Не постът е важен, искам да видя страната едно място по-напред. Това каза бившият еврокомисар Меглена Кунева в отговор на въпрос дали е готова да участва в президентските избори под някаква форма. Искам да видя още няколко десетки хора по-щастливи. Ако човек обича страната си, ако обича хората, мисля, че има много възможности за работа, коментира Кунева. Тя допълни, че нито от НДСВ, нито от друга формация са й предлагали да излъчат нейната кандидатура на предстоящите президентски избори. Ето какво още коментира Меглена Кунева в интервю за Дарик на 14 февруари по отношение на СРС-скандалите и пътя ни към Шенген:
Да започнем този разговор с темата за скандалите със СРС-ата у нас - тема, която стигна и до Брюксел. Самата вие вече имахте възможност да определите този скандал като най-големият политически такъв у нас за целия преход. Утре (днес - бел. ред.) пък в Европейския парламент предстоят дебати по темата подслушване. Как очаквате да преминат тези дебати, в какъв тон?
Знаете ли, срещате ме от една съвсем различна реалност. Приключи срещата ми с приятели от Facebook, които, разбира се, познавам само виртуално, но се събрахме да обсъждаме тук, в София, събрахме се да обсъждаме образование, да обсъждаме възможностите за социалните мрежи и задачите, които имаме да решаваме заедно като чистотата в градовете ни, като безопасността по пътищата, като електронната търговия. Това са теми на бъдещето. Нека само да ви кажа, че наистина това преброяване, което беше с уникални резултати за нас, отвори нови посоки на мислене. Така че между тази надежда, която идва от подобни разговори, и вашия въпрос наистина има една сива територия, която трябва да я разгледаме наново, която трябва да видим какво ни предлага, какъв тип реакция. Много се обсъждаше този въпрос със СРС-ата, аз казах какво мисля. Смятам, че има една линия, която не бива да се прекрачва, и това е линията на човешките права, линията на свободата. Няма общество, няма икономика, включително интернет, за който говорихме два часа с приятелите от Facebook, която да се развива без свобода, затова е толкова важна. Тя е просто екзистенциална, въпрос на съществуване. Но аз съм много обнадеждена от факта, че парламентът реагира, реагира критично, реагира с доклад, който според мене беше много важен знак, че парламентът ще встъпи в правата си. Вижте, изглежда много изкусително бързо да се решават въпросите с екстрени мерки, каквото е безспорно специалното разузнавателно средство. Само че нека да се върнем към истинската същност на думите. Става въпрос за правоохранителни действия, трябва да го има правото, за да можеш да го охраняваш. Ако нямаш закона на твоя страна, това изглежда самоцелно, изглежда като саморазправа. И аз не мога, разбира се, на този етап да разбера дали това е било случайно, дали е било нарочно, кой и виновен, как е изтекла тази информация, но това са грозни картини.
В последно време се водят дискусии за това какво да се прави със СРС-тата. Включително се чуха идеи те да минат на пряко подчинение на премиера. Според вас има ли смисъл в подобни разсъждения за преструктуриране или въпросът по-скоро е на контрол, на политическа воля?
В никакъв случай не трябва да се реагира панически. Панически аз разбирам, преди да се направени достатъчно задълбочени проучвания на това как се е стигнало дотук и какво мислим ние, хората. В много случаи в много страни там, където се използват такива средства, има така наречения граждански контрол. Дали това ще бъде през парламента, дали примерно министърът на вътрешните работи ще бъде човек, който е абсолютно страничен професионално на тази служба, както например, ако вземете в Испания, в Министерството на отбраната в момента има жена, която никога не е била, не е работила в структурата на Министерството на отбраната, или пък ще има отчетност, или ще бъде към друг министър. Всичко това са опции, които трябва внимателно да се обсъдят.
Тоест ключът е в контрола.
Но за мене е много важно, когато се отхвърля или приема едно предложение, било като цяло на общественото мнение или на политическите партии от различен спектър, да се казва защо това се прави и да имаме всички данни. На мен ми обвързана да виждам, че ние взимаме решение, без да имаме данни и без да имаме анализ.
А чувате ли от българските политици, които говорят по темата, всички подробности именно по този казус. Защото, предполагам, и вие сте следили през последните седмици изказванията на министър Цветанов, те са твърде пестеливи. Общо взето, всичко се свежда до изречението му, че всичко, което се е случвало със СРС-ата, е законно. Въпросът е обаче дали едно подобно обяснение ще бъде достатъчно в наша защита в Брюксел.
