„Атака” не прави услуга на ГЕРБ с решението си да оттегли подкрепата си за внесения четвърти вот на недоверие срещу правителството, защото властта щеше да излезе по-силна от един неуспешен вот. Това заяви в интервю за рубриката „МеждУредие” на Дарик кафе депутатът от „Атака” Огнян Стоичков, който е председател на парламентарната образователна комисия. Той беше категоричен, че не е имал и няма намерение да напуска групата на националистите в Народното събрание.
Като юрист той призна, че понятието „оттегляне на подпис” наистина е правен нонсенс, но групата е избрала този начин да ревизира първоначалното си решение за внасянето на вота на недоверие. В оставащото време до изборите „Атака" трябва да търси по-широко поле от съюзници и съмишленици сред патриотичните формации, дори в средите на хора, напуснали партията, смята Стоичков.
Случилото се е прецедент. Всички медии обобщихме, че през последните двадесет години в парламентарната практика внесен вече вот на недоверие не се е провалял още преди да влезе за дебати в пленарна зала. Юристите веднага влязоха в спор доколко и как е легитимно да се оттеглят подписи от подобен политически, но и юридически акт, какъвто е искането за вот на недоверие. Вие лично не споделяте ли аргументите на тези юристи, които казаха „Такова животно като оттегляне на подпис няма, освен ако не става дума за проект за решение за законопроект"?
Така е. Буквално оттегляне на подписа е юридически нонсенс. Но както проекторешение, така и проектозакони в пленарна зала могат да се оттеглят до обявяване на гласуването. Така е записано в правилника на Народното събрание. В този смисъл се оттеглят актовете, които са внесени от съответните вносители. В случая осем от вносителите заявяват - можеха да го заявят и в самата зала, от трибуната на Народното събрание, - че не поддържат вече това проекторешение. Това е оттегляне на поддържано проекторешение, което до момента на обявяване на гласуване може да се оттегли и да не се поддържа и по този начин няма да бъде поставено на гласуване.
Кому беше нужно това при един ясно казано предизвестен изход от този вот? Така или иначе гласове, които да свалят кабинета, нямаше как да бъдат събрани. А ако „Атака" е ревизирала позицията си, тя наистина можеше да го направи в понеделник по време на дебатите и да каже: ние вече не стоим зад този вот в този му смисъл.
Възможна беше и такава позиция от страна на парламентарната група на „Атака". Знаете, аз не подписах вота. Изложих аргументи защо не съм подписал, като най-важните от тях са обстоятелството, че спирането на АЕЦ „Белене" беше постановено с решение на парламента и е юридическа безсмислица да гласуваш вот на недоверие на правителство за решение на Народното събрание. Това е дебат, който се е провел преди две седмици в Народното събрание, то се е произнесло и ние очакваме сега от това същото мнозинство да заеме диаметрално противоположно мнение. Това е просто разход на сили, средства, безсмислена говорилня. Вие ме обявихте и като председател на парламентарната комисия. Аз подписвам стенографски протоколи и плащам по 2-2,50 лв. на стенографка за стенографските протоколи. И бих апелирал към всички колеги от Народното събрание да си помислят дали техните думи струват поне 2,50 лв. - трудът на стенографката, която ги записва. Знам, че парламентът е говорилня по дефиниция, но нека тази говорилня да носи някаква полза на обществото. Иначе е безсмислица, търсене на прожектори и медийна изява.
Абсолютно сте прав. Много подобни многочасови дебати по вотове на недоверие са събирали празни приказки в точно тези стенографски протоколи, които струват по 2,50 лв. на страница. Но пък вотът на недоверие е политически акт. Той е и знак. И реално „Атака" губи според мен от това, че сменя позицията си в рамките на няма и две седмици, заявявайки първо едно, след това ревизирайки своята позиция. Това не слага ли още един аргумент в посока на тезата колко непостоянна е позицията на вашата политическа сила през последната година-две?
Аз не мога да говоря от името на цялата политическа сила, но знаете, в политиката нещата са прекалено динамични. В момента, в който се е оформила тази подписка и колегите са се подписали, явно ситуацията е стояла по един начин. Самият факт, че и вчера се появиха в медиите твърдения и някакви световни конспирации, че едва ли не Георги Първанов стои зад оттеглянето на подписите на „Атака", означава, че за „Атака" тази подписка не е била добрият ход. Знаете и в БСП текат процеси. Няма смисъл „Атака" да влиза в играта на „Станишев и Ко. АД" и „Първанов и Ко. АД", които в момента раздават акции и облигации срещу обещания за бъдещи дивиденти. Това е играта на БСП, нека те да си я играят.
