Международната общност трябва да предложи формула за Косово

11 февруари 2007 19:19

Интервю в предаването „Седмицата” на Дарик радио със заместник-министъра на външните работи Любомир Кючуков.

България как приема този план, като неформална независимост или като всъщност запазване на възможността на запазване на сръбското влияние в Косово?

Първо, бих искал да кажа, че всичко това, което казахте за плана, е вярно, с изключение на етикета. Контролирана независимост, този термин отсъства в документите, които Ахтисаари е предложил, това са вече въпрос на трактовки. В неговото предложение липсва точно формулата по отношение на статута. Описани са всички съдържателни елементи на бъдещ статут, но самата формула е проблем, който трябва да се реши от международната общност.

Това прилича ли на познатия от българската история момент, когато България се обединява с Източна Румелия в едно княжество, което формално остава васално, и чак до 1908 година се води държавен глава турският султан. Това вече се е случвало на Балканите. Може ли да се направи тази аналогия, според вас?

Във всяка аналогия има и истина, и от друга страна всяка аналогия е и релевантна, от гледна точка на различните условия, в които се развиват събитията, но що се отнася до българската позиция, тъй като затова стана дума в самото начало.

Подкрепяме или не?

Да, България подкрепя категорично всички усилия, свързани с процеса Ахтисаари. Между другото това, което в момента се развива, то е форматът, то е процесът, който международната общност е легитимирала като път за решаване на статута на Косово. Легитимиран с решение на Съвета за сигурност.

Вие сте дипломат. Очевидно е, че се изразявате по-завъртяно, обаче да подкрепяш всички усилия на процеса "Ахтисаари", може да не значи, че подкрепяш конкретния план "Ахтисаари". България подкрепя ли този план, който предвижда да не се спомене думата независимост? Ние подкрепяме ли Косово да си има собствен химн, например, собствен герб, собствена Конституция?

Това, което България е казала многократно, е, че това е един сложен въпрос и че България не е част от преговорния процес. Аз не случайно наблегнах на това нещо. Процесът е достатъчно сложен, и той ако беше толкова прост и еднозначен, досега щеше да бъде решен. Международната общност не случайно е приела този формат, който е единственият. Между другото в него, като част от него, това е и контактната група. Нека да не забравяме, това са шест страни, включително и Русия, които определиха принципи. Имаме резолюция 1244, който също ясно рамкира положението в Косово, включително възможността там да има сили на международната общност, военно и цивилно присъствие. Това всичко е на база легитимирани решения на международната общност. Т. е., това е всичко, което е важно за България и е възлово, е решението за Косово да бъде международно легитимирано и второто, което според мен е без всякакво съмнение, първи приоритет на страната, това е да не се дестабилизира регионът като цяло. Между другото, България стана вече жертва на нестабилността на региона. Аз мисля, че имаме всички основания да твърдим, че една от основните причини за забавяне на България и Румъния по пътя им към еврочленството беше нестабилността на региона – войни, ембарго и всичко това, което води след това, от гледна точка на трафика, организирана престъпност и т. н.

Добре. Уважавани коментатори в световни медии твърдят, че след внасянето на Съвета на сигурност на ООН на този план западните държави ще започнат да признават такъв статут на Косово, какъвто предлага Ахтисаари, докато Русия дори ще се опита или ще наложи вето в Съвета за сигурност. Ако нещата се разделят така, а някои казват, че това ще стане още през март, България ще бъде ли между първите държави, които ще се определи?

Първо, бих искал да кажа, че Русия е част от процеса. През цялото време е част от процеса, включително и част от този документ.

Русия защитава сърбите, това аз мога да го кажа, вие като дипломат сигурно трудно ще си позволите, но, за да е ясно на слушателите.

