Министърът на външните работи Николай Младенов- гост в „Седмицата” на Дарик:
Има ли новини от Ангел Орбецов е в Малайзия. Стигна ли впрочем?
Ами, тези дни трябва да е там, да.
Има ли някаква информация вече от него за срещи…
Не, чакаме решение дали делото подлежи на обжалване и ако подлежи на обжалване, тогава адвокатите на засегнатите трябва да се заемат с обжалването на втора инстанция.
Сега възниква въпросът за плащането на тези адвокати, тъй като, както и в България впрочем, на адвокатите се плаща на инстанция.
Ами, вижте, Малайзия е държава, която е известна с много строгата си съдебна система. Тя е подредена съдебна система, функционираща и трудно може да се очакват каквито и да е изключения, така че особено когато става въпрос за трафик на наркотици, така че много е важно да се извърви процедурата такава, каквато е. Ако има възможност за обжалване, да се търси да се обжалва, вероятно това ще е и стратегията на адвокатите на хората. Аз не мога да се произнеса по тяхната виновност или невинност, това е работа на малайзийския съд и на тяхната защита. Разбира се, за нас това, което е ключът всъщност, което налага намесата на държавата в случая, е заплахата от смъртно наказание. Смъртното наказание за всички нас в Европейския съюз е неприемливо, то е нещо, което ние осъждаме, където и да се случва по цял свят - било то в САЩ, в Малайзия или някъде другаде, и съм сигурен, че в рамките на диалога, който има между Европейския съюз и Малайзия по повод смъртното наказание, и нашата теза ще бъде ясно разбрана - че не може да се изпълняват смъртни присъди, има достатъчно казуси в момента в тяхната съдебна система, които не се изпълняват…
930 били чакали, ако е вярно това, което четох, смъртното си наказание, а последно изпълнено било преди много години.
Да.
През 1986 г. срещу едни австралийци, които вкарали Малайзия в Австралия.
Но това не е… но това е законодателен въпрос при тях. Доколкото разбирам, тече и дебат дали да се отмени или не наказанието. Всъщност нищо от това не отменя отговорността, която всеки един от нас носи, когато пътува в чужбина, да познава добре законодателството на страната, в която пътува. Българите все по-често пътуват по цял свят и все по-често ще се сблъскват с други правни системи. Спомняте си за тези, които бяха в Швеция с… бяха отишли да берат боровинки, без да имат договори, нали, не един са тези случаи, но в крайна сметка хората трябва да познават законодателството на всяка една страна, и за да може да им помогнем в това отношение, в момента подготвяме обявяването на две нови инициативи - едната е новият уебсайт на министерството, който мисля, че тръгва от утре. На него има много по-подробна консулска информация.
За всяка държава?
За всички държави, да, и приключваме сега въвеждането на една нова система, която се казва „Пътувам за…”, в която всеки, който пътува в чужбина, ще може доброволно, ако желае, да се регистрира, да каже: аз ще бъда от тази дата до тази дата в еди-коя си страна, с което автоматично нашето посолство се информира, съответният човек получава информация за има ли някакви заплахи, има ли някакви рискове, основна информация за страната и т.н.
Т.е. ти ще си оставяш координатите там…
Оставяш си имейл или телефон, което избереш.
…да, или имейл и вие по имейла или по телефон ще кажете, примерно в еди-кой си район, ще се обади консулът и ще каже в еди-кой си район няма да има проблем.
Не, няма нужда да се обади. Той ще получи информация обща за страната, с контактите на посолството и т.н.
Казахте, че при заплаха ще информира…
Целта ни… Да, целта ни е когато има, не дай си, боже, се наложи някаква евакуация или някакво такова по-сериозно действие, посолствата ни да са информирани какви българи има на място, защото за съжаление няма система, по която това да става автоматично. Това може единствено да става доброволно.
А, за да приключим с Малайзия, ще бъде ли готвен договор за правна помощ, защото се оказва, че това е доста важен въпрос после, ако успеете да замените смъртното наказание…
Значи въпросът…
…с друго, защото те няма да ги пуснат явно съвсем като невинни.
