да имаме истински договор.

Допълнение към това, дето го няма?

И затова… Към първоначалното споразумение, където не е определена цената, където има базова цена, но не е определена ескалацията. Така че през цялото това време всъщност никой никакви срокове не дава на някого, защото реално ние пък даваме срокове на „Росатом” да сключим договор. Ние казваме: колеги, вече сме ви платили една шапка с пари, няколко стотин милиона евро…

Колко милиона евро?

...в крайна сметка искаме да имаме договор.

Колко милиона евро са платени?

Платени са стотина милиона, но още два пъти по толкова са фактурирани, а не са платени. Така че ние...

А колко струва един реактор?

Към 600 милиона.

Само самият реактор.

Да. Така че...

Т.е. половината ни е фактурирана, а една шеста от него е платена.

Това са груби цифри, нали, но е факт, че вече са поети значителни финансови ангажименти от България, без да имаме договор. И ние вече година и половина не можем да стигнем до истински договор. Преди това половин година RWE не можаха да стигнат до истински договор и накрая отчаяни си тръгнаха. Сега в момента ни се предлага отново да подпишем допълнение, което е поредното на парче, само че този път за много голямо парче - 2 милиарда.

Тоест?

Въпреки всичко в преговорите с „Росатом” досега постигнахме значителни отстъпки на тяхна страна - нещо, което при предишното правителство, предполагам, са си мечтали много да стане, но не е станало.

Какви?

Това е възможността да се финансира цялото строителство на централата, без изискване на държавна или на гаранция от НЕК, при лихвени нива, които все още не сме виждали конкретна оферта, но които се говори да бъдат от рода на тези, съпоставими с лихви по заеми с руска държавна гаранция. Така че това е уникален напредък...

А парите какви ще са?

...имаме го на масата, но трябва да се разберем, но трябва да се разберем за цената.

За руски пари ли става въпрос? Руснаците ще дадат тия пари при тези услови.

Да.

А по-евтино ли ще бъде да се сложи този реактор в „Козлодуй”, вместо да се слага в нова централа, защото Йордан Костадинов, който е бивш директор на АЕЦ „Козлодуй”, казва през седмицата в интервю, че един блок в „Козлодуй” ще струва колкото два в „Белене”.

Това, ако правилно е цитиран, това абсолютно не е вярно. Може би… не вярвам, че г-н Костадинов го е казал. Но сега ще чуете мнения всякакви по въпроса. Един блок в „Козлодуй” няма как да струва колкото два блока в „Белене”. Всъщност един блок в „Козлодуй” най-вероятно ще струва, като се сметне и обслужващата инфраструктура, по-малко, отколкото един блок в „Белене”. Но самият реактор в „Козлодуй” ще струва толкова, колкото… като реактор в „Белене”, защото говорим за същия реактор.

Накъде според вас отиват нещата? Ще умре ли спокоен Бойко Борисов, защото той казва пред „ТВ+”: ако направя „Белене”, ще умра спокоен?

В тази обстановка всички управляващи в България сме наясно, че от нас се очаква отговорност, за да вземем решение, за което да са щастливи децата ни, и министър-председателят най-добре от всички съзнава това.

Тоест накъде отиват нещата според вас, ще става ли „Белене” или не?

Току-що ви казах – „Белене” има шанс да стане, въпросът е да се разберем по много важния въпрос за цената.

А вярна ли е тезата „Белене” или банкрут - 18 пъти по-скъп ток без втора атомна централа на България, пак премиерът? Тая сметка откъде я извади?

Това е сравнение между най-евтината и най-скъпата електроенергия, която се произвежда в България, най-евтината от АЕЦ „Козлодуй” - около 40 лева, най-скъпата е от фотоволтаичните централи - около 780 лева.

Вариант да стои България без ток след 2015 г., когато щели да излязат 9700 мегавата от съществуващите мощности, които представлявали 22%, цитирам експерт от в. „Труд” тази седмица, срещу само 1000 нови пуснати мегавата.