Всяка страна защитава свои интереси, според мен, а не чужди. Русия защитава свои виждания по въпроса, както всяка друга страна, която е член на тази контактна група, както и страните, които не участват директно в преговорния процес, но които в една или друга степен ще бъдат повлияни от крайното решение. България е сред тях. В този смисъл България не е част от преговорния процес. Естествено тя е много заинтересована от това как ще се реши въпросът. Що се отнася до Съвета за сигурност и неговата резолюция, очакванията са, че Ахтисаари след тези консултации, които се очакват да бъдат проведени в рамките на този и може би в началото на следващия месец, в края на месец март ще внесе предложението си в своя доклад с предложение в Съвета за сигурност. Дискусиите естествено едва ли ще бъдат изчерпани в рамките на няколко дни. Аз мисля, че най-негативният възможен сценарий за региона е да има едностранни действия от едната или от другата страна. Едностранно скъсване на Сърбия от участието в този процес, който се развива или едностранно обявяване на независимост от страна на Косово. Това би дестабилизирало района.

Сега, някои, които не са толкова навътре с дипломацията, казват, защо признахме македонците като отделна държава, защо признаваме Черна гора като отделна държава, а не признаваме Косово.

Казусите са доста различни, защото и Македония, и Черна гора, това са били съюзни републики в рамките на бивша Югославия. Статутът на Косово е бил малко по-различен винаги. Така че нещата стоят доста по-различно и аналогията тук не е съвсем вярна.

А други казват какъв принцип ще въведем тези, които пък са противници на признаването на независимост на Косово. Какъв ще бъде принципът за признаване на непризнати държави и започват да ги изброяват – Нагорни Карабах, Южна Осетия, Абхазия.

Абсолютно вярно. И единият, и другият въпрос, който поставихте, това са реални въпроси.

България има ли позиция, какъв е българският принцип, вие във външно министерство като решавате една държава ще е признае ли България или няма да я признае?

Безспорно. Това е международната легитимност на едно решение. Става дума за резолюция на Съвета за сигурност.

Без никаква международна легитимност. Грешка ли беше, че през 1991 година призна..., 1992 година...

България имаше всички международно правни основания да признае Македония, както и останалите републики от бивша Югославия, защото това произтичаше от техния статут. Имаше всички международно правни основания. Сега такива международно правни основания може да даде една резолюция на Съвета за сигурност. Това е разликата и тя е доста съществена.

А каква е нашата позиция при евентуална албанска перспектива на Косово, защото ако продължим с аналогията с Източна Румелия и българската история, през един междинен период на независимост и на относителна автономност, както е било с Източна Румелия и Пловдив, след това се стигнало до единна държава. Някои казват, че това е целта на косоварите или поне на част от тях, да се обединят с албанците, а и албанците го били искали.

Аз бих коментирал две страни на този въпрос. Първият е чисто международната страна на въпроса. Има достатъчно ясни принципи, между другото, те са водещи от гледна точка на международната общност, които определят, какво може и какво не може да се случи от гледна точка на статута на Косово. Едни от най-твърдите принципи, това са принципите на т. нар. три не на контактната група. Първото е, че няма връщане назад по отношение на статута на Косово към 1999 година.

Т. е., няма път към Сърбия.

Всеки международник избягва да прави такива тълкувания и извън това, което е казано по текста. Просто там формулировките са достатъчно ясни, за да се подлагат допълнителни тълкувания.

Второ?

Второто е това, че няма, че Косово не може да се присъединява към друга държава. Третото, това че Косово не може да присъединява към себе си, не може да се разделя и не може да присъединява към себе си части от други държави. Според мен, това са основни принципи, които България абсолютно категорично подкрепя, защото те до голяма степен трябва да гарантират въпроса за една стабилност на Косово независимо от неговия статут. Второто е въпросът за евентуалното присъединяване на Албания към Косово, т.е. обратното Косово към Албания, въпреки че в много случаи въпросът не стои толкова еднозначно и еднопосочно.

Самите косовари са разделени по този въпрос.