…първо е да се извърви цялата правна процедура в Малайзия. След като се извърви цялата правна процедура в Малайзия, тогава да се говори вече какви са опциите, които съществуват пред нас. Пак повтарям, това е страна, която има доста сериозна правна система, така че нека да… адвокатите на хората и всички засегнати от случая да работят в рамките на правната система на Малайзия.
Въпросът е по-общ - с колко държави в света България има подобни договори за правна помощ, които в такива случаи се сключват да действат, и има ли системно решение, с което в един момент България да достигне до договори за правна помощ с всички държави?
Дори и да има система от договори за правна помощ с целия свят, както вие го представяте, това не освобождава хората от отговорността да…
Да не изнасят наркотици и да внасят.
…спазват законите на страната, в която се намират. Разбира се, има международни конвенции, които в определени случаи са приложими, има двустранни договори, но пак казвам, това не може в момента да се коментира, защото не сме на такъв етап, а започнем ли да го коментираме това, ще създадем фалшиви представи за ситуацията. Ситуацията в момента е, че има двама български граждани, осъдени в Малайзия, защото са пренасяли забранени наркотични вещества. Пред техните адвокати седи въпросът дали могат да обжалват… дали да искат обжалване. Доколкото разбирам, те ще искат обжалване. Пред правната система на Малайзия седи въпросът дали да позволи това обжалване. Това е ситуацията, в която се намираме към днешна дата.
Говорите за нов закон, който да формулира какви ангажименти има държавата по отношение на нейните граждани зад границата.
Да.
Около целия този дебат се създава усещането у част от хората, че ангажимент на държавата е например да им осигури правната защита. Част от дебата в България е: тези сега бедни хора нямат пари, взели са кредити семействата им тук, за да платят за адвокатите им, и се създава едва ли не очакването, че България ще трябва да плати за тази защита.
Ами, затова искаме да напишем този закон, за да могат да бъдат наясно всички какви отговорности кой към кого има, когато е в чужбина. Те са ясно изписани в различни законодателства, конвенции и т.н., но може би трябва да бъдат кодифицирани на едно място, за да се не създават фалшиви очаквания. Защото, когато в собствената ни страна ти не можеш да си изплатиш банковия кредит и…
Или да си наемаш адвокат.
…или да си наемеш адвокат, кой ти помага в такъв случай? Държавата ли трябва да ти помага? В крайна сметка хората са тези, които носят отговорност за собствените си действия. Искаме да опишем в един закон какви са ангажиментите зад граница, за да няма това неразбиране и да има повече прозрачност и яснота кога и в какви ситуации могат хората да се обръщат към посолствата, какво могат да очакват от тях, какво. . . как се действа в кризисна ситуация. Защото мен лично, ако трябва да бъда честен, това, което повече ме притеснява, са ситуации, когато имам някакви извънредни кризи: земетресения, революция, трябва да евакуираме хора, както беше случаят от Либия или от Сирия и т.н. Какво правим, когато има природно бедствие? Всички тези ангажименти трябва да бъдат описани, така че хората да са наясно, докъде се простира реално тяхната защита, която идва с българското законодателство и откъде нататък вече те трябва да разчитат в най-голяма степен на собствената си информираност. Втората тема, разбира се, е информираността и затова и чрез уебсайта, и т.н. искаме да сложим максимално количество информация, за да знаят хората, като отиваш в една страна, че там има рискове…
То за определени държави имаше. Аз ще ви кажа, че аз ги използвах, в сайта за доста държави има, нормално е да си препишеш…
Има.
…да знаеш къде ти е посолството например в държава, в която отиваш, на какъв телефон да се обадиш.
Да, но това ще бъде сега част от една по-голяма информационна кампания, която, ако се беше случила преди много години, може би досега хората щяха да се научат. Тя ще включва уебсайта, ще включва брошури, ще включва информация, която трябва да бъде достъпна и на летището в София, и на други места. За да знаеш ти, когато пътуваш, какви са… да имаш достъп до информация. Нямаш ли достъп до информацията, после не можеш… да не кажеш: ами, аз не знаех. Ако си знаел, да можеш да имаш откъде да намериш. Това е основният инструмент в съвременния свят.