Няма вариант България да остане без ток. Всички мощности, които излизат, всъщност осигуряват главно студен резерв, а не се използват за активно производство на ток през цялото време. Мощностите, на които разчита основно България, това е атомната централа „Козлодуй”, където единият реактор има срок 2017 г., другият 2019 г., но животът им ще бъде удължен поне с 20 години. След това „Марица-Изток 2”, която е почти колкото „Козлодуй”, 1700 мегавата спрямо 2000 за „Козлодуй”. „Марица-Изток 2” работи през цялото време и дава втората по най-ниска цена електроенергия, около 50-60 лева, и големите ВЕЦ-ове. Това е гръбнакът на българската енергетика. След това има ТЕЦ „Варна”, която е основно студен резерв и когато се налага, той се активира, и по-малки централи. Сега имаме ТЕЦ „Марица-Изток 3”, която е мажоритарна собственост на „Енел”, НЕК също има около 1/4 от капитала. Там централата работи по дългосрочен договори и енергията от нея сме задължени да изкупуваме по преференциална цена. Това е договор, който, знаете, е сключен още 1999 г. за 15 години напред. И последната голяма централа е „Марица-Изток 1” на AES. Тя трябваше да влезе в експлоатация сега, февруари месец, но има технологични проблеми от инвеститора, така че все още не участва в системата. Там също се изкупува електроенергия по преференциална цена за 15 години. Засега не успяват да я включат и ни плащат неустойки.

Има ли риск, ако България не се разбере с руснаците за блоковете в „Белене”, те да откажат да удължат живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй”, тъй като това зависи от руска фирма?

Това зависи от българската Агенция за ядрено регулиране. Тя казва дали може да се удължи, или не може. Българската Агенция за ядрено регулиране взима това решение въз основа на изследвания и обективни данни. Изследванията и обективните данни се извършват от специализирани компании.

Тоест тезата, че има някаква зависимост от Русия за удължаването на живота на пети и шести блок не е вярна.

Не е съвсем невярна, защото, ако те решат да пречат злонамерено, могат да го направят. Това обаче би било много лош атестат и за тях, и за дългогодишните ни отношения в енергетиката.

Докъде мислите за разширяване на „Козлодуй”, само спирате до седми блок или и осми е пред вас като възможност?

Осми също е възможност. Добре е на една площадка, и това е приетата практика, да има повече от един реактор, за да могат да се резервират един-друг. Така че, докато има пети и шести, нищо не пречи да има и само седми. Когато след 20 или 30 години пети и шести излязат от строя, дотогава би било редно да има и осми на площадката, само че дотогава има много време.

А колко по-рано трябва да...

Очакваме да излязат реактори от ново поколение. Сега навлизат реакторите от трето поколение, а 2030 г. се очаква на пазара да излязат и реакторите от четвърто поколение. Това ще са реактори, които в много по-голяма степен използват потенциала, капацитета, енергийната стойност на ядреното гориво. Реакторите от четвърто поколение се очаква вече да могат да работят с това, което в момента наричаме отработено ядрено гориво.

Очаквате ли в света, в частност и в България, да се промени сега посоката на този дебат след случая с „Фукушима”?

Аз съм абсолютно сигурен, че това ще даде, отново ще постави фокуса върху ядрената енергетика. Знаете, че от около две-три години живеем в т.нар. ядрен ренесанс, защото ядрената енергетика, това е във връзка с климатичните промени, се възприема като преход към безвъглеродна икономика или нисковъглеродна икономика, защото реално ядрената енергетика е много нисковъглеродна икономика, тя не замърсява с въглероден двуокис. Всичките въпроси или резерви към ядрената енергетика вървят по две линии - едното е ядрената безопасност и съответно извеждането от експлоатация и ядрените отпадъци, и втората е много високите капиталови разходи. Новите модели реактори са много, много по-безопасни от тези, които бяха инсталирани 70-те, 80-те години и с които са свързани инцидентите от миналото. Така че темата с безопасността до голяма степен е решена. Сега много страни по целия свят разглеждат възможността за започване на ядрена енергетика, тези, които все още не са, или за разширяване на програмите си, или за възобновяване тези, които по някаква причина са ги спрели, пример за това е Италия. Или пък в Испания, където съвсем наскоро правителството е решено да удължи с по 40 години живота на всичките си блокове. И там, между другото, не се притесняват много какво казва производителят по този въпрос, защото те казват: агенцията за ядрено регулиране, испанската, ще реши дали да удължи живота или не въз основа на реалното състояние на реакторите. Така. Но големият проблем пред много от по-малките страни е осигуряването на инвестицията в тези централи, защото 70% от себестойността на енергията от ядрените централи идва всъщност от капиталовложението, докато в газовите това е 30%, а 70% от горивото, тук е обратното. Значи, реално, като правите ядрена централа, вие предплащате за целия период на съществуване на тази централа, на дейност, вие предплащате по-голямата част от разходите си за ток.

