Вчера изтече крайният срок, в който българските фирми трябваше да предоставят данните си за загубите, претърпени от блокадата на българо-гръцката граница. Обобщените данни са съществена част от завеждането на иск срещу Гърция в съда в Люксембург. Заместник-министърът на земеделието Георги Костов в предаването "Денят" на Дарик обясни колко и какви щети са декларирали от бизнеса. Той ръководи създадения в земеделското министерство кризисен щаб заради блокадите.
Да започнем с актуалната информация за положението по границата ни. Дали има нещо, което да ни даде надежда, че скоро тази блокада на границата с Гърция ще падне?
Вижте, към момента експерти от кризисния щаб още заседават за ситуацията към днешна дата. За съжаление данните и информацията, която имах допреди един час, не подсказват скорошно решение на проблемите с блокадата по границата, независимо от стъпките на България, които предприема в Европейската комисия.
А има ли някакво първоначално обобщение на тези данни, които бизнесът, отделните сектори трябваше до вчера да ви информират щаба?
Да. Аз ви благодаря за въпроса. Трябва да кажа и тук да стане ясно и на слушателите и на тези, които ме слушат, че ние днес сутринта предадохме чрез външно министерство в Европейската комисия информация по подаването на жалба по Чл. 259, параграф втори от договора за функциониране на Европейския съюз срещу Гърция. Това нещо, разбира се, се извършва от постоянното представителство със съдействие на външно министерство и аз това няма да коментирам, тъй като не се чувствам достатъчно подготвен. Но това не означава, че продължаваща блокада изключва оттук нататък калкулиране на загубите. Затова кризисният щаб заседава и днес и ще продължи да заседава, а фирмите, които търпят загуби, използвам възможността да ги поканя отново да събират тази информация, която бяхме ги помолили, и да ни информират. Но към дата 4-ти, вечерта, информацията, която подадохме, за общи загуби, които са декларирани от фирми по надлежния ред, както им казахме, възлизат на 12 695 020 лева. Казвам точното число, както са декларирани. Това прави 6,5 млн. евро, което е една значителна сума. Отделно от това, за да не ме питате, трябва да кажа, че декларираните загуби от 3 млн. евро на ден се базират на статистическо изчисляване въз основа на минали години на общия експорт и импорт между двете страни, а статистическите данни за тази година - 2010-а, ние ще ги имаме след около два месеца, тъй като това е периодът, в който излизат данните от нашия статистически институт. Така че ние засега потвърждаваме по статистически данни средните загуби от 3 млн. евро на ден, а с конкретни документи по тези около 210 сигнала на фирми, потвърждаваме 6,5 млн. евро до сега.
Господин Костов, това, което сте предоставили на Европейската комисия, кои са най-сериозно засегнатите сектори на икономиката ни?
Да, веднага отговарям. С 5,5 млн. лева е туризмът, с 4,5 млн. лв. - индустрията, транспортът и търговията с около 1 млн. лв., строителството - със 190 000 лева, земеделието - с около 100 000 лв. и другите по-малко.
Ако трябва да бъдем малко по-конкретни, освен това, че гръцките туристи не успяха да посетят зимните ни курорти, освен това, че бяха отменени редовни автобусни линии, два влака по международната жп линия София - Солун...
Точно така, за....
Какви други, така, конкретни неща, които обикновените хора ги интересува, а не чак толкова процентите в отделните сектори?
Ами това, което ги интересува отделните хора, това са продуктите, които те могат да си закупят или да получат. Цените на тези продукти, примерно известно е, че една голяма част от цитрусите, почти 90% от портокалите и около половината от бананите идват от гръцкия пазар. Това променя и цените, и цялото състояние на пазара у нас. От друга страна, нашите износители през този период основно на зърнени храни, на олио или на тютюн, не могат да осъществят своя износ и те губят, тук трябва да добавя и сирената, губят значителни средства, тъй като това са продукти, които не могат дълго време да бъдат отлежавани. Те имат срок за преработка и за консумация. Това е един пример. Отделно вече по веригата на това, че транспортът не се движи, т.е. много фирми имат в момента проблеми с това, че нямат работа или те самите не се ангажират за работа, защото нямат гаранция за качеството на извършването на услугата. Особено много се губи от винетки и други транспортни услуги, тъй като не се използват нашите пътища. Всичко това е свързано с инфраструктурата на страната. И накрая вече по веригата, консумацията и за туризма говорихме, страшно много резервации са отхвърлени... т.е. туризмът е сектор, който във всички репортажи се показва, че е много губещ. Ето, ще ви дам един пример. Средно около 50 автобуса, които преминават от Гърция за България и обратно дневно, не се движат.
Господин Костов, да ви помоля за едно уточнение. Ще продължи ли щабът да събира информация от фирмите и докога очаквате да продължи работата на този кризисен щаб?
