Национално заседание на съдиите беше свикано в понеделник от председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, за да се види какво до момента е направено от страна на съдебната система по препоръките в доклада на Европейската комисия от миналата година и онова, което трябва да бъде направено след доклада на комисията от юли. В началото на септември правителството очерта 71 неотложни мерки на изпълнителната и съдебната власт в отговор на критиките от Брюксел. Сред тях за пореден път се разписва като задача - да бъдат завишени контролът от страна на Висшия съдебен съвет при проверката за конфликт на интереси и имущественото състояние на магистратите. Заложени са и проверки дали делата в действителност се разпределят на случаен принцип и дали решенията на магистратите се публикуват навреме в интернет. И още една мярка - мониторинг от страна на Инспектората на ВСС върху административните ръководители за това как се управлява движението на делата. Бавното правораздаване и липсата на ефективен контрол върху хода на делата не са обект на критики само от страна на Европа - българите също посочват това като една от основните слабости на съдебната ни система. Кои са добрите практики в т.нар. съдилища-модели, които работят по проект на „Програмата за развитие на съдебната система" и онова, което трябва да бъде наложено като еталон и в останалите съдилища?!? И какво е нужно, за да върне усещането на българите, че съда у нас работи бързо, ефективно и справедливо - интервю със зам.-председателя на Окръжния съд във Варна - Милен Славов:
По настоящем има т.нар. съдилища-модели в България. И това бяха съдилищата, които изпълниха поставените цели в т.нар. от нас План 1, който се превърна и в национален стандарт след решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) . Т.е. това е еталон, по който съдилищата могат да съпоставят своите действия, за да имат добро качество на обслужване на хората, респективно - гаранции за качествено правораздаване. В момента съдилищата вече работим по План 2, който е продължение на План 1, надграждане и едно естествено развитие в усилията за осигуряване на управленски механизъм в съдилищата и подпомагане на обмена на добри практики. Разбирам, че твърде негативна е обществената нагласа в оценката за работата на съдебната система. Нашият проект работи в рамките на съдилищата в България. В тези съдилища, в които доброволно са поели ангажимента да спазват и да постигат тези стандарти, ние трябва да отчетем, че около 90 процента от наказателните дела свършват в тримесечен срок и около 75 процента от гражданските. Всички тези съдилища са извън софийските съдилища. Тези процентни съотношения са в резултат и на нашите усилия за промяна в законодателството, визирам ГПК. Отчитам, че големият процент свършени граждански дела в този кратък срок се дължи именно на това ново производство - заповедното. Защото около 30 процента, максимум 40 процента, от заповедните производства прерастват след това в искови производства. Т.е. 60 процента от делата в рамките на гражданския процес вече ги приключваме само в рамките на заповедното производство, което е в рамките на 3 дни.
Какъв е броят на тези съдилища, за които изнесохте тези данни за решаването на делата в тримесечен срок?
В нашия проект в момента участват 32 съдилища. Последните, които се включиха доброволно са административните съдилища във Видин, Русе и Разград и районните съдилища в Петрич, Несебър и Разлог. Колегите от тези съдилища са разработили правила за ефективно управление на делата. Т.е. има ежемесечно следене на това кога е постъпило едно дело, по каква причина, ако то се е забавило в рамките на седмица без да има законно основание, например съдията да не е вършил нищо. И тези срокове са с определени отговорници, които да ги следят и докладват своевременно на административния ръководител, който да предприема и съответните мерки.
Тук обаче не фигурират съдилищата от София - в тази категория на бързо и в срок решаващите делата?
Не искам да хвърля вината върху работата на колегите от софийските съдилища. Проблемите при тях са многократно мултиплицирани в сравнение с проблемите в съдилищата в страната. Първо в София е най-големия районен съд, той е с многоброен персонал - над 500 човека работят в този съд, а броят на делата годишно е около 70 000. Освен това Софийският градски съд е съд, който се явява компетентен и разглежда може би около 80 процента от т.нар. обществено значими дела. Това е от една страна, от друга страна - лошите материални условия, при които колегите работят. Така че техните проблеми са свързани с това как те да си вършат всеки ден работата вероятно и при наличието на едно отлагане на делото по причина на пуснат болничен от адвокат, цялата система е стопирана.