Доколко обаче цената е целостта на групата? През тези две седмици, а и малко по-рано Вашето име и на колегата Ви Николай Пехливанов бяха спрягани като хората, от които зависи съдбата на групата. Когато една група остане от десет човека, е достатъчно да се завърти едно име, че ще я напусне, и групата се разпада. Целостта на групата ли беше аргументът на Волен Сидеров да промени позицията си?
Не мисля. Аз от лично моя гледна точка мога да кажа, че това не предопределя каквото и да било мое решение дали ще остана в групата или няма да остана. Моето място е в парламентарната група на „Атака", аз съм влязъл с гласовете на избирателите на „Атака".
Откъде дойде спрягането на Вашето име? Защото мълчахте или...?
Не мога да кажа. Може би защото имам лична позиция, която се опитвам с аргументи да защитя и невинаги тази лична позиция съвпада с изразената позиция на парламентарната група. Знаете преди месец и половина - два бяха издигнати лозунги в присъствието на Росен Плевнелиев в парламента, моите колеги издигнаха лозунги, аз не издигнах такива и тогава се завъртя наново, че аз не подкрепям „Атака" и ще напусна. Но аз казвам: имам лична позиция, моите колеги от „Атака" я уважават, не търпя някакви критики за това, че не споделям понякога колективната воля, но това не означава, че съм на кръстопът.
Мнозина обаче са тези, които казват: ГЕРБ стои в основата на всичко това, защото ГЕРБ има интерес да не се подновяват тези дебати. И реално провидяха и във Вашето име и потенциалния ход да напуснете, и господин Пехливанов някаква дълга ръка, която ви използва като инструмент, за да манипулира поведението на „Атака" в парламента.
Категорично дългата ръка на ГЕРБ не ме е докосвала нито в този аспект и случай, нито откакто съм в Народното събрание. Аз мисля дори, че един провален вот, ако се беше състоял в Народното събрание, Бойко Борисов щеше да излезе по-силен от него.
Факт е, всеки вот консолидира мнозинството.
Разбира се. Така че в момента ние не правим някаква услуга на ГЕРБ, оттегляйки подписите. Вярно, че позицията беше сменена, но по-добре последната, окончателна позиция да бъде правилна, отколкото да берем плодовете на едно решение с БСП, което не е най-доброто.
Шанс ли е тази последна позиция на лидера, защото подозирам, че той е имал решаваща дума, когато се е взело това решение за ревизия за вота на недоверие, шанс ли е това „Атака" да избистри малко или много политическото си поведение, защото и във вашите редици вътре в група, и извън - колегите ви, които напуснаха, основните критики бяха за това как през последните две години „Атака" се е държала ту като патерица на ГЕРБ, ту като опит да бъде критичен коректив отстрани.
Безспорно е шанс „Атака" през оставащата година и няколко месеца да бъде конструктивна опозиция, парламентарнопредставена партия, която има законодателни инициативи и дай боже част от тези законодателни инициативи да намерят парламентарна подкрепа. Тези две години, в които подкрепяхме ГЕРБ, не можахме да оползотворим ГЕРБ да подкрепи някои добри наши инициативи в парламента.
Тоест за нищо ги подкрепяхте? Резултатът е такъв реално.
От законодателна гледна точка е така. Защото като юрист мога да кажа, че те не подкрепиха наши закони, наши инициативи. Но трябва да е ясно, че имаме година и няколко месеца, през които ние ще положим усилия именно в тази насока да бъдем полезни, през 2013 година, като застенем пред хората отново, ние не само да им обещаем, но и да се отчетем пред тях какво сме направили.
Как оценявате шансовете „Атака" да влезе в следващия парламент на фона на това, което се случи в групата през последния мандат, свиването й до санитарния минимум? В едно печатно издание колегите си бяха направили труда да обобщят, че вече пет или шест политически формации са се родили от хора, напуснали „Атака", като се започне от Павел Чернев и така до последното отцепване и създаването на формацията на Капка.