Кризисният щаб е назначен със заповед на министър-председателя и той ще продължи работа докато приключи кризата. Поради тази причина, аз пак повтарям, благодаря ви за въпроса, значи не е станало ясно. Моля фирмите да продължат да събират информация и да я препращат на щаба на известните адреси и телефони.
От миналогодишната блокада не успяхме да получим компенсации, за съжаление. Ако сме реалисти, не трябва ли да признаем, че май се върви по същия път? Какво ще е по-различното този път, за да постигнем някакво положително за нас развитие?
Сега, задавате ми въпрос, който казах, че не е изцяло в моята компетентност. До голяма степен това зависи, първо, от политически и правен анализ, който ще направят експертите в София и Брюксел, така че по този въпрос аз не мога да имам пълна компетентност. Силно се надявам, че Европейската комисия, когато тя се сформира и е в пълен състав, ще предприеме необходимите мерки срещу Гърция във връзка с договора за функциониране на Европейския съюз. Засега Гърция не отговаря на поканите на Европейския съюз да даде информация и да отговори, но това са неща, които трябва да се разрешават в рамките на съюза, в рамките на двустранните приятелски отношения.
Има ли сериозно разминаване в данните за загубите от сигналите, които се получават на горещите телефони, и тези, които са документирани, сигнал, който е подаден с документи.
Да, значи, има особености на сигналите. Не всички фирми, не всички сигнали са достатъчно подплатени с информация, поради което на всички сигнали, които са недостатъчно подплатени с информация, ние се опитваме по обратен ред да се свържем или да отговорим там, където има оставени адреси или телефони, за да посъветваме съответните подали сигнала да събират информация. Също така ние сме се обърнали към браншовите организации, които, така да се каже, координират дейността на голяма част от фирмите, техни членове, за помощ.
А как си обяснявате - защо бизнесът не декларира масово загубите си? Сякаш някакво недоверие цари в отделните браншови организации?
Ами, по много неща. Така, това може да предизвика няколко коментара. Едното е, че наистина не вярваме на браншовите организации. Второто е, че наистина няма достатъчно доверие в държавните институции. Но на трето място трябва да признаем, че вероятно и бизнесът не е изцяло заинтересован винаги да декларира всичко, което е проблем.
Г-н Костов, да ви помоля и за коментар по един актуален въпрос от последните дни - заменките на гори. Стана ясно, че не може да се анулират горските заменки, които предизвикаха сигнала от Брюксел. Няма ли все пак някаква законова възможност при установяване на нарушение тези сделки да бъдат реализирани на регионално ниво от дирекциите по горите?
Ами, към този момент такива проверки са правени и експертите в съответните регионални дирекции и в агенцията по горите техният отговор е, че това е невъзможно от правна, юридическа гледна точка. Основната причина за това е, че тези регионални дирекции, първо, са съгласували заменките, преди това и горските стопанства по места, а самата агенция по горите е сключила сделките, т.е. ако тя констатира някакви нередности, тя не може да съди сама себе си, а поради това, че ние констатирахме, че има такива нередности със заменките, това което предприехме като действие е да спрем смяната на предназначението на вече извършените замени. Така че това е едно предприето действие. И, второ, всички замени, за които ние имаме съмнение, сме ги предали на прокуратурата за проверка. Направили сме и наши вътрешни проверки и данните от тези проверки също сме ги предоставили. Външен орган е този, който може да предизвика евентуално съдебно дело за разваляне на тези сделки, но аз конкретно не съм оптимист по правните възможности да се върви по този път.
А имате ли данни колко от заменените гори са с променен статут от тези, за които ни пишат от Брюксел?
Да, това фактически още стои на сайта на Изпълнителната агенция по горите, бившата Държавна агенция по горите. Това беше едно от първите неща, които направихме в новото управление, качихме на сайта цялата информация. Тя още може да се намери в архив "Новини", но ще кажа - общо от 2003 до 2009 г. са заменени около 33 000 дка гори. От тях 4000 дка са сменили своето предназначение. Щом са сменили своето предназначение, това означава, че най-вероятно на тях... вече не са гори. А останалите 29 000 дка попаднаха под мораториума, който гласува парламентът, а преди това аз бях въвел със заповед на Държавната агенция по горите... Така че 29 000 дка заменени гори продължават да се гори. Трябва обаче, за да съм прецизен, да кажа, че от тези 29 000 дка, върху които... все още са гори и са били предмет на заменка, 8000 дка са общинска собственост, общински замени и при тях мораториумът за смяна на предназначението не важи, но от тези 8000 дка на общините нито една община досега не е поискала смяна на предназначението, т.е.те продължават да бъдат гори.
По този мораториум. А кога за последно са правени заменки?
Ами, последните замени са правени между 16-и и 23-и януари 2009 г. На 16-и януари, припомням, бяха приети промени в Закона за горите, в които заменката като начин на сделка отпадна, изчезна, но законът влезе в сила на 25-и януари и всички знаем, че в този период бяха извършени 47 замени.
А в момента под някаква форма могат ли да се правят замени?
В момента няма форма за замени. Този текст от закона не съществува.