Трябва да има достатъчно данни за това, да има наистина данни. Даже не бих искала да повтарям това нищо незначещо… достатъчно. Трябва да можем да си съставим мнение. Това означава обективни данни от обективни източници и проверени от трета страна.
Какво е доверието спрямо вътрешния министър Цветан Цветанов в момента? Смятате ли, че той е изцяло виновен за разразилите се скандали?
Не мога да кажа. Аз чета, като вас, социология. Смятам, че е много важно министър Цветанов да има възможност да каже какво мисли, да се защити. Това право трябва да бъде дадено на всеки, независимо дали е гражданин или министър. Аз смятам, че от това ще спечелим като общество.
Какво е отражението на скандала върху пътя ни към Шенген например?
Мисля, че въпросът ви е риторичен. По-добре би било, ако това, което уязвява нашето национално самочувствие и образа ни, го нямаше. Това означава не просто Шенген, това означава умението да управляваме добре, да постигаме истински и високи важни цели с подходящи средства. Иначе, както се казва, пътят към ада е осеян с добри намерения. Мисля, че най-важното е с какви уроци излизаме от тази криза на доверието, на която сме свидетели, и колко чуваемост има между всички участници в тази наистина конфликтна ситуация. Аз мисля, че нашият глас като граждани за свобода и защита на личните ни права трябва да бъде отчетлив, трябва да има граждански организации на наша страна, които да могат да ни представляват, има и такива. Трябва да има медии, които да питат настойчиво, защото нормално е те винаги да са на страната на обществеността, такава е ролята им, и да има компетентно правителство, компетентни управляващи, които да могат да отговорят на нашите съмнения, безпокойства и, ако щете… (техн. прекъсване - бел.ред.)… от последните скандали. Никого не ползва и за никого не е добре да се случват такива неща в България. Пак ще кажа обаче, че кризата учи. Ако ние успеем да излезем с повече яснота къде стоим като общество, какво искаме, от какво няма да отстъпим, да очертаем този неприкосновен кръг от наши права и задължения, това в последна сметка ще бъде оздравително. Не биваше да се случва, но след като сме стигнали дотук, нека да видим в каква посока ще е следващата крачка.
Как вие виждате този път към Шенген? Как ще бъде извървян той със сегашните управляващи? И смятате ли, че на 14 март, след месец е това точно, България ще има готовност, техническа, за Шенген? Това са думи на вътрешния министър Цветан Цветанов. Той постави този срок.
Не мога да кажа. След като го е поставил министърът, той знае какво говори, има пред себе си цялата информация и докато не се докаже обратното, всички ние трябва да му вярваме.
Символ на какво още е присъединяването ни към Шенген в крайна сметка?
Още една крачка към сигурност, защото това защитава личността и имуществото ни, но и освен това умение да работим в мрежа, почти в буквалният смисъл на думата. Това обаче не е просто окабеляването, а това е умението да визираме едни и същи неща, включително и ценностите ни, както всички останали страни от ЕС. Да действаме по един и същ начин, администрацията ни да е еднакво подготвена и да може да реагира еднакво бързо и да използва тези данни в подкрепа на гражданите, на икономиката на страните, които са част от Шенген. Безспорно това е хубаво и безспорно ще стане. Въпросът е как и с какво достойнство ще влезем в Шенген? Защото да влезем е много важно, но да няма никакви скандали, свързани с нашето членство в Шенген, е също толкова важно. А и когато вече сме вътре, аз нямам никакво съмнение, че ще стане, да няма никакви пропуски от наша страна.
А символ на какво ще е един евентуален неуспех сега?
Знаете ли, спомняте си в преговорите, че аз никога не съм харесвала този начин на мислене - самоизпълняващите се пророчества. Да си повтаряме… Знаете колко често бях питана, какво ще стане, ако България не се присъедини 2007 г. Присъединихме се 2007 г. Уважавам напълно настойчивостта на общественото мнение и главно на журналистите, но нека да видим, може пък след като българските власти са толкова сигурни, може пък да успеем. Във всеки случай искам да ви кажа, че всичко, което мога аз да направя в областта, в която аз работя, в Европейския център за политики, след два дни ще имам среща и с комисар Таяни, защото правим една обща кампания за правата на пътниците, при всичките ми срещи, където, с когото и да говоря, винаги обяснявам, че българските граждани имат право да се възползват от това, което съм записала в договора - присъединяването към Шенген, и че ние полагаме всички усилия, за да можем да станем членове и на Шенген, и на еврозоната. Така че аз ще продължа да правя това. И се надявам това да е моят принос в успеха. Защото всъщност всеки може да направи по малко и накрая да е добре за всички.