Налага ли вето България на членство на Македония в Европейския съюз. Ще подкрепи ли България на евросъвета на 13 и 14 декември в Брюксел даване на дата за старта на преговори на Македония за членство?
Дали ще подкрепи България даването на дата за започване на преговори зависи от действията на правителството в Скопие.
Какво трябва да направят в следващия месец и една седмица?
Ами, ние от повече от година сме им казали какво очакваме да видим. За съжаление до този етап не сме видели резултати. Първото, което е важно, е да се прекрати тази постоянна антибългарска кампания, която тече в Македония и която създава безкрайно много дискомфорт и на общественото мнение в България. Второ, имаме…
Само, докато сме на първото, нали знаете на това какво отговарят свободните държави: ами, пресата е свободна.
Аз не говоря за пресата, говоря за това, че когато имаме видими сигнали, че това е част от правителствена политика, това е притеснителното. Иначе пресата, свободната преса пише каквото иска, където иска, както в България, така и по останалата част от света. Но, ако се върнете назад, това е може би основният индикатор. Ако се върнете назад към 1999 г., когато между двете правителства беше подписана декларация, която фактически затвори всички въпроси, които бяха открити в нашите отношения - по отношение на език, спорове териториални, малцинствени и т.н. Тя беше подписана от тогавашните двама министър-председатели. Но това, че тя е подписана тогава, не я прави невалидна към днешна дата. Реално обаче това, което виждаме е, че политиката на правителството в Скопие е отстъпление от тази декларация. Още в началото на мандата на настоящето правителство ние искахме принципите в тази декларация да се препотвърдят. Тогава македонската страна отговори, че тази декларация обвързвала правителствата едно време. Прощавайте, но по този начин не може да се функционира в Европейския съюз. Когато започна целият проблем с АЕЦ „Козлодуй”, съжалявам, че отклонявам леко темата, но искам да ви дам пример, основният аргумент на Европейската комисия, когато тя дойде в България преди години, да каже трябва да се затворят малките реактори на „Козлодуй”, беше, защото правителството на г-н Беров беше подписало съгласие за затварянето и беше получило пари от Европейската банка за възстановяване за това и не ги беше затворило. Значи, този ангажимент тогава не свършва с правителството на едно или… с края на едно или друго правителство. Нашето желание е да видим системно подобряване на отношенията ни с Македония. Ние имаме най-голям интерес от това като съседна страна. Защото сме част от Европейския съюз, защото години наред пропагандата на Титовска Югославия ни е разделяла и е изграждала образа на врага спрямо другата страна. Защото нямаме достатъчно инфраструктура, върху която трябва да изградим. Ние не искаме от Македония невъзможни неща. Това, което ние искаме, е нормално отношение като нормална съседна страна, която кандидатства за членство в Европейския съюз и трябва да разчита на нашия глас, за да извърви пътя си към Европа. Както между другото и България направи преди години, решавайки един по един една цяла плеяда открити въпроси, които бяха останали със съседите ни, по пътя ни към Европейския съюз.
Тази сутрин прочетох… БГНЕС съобщава, че министър Попоски ви канил за подобряване на отношенията между България и Македония. Отивате ли в Скопие?
Аз с министър Попоски се видях в Ню Йорк, говорихме много дълго, така че имаме достатъчно добър разговор по тези теми. Сега въпросът вече е да видим резултатите.
Въпросът е, да, практически обаче за месец и половина какви резултати могат… те очевидно не могат да си пренапечатат учебниците например, които са част от проблема - на какво учат децата си... като отношение към България.
Ясно, но трябва да има… Ясно, че за един месец и половина те надали ще могат да премахнат от учебниците си, че България е била окупирала Пиринска Македония и затова тя не е част от тяхната държава, нали, това да не говорим какъв абсурд е, но трябва да има процес и процесът може да върви в няколко посоки.