Защо поскъпват горивата? Заради картелно споразумение или заради пазара?

Основно заради пазара, но за да сме съвсем чисти със себе си и да имаме убедителен отговор на всички въпроси, ние очакваме комисията за защита на конкуренцията да провери още веднъж, след като са го правили вече през 2009 г., да провери още веднъж и да потвърди, че в България няма картелни споразумения в този сектор, или, ако има, да ги идентифицира.

Какви мерки срещу поскъпването на горивата смятате да предложите заедно с транспортния министър Александър Цветков, който... А заедно... всъщност и министърът на финансите, нали, тримата трябва да ги предложите, и със Симеон Дянков?

Не, нищо не трябва да предлагаме. Имаше доклад от министъра на транспорта, който беше внесен за разглеждане в Министерския съвет тази сряда, и ние подкрепихме този доклад за проверката, която трябва да извърши Комисията за защита на конкуренцията.

В съобщението се казва, че тримата ще подготвите спешно варианти за действия, които да сведат до минимум негативното влияние от поскъпването на горивата.

Тази информация откъде е?

Ами, съобщението е в правителствената пресслужба.

Ако така е казала правителствената пресслужба, значи нещо са се объркали, защото мандатът не е тримата министри...

Цялото да ви го прочета: задачата им е възложена с правителствено решение, взето на подпис, въз основа на доклад на транспортния министър...

Няма такова… Не, момент. Разбрах. Няма такова правителствено решение, взето за подпис. Има доклад, който министър Цветков внесе в Министерския съвет и в който предлага Комисията за защита на конкуренцията и другите...

Да провери, това, което вие казахте.

...ведомства, които имат отношение към въпроса - Министерство на финансите, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, да проверят и да анализират факторите за това поскъпване. Докладът беше базиран почти изцяло върху сигнала от Съюза на превозвачите, които са най-засегнати, които е естествено да, така, да са активната страна в случая. От всичко това, което беше в сигнала им, най-действената мярка е действително проверката от комисията за защита на конкуренцията.

Какво може да се направи? Може ли да свалите акцизите?

Ако не сме членка на Европейския съюз, тогава можем да правим с акцизите, каквото искаме, нагоре-надолу. След като сме член на съюза и сме приели условията, при подписването на договора за присъединяване на България към Европейския съюз сме поели ангажимента да предлагаме в някакъв обхват минимални акцизи на горивата и в момента в България прилагаме минималните. Тоест според правилата на Европейския съюз повече от това не можем да отиваме надолу. Бихме могли теоретично все пак да се позовем на извънредни обстоятелства и да поискаме от Европейската комисия дерогация, за да ни позволят да прилагаме по-нисък акциз, отколкото е минимално необходимият.

Ще го направите ли?

Така, първоначалните сведения от комисията показват, че това би се разгледало като прецедент, който няма много шансове за успех, но ако Министерството на финансите преценят, че би могло да се направи, тогава въпросът може да се дискутира.

Всъщност българският бюджет...