И като гледате какво се случва в страната ни през последните месеци и как вървим този път към Шенген, мислите ли, че, така да се каже, румънците сбъркаха, че не се отделиха от нас в този път?
Няма как да се случи това отделяне между двете страни.
Защо?
Защото това означава да се изгради нова граница помежду ни. Така че ние ще вървим заедно към Шенген. Мисля, че и двете страни направиха известни грешки, като започнаха да се обвиняват една друга. Това е непродуктивно. Това не беше добре. Трябваше по друг начин да се преговаря за общ фронт, за общи действия и за много сътрудничество още по време, когато се изгражда и се преговаря с другите страни по Шенген.
Рязко сменяме темата, защото последният въпрос, който имаме да зададем, е въпрос, който сте свикнали да чувате през последните месеци. Всички журналисти ви питат за това, когато имат възможност да разговарят с вас. Готова ли сте за участие в президентските избори и под каква форма?
Да, мислех си, че може би този път ще ми се размине въпросът ви. Но няма как, знам, че сте длъжни да го зададете. Вижте, аз имам много енергия, която искам да вложа днес, сега и веднага, за да ни стане по-ясно накъде вървим, за да можем да създадем по-голям кръг от съмишленици по няколко важни въпроса. И да направим така, че да не допуснем нещо, което сме постигнали, да започне да се свлича надолу. Това е именно човешките права, аз го казах и много открито и много яростно, ако мога така да кажа, защото за мен това е единственият път към бъдещето - свободата. Не мога да ви отговоря, искрено не мога да ви отговоря на този въпрос, защото трябва да видя ясно очертан смисъл. Аз знам, че мога да представям страната, правя го и в момента. Трябва да видим кое най-важното и как можем да го свършим заедно. Напоследък действително на всички постове, които ми се предлагат, поне от две години насам, казвам не. Но винаги съм казвала да, когато става въпрос за обсъждане, за интересите на страната, за обсъждането на интересите на страната вътре, у нас. Така че това ще продължа да правя. Радвам се, че ме търсят, че ми предлагат да обсъждат с мен такива теми като икономиката, като икономика на знанието, като образование, като здравеопазване. За мен това е важно, мисля, че има енергия в обществото, мисля, че хората се събудиха за възможностите. Аз съм, пак ще кажа, изключително зарадвана от това, че в България икономиката на интернет, онлайн икономиката започва да си пробива път. Всъщност без, така, казвам го по-скоро с тъга, но когато получих тази награда за политик на годината на „Юръпиън войс”, тя беше всъщност за приноса ми в икономиката онлайн. Нещо, което някак си в България не можах да го видя, сега започва и съм така много ентусиазирана по този повод. Но има време, ще мислим, надявам се, че можем да правим това заедно. За мен, пак ще кажа, не постът е важен, искам да видя страната едно място по-напред, искам да видя още няколко десетки хора по-щастливи. Ако човек обича страната си, ако обича хората, мисля, че има много възможности за работа.
И все пак партия НДСВ предлагала ли ви е да бъдете нейният кандидат за президент или пък друга формация?
Не, с НДСВ никога не сме водили този разговор, защото моите колеги, за което съм им благодарна, още от момента, в който беше издигната кандидатурата ми за комисар. Мисля, че винаги са ме възприемали като малко надпартийна фигура, такава беше характеристиката на работата ми. Аз трябва да мога преговарям с различни партии, с различни сектори от обществото, от икономиката и това съм го правила. Така че мисля, че това ми качество се цени от много хора, между тях и от НДСВ, разбира се, много ми е важно хората, които са ми вярвали и са ме подкрепяли, да продължат, но не, моята позиция въобще не е партийна.
Но казвате, че досега не сте обсъждали с тях тази тема.
Не, НДСВ никога не е предлагало да бъда президент на НДСВ, да бъде излъчена от НДСВ…
Кандидатурата, да.
А тази тема впрочем не съм я обсъждала с никой, не само с НДСВ.
Няма друга формация, която да е предложила вие да сте нейното лице на президентските избори, така ли?
Аз мисля, че моята позиция е много ясна, и в преговорите впрочем има едно златно правило, че е хубаво да се задават въпроси, когато знаеш, че можеш да получиш утвърдителен отговор. А пък моята позиция за партийност е била винаги много отчетлива, много ясна, особено когато става дума за някакви национални каузи. Впрочем в много страни там, където президентът не е избран от парламента, т.е. от мнозинството, въпросът за неговата партийност не се поставя. Но може би някога и в България ще стигнем до този извод.