Да, какви видими значи очаквате?
Първо, напредък в преговорите и разговорите по съвместната ни инфраструктура. Второ, може да се направят съвместни комисии и съвместни, така, органи, които да прегледат целия проблем от гледна точка на учебниците по история, от възпитанието и т.н. Трето, ние имаме нужда да опознаем съвременната си култура, ние тяхната и те нашата, съвременната говоря, не за античната, в кавички. Четвърто, може да се направят много неща, за да се помогне на българските медии и на македонските медии да имат повече контакти, за да могат да преодолеят този образ на негативизъм, който съществува. Пето, трябва да намерим някакъв механизъм, по който да започнем да отбелязваме онези дати, които ни свързват, защото е важно.
Те предложиха 9 май или деня на установяване на дипломатически отношения и денят на признаване на Македония от България.
Ние 9 май го празнуваме с всички страни членки в Европейския съюз и нямаме нужда от специален договор, за да празнуваме 9 май с някого. Има…
А коя дата например си представяте?
Ами, има достатъчно… Основният извод… един от основните изводи след обиколката ми в Югоизточна България беше, че никой в… извинявайте, в Югозападна България, никой в Югозападна България няма проблем, претенция или се чувства неудобно от това, когато има дата в нашата история, която свързва България и Македония, ние заедно да я почитаме. Било то дати, свързани с исторически и революционни личности, било то дати, свързани с нашата собствена история тук, в региона - Илинденско-Преображенското въстание и така нататък. Това не значи, че ние ги отнемаме на някого или че ги подаряваме на някого, това означава, че ние имаме един европейски подход към начина, по който се отнасяме към собствената си история. Не да делим хората или костите им и паметта им, а да ги почитаме колкото се може повече заедно, защото когато ние заедно ги почитаме, тогава и тяхната роля в историята ще бъде по-видима и по-подчертана. Може би на някой далеч от Балканите това му изглежда неразбираемо, но, повярвайте ми, когато човек говори с хората в нашата страна, навсякъде това е абсолютно разбираемо. Защото ние сме преодолели достатъчно, в нашата собствена история сме преодолели достатъчно трудности и болки, свързани с разделянето на Балканите и целта ни сега не е да продължим това разделяне, а напротив, да го преодолеем, но не можем да го… но можем да го преодолеем едва когато видим, че и другата страна има желание за това, за такъв подход.
Има авторитетни гласове, но несъгласни с твърдата позиция, която заема българското правителство спрямо Македония, малко повече от месец преди важното решение дали да бъде поканена за преговори за членство в ЕС. Стефан Попов например твърди, че твърдата позиция не е добра идея, защото нарежда България до Гърция и само интеграция в Европейския съюз може да излекува тази болна държава Македония, казва той.
Да, съгласен съм. Само интеграция може да излекува тези проблеми, но интеграция, след като проблемите се решат, защото иначе ние внасяме в Европа допълнителни проблеми, а никой не иска да го прави това. Пак ви казвам, спомнете си какво направи България за периода на преговорите с Европейския съюз. Един по един, бавно, упорито реши проблемите. Та ние решихме териториални спорове с Турция, ние решихме делимитация на границата ни с Турция, преди да влезем в ЕС.
Кристиан Вигенин пък, евродепутат от левицата, предлага вместо тези позиции сега България да се върне към проекта на Сергей Станишев за договор за приятелство и добросъседство с Македония.
Ами, да. Ако беше 1960 г., може би можеше по този път да тръгнем. Едно време Съветският съюз много е обичал такива договори за приятелство и добросъседство. Приятелство с договор ли се прави? В смисъл вие кажете ми с кой приятел сте станали приятел, защото имате договор с него да бъдете приятели. Ние можем да имаме договори за съвместна инфраструктура, договори за, не знам, избягвам, данъчно облагане, търговия и така нататък, но приятелство с договор не се прави.
Впрочем, като говорим за разширяване, тази седмица премиерът на Турция Реджеп Ердоган даде срок в Берлин за влизане в Европейския съюз на Турция до 2023-а, или съюзът губи Турция, каза той. България подкрепя ли Турция?