И сега, нека да кажа все пак за ценообразуването на горивата. Първо имаме международната цена, на която е ясно, че България не може да влияе. След това има цената за преработка на горивото от рафинериите. Тук теоретично всяка рафинерия би могла да си сложи разходи, които са прекалено големи, да кажем, особено ако има доминиращо положение в някакъв пазар, както е в България, защото в България има само една рафинерия. Ако те обаче направят това, тогава би било логично продавачите на дребно да купуват не от тази рафинерия, а откъдето си искат - от Гърция, от Румъния, от Австрия, откъдето преценят, че им е по-евтино, защото този пазар е либерализиран. И това би трябвало да е естественият механизъм за регулиране точно на тази част - производствените разходи в рафинерията. Ако обаче те са много високи, а въпреки това търговците на дребно не внасят по-евтини готови горива от чужбина, това би означавало, означава, че има или пречки пред вноса, или някакъв картел за поддържане на високи цени. Ето това аз очаквам от Комисията за защита на конкуренцията да провери, защото това е начинът да се контролират пазарните механизми. Вие ме попитахте в началото дали цените са дължат на пазара или на нещо друго. Г-н Вълчев, мисля, че преди има-няма 20 години в България сякаш се постигна консенсус по отношение на това каква държава искаме да бъде нашата страна - че това трябва да е държава с пазарна икономика и с демокрация. Така че, ако има нещо, което… ако има идеи, които са в рамките на демокрацията и на пазарната икономика, и могат да доведат до намаление на цените, аз смятам, че тези идеи заслужават сериозно внимание. Ако има изкривяване на пазара, тогава трябва да се вземат мерки, които да попречат, които да елиминират това изкривяване. Защото понякога цените в пазарни икономики се вдигат, защото има изкривяване или пречки пред пазарните механизми. И картелите са един такъв пример. Така че, ако в пазарна икономика има картел, държавата трябва да разполага с механизми да го предотвратява. Нашата държава има тези механизми, въпросът е те да работят.

Намаляване на скоростта на движение по пътищата...

Ето, това е един пример за решение...

...като в Испания.

...в рамките на пазарната икономика.

Трябва ли да се направи?

То е непопулярно, не е хубаво, но пък не противоречи на нищо - нито на гражданските ни свободи, нито на пазарната икономика.

Така ще се пести гориво. Тоест вие сте за това? Да стане като в Испания - 110 вместо 130 по магистралите. Да стане 80 по пътищата.

Ние не сме обсъждали такива идеи, но това е пример за идея, която ефективно ще намали разхода на гориво.

Пример от Сеул тази седмица. Там решили да гасят уличното осветление и всъщност нощем да не свети градът. То, не че, нали, България е много светнала, но ние сме си като Сеул след решението.

Отиваме към много голямата тема за рационалното използване на енергията и за енергийната ефективност. Ето, това също е нещо, което може да бъде приоритет на управлението й за нас е. И стигаме до по-тривиалните въпроси, като това, за да инвестираш в енергийна ефективност откъде можеш да използваш финансова подкрепа? И тук са конкретните мерки, които правителството може да предложи. Веднага ви давам пример. В индустриалните предприятия например… Понякога инвестициите в енергийна ефективност имат сравнително дълъг период на изплащане. Ние отговаряме по следния начин: предоставяме 200 млн. евро по оперативна програма „Конкурентоспособност” за инвестиции на фирмите като безвъзмездна помощ в енергийна ефективност. Тогава фирмите казват, добре, вие хубаво ни давате безвъзмездна помощ, обаче за останалата част от проекта ние не можем да намерим съфинансиране. Затова ние отидохме още една крачка нататък - направихме споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, която, първо, да управлява този процес, не администрацията, а ЕВБР и десетте търговски банки, които те ще изберат за свои партньори. Така, че, когато се одобрява отпускането на безвъзмездната помощ, за същото време да се одобрява и съфинансирането като банков кредит. Това ще добави поне още толкова пари към… още 200-300 милиона. Значи, имаме 500 милиона евро, или около 1 милиард лева, за енергийна ефективност в предприятията. Ако всички тези пари бъдат инвестирани и ако бъдат усвоени, а ние сме направили най-добрия механизъм те да бъдат усвоени, и ако се базираме на опита от инвестициите на международния фонд „Козлодуй” в енергийна ефективност, това означава, че с този 1 милиард лева реално ще можем да постигнем спестявания, които отговарят може би на един реактор, на един атомен реактор. И това също е начин да отговаряме на тези, които казват, че непременно трябва много и много неща да строим, защото ще консумираме още много, много повече електроенергия.

Други идеи как да спестим. Да се откаже България, Европа от ръста на процента биогорива, което оскъпява бензините, тъй като има план какъв дял трябва да бъдат биогоривата, които се продават на пазара. Може би сега не е моментът  пък да се прави точно това. Смятате ли така или не?