Защо не само за знаковите дела, но и по адрес на по-масовите дела - гражданските, търговските, сред българите битува все още мнението, че съдът е прекалено бавен, че е корумпиран?
Аз ги отчитам тези реалности. Не мога да отрека, че има проблеми, че има вероятно примери за непочтено изпълнение на служебните задължения, да не кажа престъпно от магистрати. Но това като че ли се мултиплицира в общественото мнение по една или друга инициатива... Само ще дам един пример - представете си във всяко гражданско дело има поне по две страни. Едната страна е винаги доволна, другата - недоволна. В крайна сметка ние чуваме гласа на недоволната страна, която казва, че съдът е корумпиран. Ние не чуваме гласа на другата страна, която е доволна, и за която се твърди може би, че е корумпирала съдията. От тази гледна точка добрата новина вероятно не е онази, която се възприема от общественото пространство. И вече тука идентифицираме ние като проект - проблемът за комуникацията. Искаме да отворим съдилищата за гражданите, искаме да ги направим по-прозрачни, по-достъпни и при гаранции за това, че хората ще се убедят лично, че когато действа съдията по дадено дело, когато то свършва в необходимите времеви параметри, резултатът не е обусловен от други, освен от законодателните разпоредби. В Районен съд Несебър например са въвели програмата за случайно разпределение на делата да бъде ползвана още при предаването на исковата молба, респективно внасянето на обвинителния акт. Пред самия адвокат или гражданин се прави случайния подбор. Навсякъде в съдилищата се прави, но там той се прави веднага пред самия вносител. И той вижда как се прави веднага, кой е съдията, виждайки го на екрана. Това е малък пример, за това как ние се стремим да мултиплицираме тази добра практика в съдилищата.
Добрите практики с колко и как съкращават и могат да съкратят съдебния процес, защото от години в законите са записани едни срокове като текстове, а масово стоят неприключени дела?
Разбирам, че акцентът на обществения интерес са наказателните дела. Признавам, че поради това, че работя с граждански дела, за тях мога да говоря. Споменах за времевите планове или правила, по които се прави вътрешна проверка за движението на делата. Именно тук вече е гаранцията, че административният ръководител знае по всяко време кога в неговия съд в края на месеца има дело, по което съдията не е работил никак или без никакво основание го е обездвижил. И от друга страна - има процесуален срок за произнасяне на съдебния акт и веднага се знае кога актовете не са произнесени в срок. Ето ви гаранция, че това е способ, чрез който самата съдебна администрация и управлението на съда, ако то е инициативно и желае наистина да има добри резултати, може да се следи за спазването на тези срокове.
Тук идва обаче въпросът колко от административните ръководители го правят и в колко от българските съдилища това се случва?
Ако нашият План 2, който е наистина с високи стандарти, разписани в 24 цели, бъдат признати от ВСС и станат задължителни за всички съдилища в страна - там именно се съдържа изискването да има такива правила за управление на делата и намаление за тяхното забавяне. Това е всъщност нашата цел. Ако се признаят тези стандарти и се изисква тяхното спазване от ВСС, от административния ръководител и когато той не го спази да си понесе съответната отговорност. Ние не можем да определяме срокове, той законодателят си ги е определил, но ние правим работещ механизъм как това да се изпълнява. Всъщност това е потенциалът, който ние представяме на обществото - самите съдилища желаем тази промяна, самите съдилища въвеждаме тези правила. Искаме ние да бъдем задължени по силата на утвърждаването им от ВСС. Ако щете и в закон да се разпише, но да има контролиращ механизъм, така че дори и Инспекторатът да проверява изпълнението на тези стандарти, които ние сме заложили.