България подкрепя преговорите с Турция, защото те помагат на Турция да се модернизира. Как ще завършат тези преговори, кога ще завършат тези преговори в крайна сметка ще зависи от хода им. Към днешна дата, разбира се, те вървят много сложно и причините са комплексни да вървят много сложно и ние може би не говорим достатъчно в нашето общество защо са толкова трудни преговорите с Турция. Те не са просто защото има някакво политическо нежелание от едната или от другата страна, има фактически и огромни части от турското законодателство, които трябва да се реформират, за да се приравнят към европейските стандарти, и те са както на техническо ниво, така и на политическо ниво. Има безкрайно много институционални въпроси, които Европа трябва да реши, така че да може да интегрира един ден Турция като част от Европейския съюз. Аз съм убеден, че нашата политика, на България, като страна трябва винаги да бъде в подкрепа на разширяването на Европейския съюз, и тя ще продължи да бъде в подкрепа на разширяването, и тя е в подкрепа на разширяването. Но пътят, който всяка страна извървява, е съвсем различен. Между, така, наскоро мина незабелязано в голяма степен в България решението за това Черна гора да получи статут на страна кандидат-член за Европейския съюз. Това решение беше много трудно, изключително трудно, защото имаше много, въобще, страни в Европейския съюз, които не желаят повече да се занимават с разширяване и не искат в момента това да си го слагаме като част от дневния ред, защото имаме много други проблеми, които… с финансовата криза, банковия съюз и така нататък, които трябва да се решат. Така че атмосферата за разширяването не е добра, за да се подобри, страните кандидати трябва да положат максимални усилия да покажат, че искат да вървят напред, и съответно да се премахнат един по един, така, двустранните проблеми, които могат да пречат в бъдеще. Аз съм убеден, че при добро желание от македонска страна, от страна на македонското правителство, защото аз знам, че македонското общество сто процента подкрепя тази линия, от страна на македонското правителство, България е готова да готова да превърнем България и Македония в пример как добросъседските отношения, решаването на двустранните въпроси на Балканите е възможно в началото на 21-и век. Не както е било в 19-и или в 20-и век, а както можем сега да го направим. И заедно, ръка за ръка, да отидем в Брюксел и да кажем: вижте, ние решихме тези въпроси, направихме това, постигнахме второ, трето, недейте да изоставяте разширяването, не се отказвайте от това, че страните на Балканския полуостров трябва да бъдат част от Европейския съюз.
Европейската комисия за избора на български конституционни съдии. Комисията заплаши с извънреден доклад за правосъдието и вътрешния ред в България, постави под съмнение почтеността и професионалния капацитет на част от кандидатите за Конституционния съд, конкретно на вече избраната съдия Марковска, а президентът Плевнелиев нарече тези коментари обезпокоителни. В неговото изказване, както и в изказването на вицепрезидента като че ли се съдържаше, така, известно съгласие с констатациите, докато вие нарекохте, казахте, че Европейската комисия разпространява слухове, че е некоректна и излиза извън правомощията. Продължавате ли, след като тази твърда позиция комисията продължи да поддържа през цялата седмица, продължавате ли да смятате, че това са слухоразпространители, некоректни и без правомощия.
Нека да разделим въпроса на две. Първата част от въпроса е има ли риск от допълнителен доклад…
Има ли?
…до края на тази година, най-така, най-общо така да го кажем, и да, скоро. Преди доклада, преди редовния доклад догодина.
Преди…
Този риск зависи от това какво ще направи съдебната система, Висшият съдебен съвет, как ще прочете изборът на нов главен прокурор и по какъв начин ще се изпълнят критериите в миналия доклад на Европейската комисия, които са заложени към България. В момента това, което трябва всички, така, да сме наясно, че в максимална степен Министерството на правосъдието, новият Висш съдебен съвет, всички, които са заети със съдебната реформа, са ангажирани ние да изпълним един по един критериите, които са заложени, до края на годината. Тези, които може, защото някои, разбира се, не могат да бъдат физически реализирани до края на годината.