Това роене знаете, че го имаше в 40-тото НС, но „Атака" е парламентарнопредставена и в 41-вото. Това е единствената патриотична формация, която има парламентарно представителство. Пак казвам, има много време, година и нещо е много парламентарно време. От всички нас, които сме в парламента от партия „Атака", зависи доколко и как ние ще се представим през 2013 година. Имаме какво да наваксваме, загубихме време и темпо, но всичко е в нашите ръце.
Споделяте ли част от критиките на колегата Ви Николай Пехливанов, който около тези дебати след напускането на последната група Ваши колеги освен че констатира, че „Атака" е в безпътица и пред провал, отправи много сериозни критики към начина, по който се движи и ръководи формацията? Заговорихме и за позицията за ГЕРБ, и неясната за вашите симпатизанти раздяла със СКАТ?
Аз не мога да коментирам думите на Николай Пехливанов дали сме в безизходица или в безпътица. По-скоро бих казал, че трябва вече да търсим съюзници и съмишленици, защото каквато и да било парламентарна активност, било в този или в следващия парламент, се формира на основание на мнозинства, на гласове. За да провежда „Атака" политиката в парламента, й трябват мнозинства и единомишленици. В този аспект има какво да се желае - „Атака" действително да търси едно по-широко поле от съюзници и съмишленици от извънпарламентарно представените патриотични формации.
Виждате ли потенциални партньори сред националистическите патриотични формации, които доста се активизираха напоследък и работят в тази ниша извън НС?
Моето лично мнение, без да ангажирам партията, за мен ВМРО и Краси Каракачанов са един логичен съюзник.
Естествено, той работи с една друга формация в момента, която също има патриотични принципи. Възможно ли е да се получи някакъв общ националистически патриотичен фронт за следващия вот?
Възможно е.
Дори и с хора, с които сте се разделили?
Възможно е, разбира се. Знаете, животът е срещи и раздели. Всяка раздяла не може да се тълкува като нещо окончателно. Ако има някакви лични вражди, лични противоречия в тези раздели, защото в част от тях имаше именно и личен аспект и нюанс. Аз мисля, че в името на идеята „България" си заслужава да си подадем ръце.
Да не би обаче да се окаже пречка позицията на лидера Волен Сидеров, който като че ли дотук доказва, че успява някак да разделя, но трудно събира?
Мисля, че всички можем да помагаме в събирането. Той също е събрал, пак казвам, единствената парламентарно представена националистическа формация, т. е. той все пак е събрал под знамето хора, за да ги вкара и в 40-тото, и в 41-вото НС.
Човекът, събрал под една кауза всички тези хора, трябва ли да спре и да направи анализ, макар и критичен, на състоянието на „Атака" с днешна дата, за да си гарантира успешни ходове след това?
Разбира се, критичният анализ винаги е необходим. И колкото по-честно гледаш себе си в кривото огледало и виждаш своите пропуски и недостатъци, толкова по-големи шансове имаш да продължиш напред.
Това принципно ли го казвате или смятате, че е необходимо на ваш форум наистина да се случи един откровен разговор за състоянието на „Атака"?
Откровените разговори се случват всеки ден. Те не чакат определен форум. Седмица преди парламентарната ваканция, след подписката за вота, се случи този разговор - този вот на недоверие дали е бил правилен или не. Така че тези разговори се случват и не е необходимо някакъв специален партиен форум, в който да си кажем кривиците. Виждате, че аз когато не съм съгласен, не си пестя критиките и ги доказвам с едно лично поведение, което не винаги съвпада с колективното.
Заговорихме, че сте останали на санитарния минимум като бройка, очаквате ли да зачестят атаките, не само спрягайки Вашето име, но и на хора отвън, които ще се опитват до края на мандата да разбиват групата?
Възможно е. Моето желание и моята мечта е следващата година и няколко месеца да бъдем по-активни, да бъдем фактор, който да напомня себе си. Естествено в една такава ситуация може да бъдем камъчето в обувката на нечии сили, които ще имат интерес „Атака" да я няма.
Но Вие категорично смятате до края на мандата да запазите статута си на депутат - член на парламентарната група?
Разбира се, това е частното отношение към избирателите на „Атака".
Независимо от решенията, които ще се взимат вътре в групата и позицията на „Атака"?
Решенията, които ще се взимат вътре в групата, аз съм част от тази група, ще дебатирам, ще казвам лично мнение, ще бъда и по-активен. Ако мога, такива бъдещи вотове, подписани или неподписани, да бъда по-активен просто това да не случва - да се подписва и след това да се оттегля подпис. Така че нещата продължават напред.