Пак зависи от държавните политики, защото биогоривата са по-скъпи от конвенционалните все още, но пък те могат да бъдат безакцизни, така  че крайната цена да намалее, ако има компонент от биогоривата. Но биогоривата също са дискусионна тема. Преди десетина години имаше голям ентусиазъм в това отношение и тогава бяха заложени и задължителните цели пред държавите в ЕС, но тогава станаха ясни няколко неща. Първо, че в много случаи при биогоривата от първо поколение, за да произведеш един литър биодизел или биоетанол, трябва да похарчиш примерно половин литър дизел или бензин за транспорт, трактори, въобще всичко, свързано с производството му. Второ, тези култури се конкурират с хранителните култури. А виждате, че освен горивата и енергоносителите нагоре вървят и цените на храните в световен план. Така че биогорива - да, но само там, където се произвеждат по най-ефективният начин. Няма смисъл всяка държава да става производител на биогорива. Ако сме по-добри в производство на пшеница, нека произвеждаме пшеница. Ако правим рапица, да правим рапица.

Идея на Ричард Ран пред Дарик от тази седмица: да се позволи на всеки собственик на земя в България да разполага сонди и да търси петрол, газ, минерали. Така, казва той, скоро ще може да задоволявате сами нуждите си от енергия, защото знаем, че в България има залежи от петрол и газ. Дава за пример САЩ. В източната част земята е собственост предимно на компании и те я развиват. В западната част земята е държавна собственост и тя е по-слабо развита. Смятате ли, че има смисъл всеки, който си намери кладенец с петрол, минерална вода в двора да си я използва и развива както намери за добре, а не да минава по пътя на концесиите? Това, разбира се, означава и промяна в конституцията.

В България подземните богатства са всеобща собственост и смятам, че в момента е добре да си остане така.

Тоест не приемате този пример от Щатите, който дава Ран, че благодарение на личната инициатива може да се постигне много повече. Защото има ли България в момента потенциал да копае и да търси на много места нови ресурси?

Първо, е съмнително, че България може да се превърне в един Кувейт на Балканския полуостров и да задоволява собствените си нужди и тези на други държави. Но другото, по-важно в случая е, че смятам, че за момента моделът, при който подземните богатства са собственост на всички, е удачен за нас.

Какви запаси от петрол има България? Според вестник „Класа” - за не повече от два месеца, а по евродирективи било 90 дни.

Не знам какви са конкретните данни, но ние по дефиниция спазваме евродирективите. Така че, ако някои има данни, че не ги спазваме, то това трябва да се провери.

Ще влезе ли България в рецесия заради петрола? Прогноза за световна рецесия при 140-150 долара на барел дават икономисти през тази седмица.

Първо, от вече доста дни насам цената на петрола поевтинява, а не поскъпва, и страните производителки много, много добре разбират, че високите нива, които бъдат постигнати, така, извънредно високите, не могат да останат такива за дълго време. Винаги, когато се случи такова нещо, се стимулират алтернативните технологии или пък се преминава на алтернативни варианти, които веднага могат да бъдат активирани, и след това цените падат много надолу. След като предишния път, когато цените бяха 148 долара, след това станаха 20. Така че това не е равновесна точка и никой няма интерес да се случва. В момента знаете много добре, че тези цени, които виждаме, са в резултат на, изключително на психологически фактори, а не въз основа на търсенето и предлагането.

Ще подкрепите ли правителството в създаване на структура - звено, комисия, агенция, за борба със спекулата при храните, БОРКОР за храните?

Вече беше създадена комисия, която да наблюдава маржовете и цените по веригата. Нека да видим какви ще бъдат резултатите от дейността й.

А пенсионери наблюдатели, организирано от държавата да ходят и да гледат как се движат цените, да докладват. Това, как гледате на тази идея?

Аз вече ви казах, че рамките на пазарната икономика всякакви идеи, колкото и да изглеждат, така, екзотични, ако не пречат на никого, нека си…

Казвате, който иска да си гледа цените, да си ги гледа.

Разбира се.

Дотук обаче. Понеже вашият колега  земеделският министър искрено се възмущава, казва: 300% надценка на нещо си е ненормално. Макар че това пък противоречи на другата…

И на мен ми се струва… сега, като ме питате 300% надценка нормално ли е, и аз ще ви кажа, че не е нормално.