Т.е. вие смятате, че само заради този казус с Конституционния съд доклад няма да има…
Аз смятам, че когато системата в България е максимално мобилизирана това да го направи, подобен тип сигнали могат единствено да действат деморализиращо, когато идват отвън. Затова нека да си свършат хората работата до края на годината, нека да не живеят в постоянната паника и постоянния ужас на това кой какво каже и откъде как ще му се реагира…
Но този сигнал не беше срещу съдебната система, г-н Младенов…
Вторият, вторият…
…той беше срещу Народното събрание.
Така, сега, това е първата част от въпроса. Втората част от въпроса е относно съмненията за някои кандидати и т.н. Ако някой има съмнения за кандидати, ги слага преди избора им, слага ги открито и казва - аз имам съмнения в това за този човек и т.н. Те се обсъждат и се взимат решенията на базата на това, а не след като процедурата е изтекла в Народното събрание. Разбирате ли откъде идва разминаването? Значи, първо, когато се работи по реформата…
Тя, комисията, преди избора още каза в деня на избора…
Не, изборът вече беше минал. Как си представяте, че хората, които са избрани сега, ще се чувстват? Аз не знам, аз не познавам г-н Анастасов, не познавам г-жа Марковска, така че нямам представа какви са сигналите. Но нека да погледнем нещата от гледна точка на процедурата и от гледна точка на в крайна сметка нормалното функциониране на държавността. И не на последно място говорим за Конституционен съд. Конституционният съд… Лично аз, дето се вика, мога да имам критики към решенията на Конституционния съд, с които не съм съгласен…
Имате предвид досиетата…
Да, но това си е мое мнение. Никой 20 години в българската държава не е поставял под съмнение функционирането на конституционните съдии. Харесва ли ни един, не ни ли харесва, съгласни ли сме с неговите виждания, или не сме съгласни с неговите виждания, влезе ли в Конституционния съд, този човек е част от най-висшата институция в България, която следи за съответствието на законите и конституцията. Това не е… Конституционният съд не е… съдебната система, той е най-висшият орган, който следи за съответствието на конституцията. Затова, моля ви, когато говорим по тези въпроси… Аз не отричам правото на комисията да се произнася, ние имаме CVM-а, в него има заложени критерии, които трябва да бъдат изпълнени, има срокове, в които тези критерии се изпълняват, това е договорено с българската държава, но нека не превръщаме всичко в една голяма политическа игра, защото рискуваме устоите на държавността в България.
Кой го превръща, Европейската комисия ли…
Ами, с цялото това говорене, което в момента се случва. Пак ви казвам, има срокове, които се изпълняват, по докладите, те вървят напред…
Не, опитът, който има България, е, че оттук нататък този казус ще бъде непрекъснато повтарян от Европейската комисия. Вие какъв изход виждате? Освен някаква форма на оттегляне примерно на този съдия, всичко друго е пак повтаряне…
За мен изходът е това, което… изходът винаги е бил ние да си изпълним всички ангажименти, които сме фиксирали в докладите на Европейската комисия, защото те не се пишат просто ей така, във въздуха, те съответстват на реални ангажименти, които българската страна може да изпълни. В доклада, последния, има 18 препоръки. Ако се съсредоточим и ги изпълним… а ако някой си направи труда да ги прочете, защото много от хората, които ги коментират публично, съм сигурен, че не са ги чели внимателно, ще видят, че много от тези неща можеше години наред да бъдат свършени. Няма нищо в тях радикално, нищо невероятно, нищо, което да предизвика, не знам, което да предизвика някакви обществени сътресения. Нормалното функциониране на съдебната система, прозрачността на взимане на решения, прозрачността на разпределение на делата, добрата подготовка на съдиите, всички това са неща, които всеки един български гражданин иска, иска ги и Европейската комисия към нас, защото механизмът, който ме създали, ни помага да го решим… да решим тези въпроси.