Самите косовари са вече достатъчно еднозначни по това, че Косово няма никакво намерение да се присъединява към Албания. По-скоро в момента, тъй като там става дума за едно ново формирование, едно ново общество, което е по-активно. Вече в международните отношения се разглежда възможността, опасността от велико Косово. И аз в този смисъл бих казал, че е много важно тези принципи да се спазват, защото те иначе могат да задействат няколко реално налични кризогенни фактора. Като например – Македония, с нейното голямо албанско малцинство, Южна Сърбия, Република Сръбска, Северно Косово. Точно по тази причина, този е един от принципите, който е абсолютно задължителен.

Добре, вместо този план Ахтисаари, няма ли решение в рамките на ЕС. Не става дума да бъде приета Сърбия заедно с Косово незабавно в ЕС, но да се даде ясна пътна карта на сръбската държава и Косово като формална част от нея, че ще стане член на ЕС, ако трябва и след 10 години, след тежки преговори, през каквито преминаха и България и Румъния и останалите новоприсъединили се държави, но вместо да се занимават сега да се делят, всички там да хвърлят усилията си за присъединяване в Европа, там да си махнат митниците и границите и ще бъде все тая, дали са се водили някога отделна държава.

Без всяко съмнение. Това е перспективата, но боя се, че това поне от гледна точка на сегашните състояния на нещата, ние отчитаме реалностите, които са, не е моментната ситуация. Иначе перспективата, но тя е основен политически постулат на българската политика по отношение на Западните Балкани, че всяка една от тези страни, трябва да има своята европейска перспектива. Това не е дипломатическият евфемизъм, когато не знаеш какво да кажеш и какво да направиш. Той има много конкретно значение. Това означава гражданско общество, това означава върховенство на закона, това означава действаща администрация, това означава пазарна икономика, това означава спазване права на малцинствата и всичко друго. Затова става дума.

Какви са бизнес интересите на България в Косово?

Има български бизнесмени, които и сега инвестират в Косово. Аз мисля, че българската икономика и българският бизнес вече почва да поглежда в околните страни.

Добре, мислим ли там примерно магистрали, пътища, които да минат. Това не е ли по-пряк път към Европа?

Не. Чисто географски не е.

Включително, зависи за кои райони на България говорим. Оттам, ако се построят магистрали.

Първо, въпросът за магистралите, изобщо за европейските коридори е доста сложен и той до голяма степен вече като основни приоритети говоря, не като бъдещо развитие, достатъчно решен. Този приоритет, който трябва да свързва Югоизточна Европа, т.е. България с Адриатическо море в основни линии е коридор №8.

Т.е. през Македония.

Македония и Албания.

Т.е. Косово не е интересно от гледна точка на ...

От гледна точка на инфраструктурата в момента Косово не се разглежда като такъв вариант в международен план.

ЦРУ прогнозирало война с нисък интензитет в Северно Косово. Там е населено с много сърби. Какво очаква България, какво показват нашето разузнаване, което дава информация на външно министерство?

Естествено, че не бих могъл да говоря от името на разузнаването. Аз споменах вече, че Северно Косово, т.е. тази част от територията е един от възможните фактори, където могат да се породят отношения. Между другото това е един от основните проблеми, които ... и КФОР в момента оценяват и се готвят да посрещнат, но той не е единственият за съжаление.

Има ли заплаха за бежанци, включително към България от Северно Косово, сърби при евентуална независимост и ще приеме ли България бежанци?

Заплаха от бежанци винаги съществува, въпреки че аз смятам, че на този етап тя е относително малка.

А ще приеме ли България бежанци, тъй като веднъж България взе категорична позиция, че от този конфликт бежанци не приема.

Просто този въпрос не стои пред България.

Добре. Решението казвате няма да е март?

Решението ще бъде трудно казвам, и най-вероятно обсъжданията в Съвета за сигурност ще започнат в март, но кога ще завършат, това все едно да гадаем по...

И България няма да е между първите, които ще каже да или не на плана?

България очаква наистина едно международно легитимирано решение, което да съответства на всички основи на международното право.