Ами, ако има пък кой да купи...

Да, и затова аз, като разбера, че някой работи с 300% надценка, веднага ще внеса и ще му подбия цената с 250%.

Иван Костов твърди пък, че престъпността всъщност вдига цените, че проблемът на България е именно в липсата на свободна конкуренция да дойдат същите стоки на пазара отвън, да направи Трайчо Трайков нещо с 250 вместо с 300% надценка.

Ето, връщаме се към това, което ви казах в началото. Ако има такъв случай, това означава изкривяване на механизмите на пазарната икономика. За това си има органи -  на първо място Комисията за защита на конкуренцията.

Всъщност не печели ли държавата от ръста на цените - повече ДДС, повече акциз. Така ще има повече пари за пенсии, за заплати.

От акциза не печели, защото акцизът на горивата не се определя спрямо цената на едро, а спрямо... а се определя на тон и той не се определя с промяната на цените.

Разпасали ли са се монополите в България, както твърди Красимир Каракачанов? Предвид това, че вие отговаряте за повечето от монополите.

Ами, не е вярно, че отговарям за повечето от монополите...

Да, може би не е вярно. При вас кои са? Токът, парното при вас.

А другият въпрос е какво е монопол. Какво е монопол, г-н Вълчев? Сега, ако ме питате дали телекомуникационните услуги в България са по-скъпи, отколкото би трябвало да бъдат, мисля, че доскоро отговорът беше „да”. Сега най-вероятно все още има възможности за подобряване, но именно затова са регулаторните органи и комисиите за защита на конкуренцията и на потребителите, които трябва да следят това. А там, където има естествен монопол, който няма как да бъде избягнат, за това има регулиращи комисии. Ето, например с цената на тока и за електроенергията. Там какво е положението? Имате мрежови компании, които са естествен монопол,  защото са собственици на мрежата. За високо напрежение това е НЕК, а за средно и ниско са електроразпределителните дружества. Обаче те са само собственици на мрежата, те не продават на хората. На хората продават снабдителните компании и търговците. В България пазарът теоретично е либерализиран. Вие като домакинство, ако има кой да ви продаде по-евтина енергия, спокойно можете да сключите договор с него, само че няма такъв. Защото в момента всички домакинства са в така наречения защитен сегмент на пазара. В защитения сегмент цените се определят регулаторно. Не защото не можеш да излезеш от него, а защото, ако излезеш, най-вероятно ще получиш по-висока цена. Това е цялата драма и цялата пречка пред свободния пазар в България.

Тоест вие казвате цените са ниски на енергията всъщност в България, защото са регулирани и потискани, за да може да ги понасят хората.

Цените са ниски спрямо тези в другите европейски цени, ниски са спрямо необходимите разходи за инвестиции, но са високи спрямо доходите на хората и това е голямата драма в България. И затова всичките ни мерки и политики трябва да са насочени към повишаване на доходите, а не към борба с призраци.

Все пак и като министър на туризма един въпрос. Писти или защитени зони - вие от коя страна на този дебат от вчерашния протест пред екоминистерството във връзка с Рила заставате.

Аз съм привърженик на прагматичния подход. Разбира се, високите екологични стандарти са номер едно и не трябва с тях да правим компромиси. Но въпросът е колко може това да се съчетае с развитието на модерни туристически инфраструктури, защото, ако погледнете която искате страна, която развива зимен туризъм, ще видите, че там екологията въобще не се разбира като фанатизъм. Има място и за едното, и за другото. България има значителен потенциал за развитие на зимния туризъм и той трябва да бъде използван.

Добре. ИТАР-ТАСС и АФП, цитирани от DarikNews.bg, предават, че на японската АЕЦ „Фокушима 1” е станала експлозия - над централата се е появил бял дим, имало ранени, радиацията е 20 пъти по-висока от нормалната...

Откога е новината?

Отпреди малко.

Там имаше пожар в турбинната зала, което е извън първия контур, където е реакторът. Така че сега веднага ще ми е интересно да проверя за какво става дума и дано да не се е случило нещо лошо.