Аз, честно казано, не мога да се сетя за друг такъв случай, в който Европейската комисия толкова директно за персонален казус в българската правосъдна система, в широк смисъл, да заема позиция…
Не знам дали е персонален казусът или казусът е с процедурата…
Били ли са френски специални агенти битите от български селяни до село Коиловци край Плевен, представени като екстремни спортисти, както пише френското списание „Поан”?
Тези въпроси бих насочил към Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната, те са в техните компетенции.
Не, понеже има връзка с Шенген. Хипотезата в „Преса” е, че те били проверявали България за Шенген и, общо взето, изводът бил, че без проблем някой може да прелети и да се приземи с парашут у нас.
И ако са имали… и ако тази теза е вярна, тя пак е в правомощията на Министерство на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
По никакъв начин няма да кажете нито дума за тази тренировъчна мисия, както я определят? „Поан” не е жълто издание, нали, сериозно е, сериозно френско издание.
Ами, сега, аз сериозно ви казвам - ако искате отговор на тези въпроси, търсете ги от институциите, в чиито компетентности те са.
А възможно ли е да ни проверяват по този начин?
Кой да ни проверява?
Французите…
Моля ви се, недейте, нека да не се шегуваме с глупости.
Прави впечатление, че всички български институции не искат да го… по подобен начин отговаря и министър Цветанов. Вчера като го питат, избягва… Защо такова нежелание у всички да кажат какво е станало?
Това не е казус, който е в областта на външната политика, това не е въпрос, свързан с външната политика. Това е въпрос…
Ако са френски разузнавачи…
…със сигурността, с отбраната и с работата на полицията и вътрешното министерство. Така че търсете там отговорите.
Според статия на Румен Петков в „Труд” на България й трябва помощ от Европейски съюз, НАТО и ООН, за да се справи с бежанците. Съгласен ли сте с него?
Не.
Случващото се в момента в Близкия изток поставя ли България в толкова рисково положение, колкото се…
Не, нямаме данни за вълна бежанци, която да стига до нашата граница. Основните бежанци от Сирия са в Турция, в Ливан, в Йордания. И ние там помагаме да бъдат решавани техните проблеми. Разбира се, страната ни е подготвена, ако, не дай си боже, в бъдеще има някаква сериозна вълна към нас, то тогава Европейската комисия в рамките на инструментите за солидарност да подкрепи България. Гърция между другото потенциално има много по-голям риск в това отношение, отколкото България. Гърция и Кипър…
А този контекст влизане в Шенген в този момент не е ли в известен смисъл по-зле даже за България?
Ами, във всички планове за влизане в Шенген, първият етап включва въздушните и морските граници и на по-късен етап са сухопътните граници. Може да го разглеждате…
То излиза, че е в наш интерес даже отлагането на…
Ако искате да го разглеждате в този контекст. Но, пак ви казвам, това, което ние правим по границите си, особено по границата с Турция, която е външна граница за Европейския съюз, е на много високо ниво. И там данните се следят ежедневно както в Министерство на вътрешните работи, така и при нас. Ние имаме ежедневна информация за потоците на хората по границите и няма никакъв риск, увеличен, от някакви големи бежански вълни, които да залеят страната. Така че нека да реагираме по-спокойно на тези неща и да вярваме, че все пак институциите, които са
отговорни за решенията в тази област, знаят какво правят.
Парламентарната комисия по външна политика и отбрана не прие бюджета на външно министерство, заедно впрочем с още няколко бюджета, защото се оказа, че опозицията има тактическо мнозинство по време на заседанието. Но това пък може да се окаже някакъв шанс за промяна на… Вашият бюджет е от тези с 0% промяна, нали? Какъвто е бил миналата година.
Бюджетът е такъв, какъвто е. Бюджетът е такъв, какъвто е. И има в него толкова средства, колкото може държавата да си позволи в момента. Аз съм последният, който ще го хареса. Но няма да съм първият, който да се изправи и да каже, нали, дайте ни още два пъти по толкова пари, защото виждам какво е общото състояние на финансите в страната ни, първо, и второ, защото виждам какво е състоянието на нашите съседи. А когато всичките ти съседи - с изключение на Турция - Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, са във все по-задълбочаващи се икономически проблеми и криза, тогава рисковете и за нашата страна са големи и ние трябва да се предпазваме от тях.
Да, но казусът, с който започнахме, пък е аргумент срещу свиването на българското представителство по света. Вие се опитвате…
Ама кое имате предвид?
За Малайзия например. България има цели региони, където…
Ама не можете…
Ето, сега в случая действате със специален пратеник, защото се оказва, че от…
Да, имаме посланик в Индонезия, имаме и посолство в Индонезия, имаме и почетен консул в Малайзия.
Т.е. според вас такива казуси не са аргумент за нуждата от откриване на нови представителства?
Значи, представителства се откриват, ако имаш ясен политически интерес и отношения със съответната страна, силен икономически обмен, който да съществува, имаш специални отношения например в областта на сигурността, или има голяма българска общност, която е там. Това са аргументите, на базата на които се взима решение за поддържане или не на едно представителство. Ние…
Има ли региони, където според вас заради липсата на пари и бюджета, който обсъждахме, България липсва, въпреки че има тези аргументи?
По анализите, които ние правим, не. Имаме държави, в които сме закрили представителствата си временно поради липсата на средства, но винаги в тези държави има друг механизъм, с който осигуряваме по един или по друг начин присъствието си. Още повече, че в момента цяла Европа дискутира това как да имаме съвместни представителства, как да имаме например дипломати от една страна в посолството на друга. Това са процеси, които текат навсякъде. Но с цялото ми уважение към нуждите на външно министерство, нуждите на бюджета, на пенсионерите в България, на социалния бюджет, на здравеопазването, на образованието най-вече са много по-големи. И ако погледнете структурата на бюджета за догодина, ще видите, че въпреки трудностите, финансовите, основните средства от него отиват както за социална защита, така и за съфинансиране на европейските фондове, които да ни помогнат да получим повече пари да инвестираме в собствената си държава.
Следващата тема са изборите в САЩ. Вие от какъв ъгъл гледате на тях? Какво значение за България виждате в изборите?
Колкото по-бързо минат тези избори, колкото по-бързо стане ясна новата администрация, толкова по-добре не само за България, а и за целия свят.
Е, то по-бързо… те ще трябва да минат…
Те ще дойдат вторник другата седмица.
…във вторник, освен ако… Да, освен ако нашият пратеник Константин Вълков не се окаже прав, че има някакъв риск, ако тези бури продължават и не се справят с бедствията…
Не се притеснявайте, ще намерят…
…в някакви щати, примерно, да не може да се състоят.
Ще намерят механизъм за това… Не, аз казах това, защото мисля, че е много опасно, когато американската политика е насочена вътре… поради изборния цикъл в момента. В света текат процеси, които не чакат американските избори. Кризата в Сирия се разраства с всеки изминал ден. Положението там отива от лошо към много лошо. Има други казуси в световната политика и в икономиката на света, ако искате, които очакват да видят посоката, която новата администрация в САЩ ще зададе. Затова нека да… колкото по-бързо минат тези избори, толкова по-добре за всички.
Накрая да ви дам възможност в едно изречение да поканите всички. Утре ли е денят, в който…
Утре, да.
…който иска, може да отиде и да седне в стола на външния министър в министерството?
Не само това, а да види дебати, да види щандове, на които се представя информация какво прави Министерство на външните работи, какви са възможностите за кариера…
Утре от 10.00 до 14.00 часа?
Утре от 10.00 до 14.00 часа. Ние сме го кръстили „Външно отвътре”. Когато аз туитвах онзи ден - елате да видите външно отвътре, някой туитва обратно - искаме да гледаме вътрешно отвън. Така че мисля, че има достатъчно интерес към това. За да гледат хората вътрешно отвън, трябва да спазват законите, да нямат проблеми с полицията. Но за да дойдат да видят външно отвътре, просто трябва утре между 10.00 и 14.00 часа да заповядат, ще има доста дейности, включително и за малки деца, които ще са интересни.
