В София има между 30 и 40 души, които се занимават с търговия с крадени произведения на изкуството, съобщи пред Дарик Ангел Папалезов, инспектор в oтдел „Борба с кражбите на предмети с културно-историческа стойност” към Националната полиция. Над 100 са подобните случаи на година.
В полицията разполагат с информация, че има случаи, в които кражбите на отделни ценни предмети на културата са поръчани от хора, желаещи да ги притежават в колекциите си. Ето какво още каза Папалезов за Дарик:
На територията на София са най-много кражбите на предмети на изкуството и на културно-исторически ценности, защото най-заможните хора и фирми, които са способни да се сдобият с такива предмети са естествено в София – офиси или физически лица. Има много случаи на кражби на предмети на изкуството. Те са някъде около стотина на година – било то на картини, на статуетки, или пък на нумизматични колекции, на икони от църкви също има кражби. Най-често поводът за кражбите е или по предварителна поръчка от меценат или колекционер, които имат интерес към конкретен предмет, или пък организирани групи за кражби от жилища или офиси, които попадат на предмети на изкуството и впоследствие знаят, че могат да ги пласират в антиквариати, галерии, или пък в заложни къщи – хора с възможности да ги пласират. След това ги залагат или препродават на трети лица, които могат да ги прехвърлят по нататък.
Можем ли да говорим за организирани престъпни групи, които се занимават с подобен тип кражби? Не може да се твърди, че има организирана структура. Добре се противодейства, но от другата страна има добра търговска мрежа за покупко-продажби и за замени на паметници на културата, и на произведения на изкуството изобщо. Това са много галерии на територията на столицата, антикварни къщи, заложни къщи, има си обособен кръг от хора, които са примерно 30 – 40 човека в София, които са с много тесни контакти помежду си, когато излезе атрактивно произведение на изкуството, веднага може да му се намери купувач. Не бих говорил, че е някаква организирана престъпна структура, просто добре работеща икономическа схема. След кражбата на една картина как се действа оттам нататък? Тези картини, ако бъдат откраднати, те попадат в някаква частна колекция и повече никога не виждат бял свят… Или поне не скоро, след години, или след десетилетия най-често. По най-бързия начин се опитваме да установим самия предмет, да конкретизираме самата вещ, предмета с някакви вторични белези, като размери, автори, снимки по възможност, произход. В над 50% от случите е много трудно да се разбере конкретния автор на предмета, неговите вторични белези, за да можем да го обявим за издирване. Има система в МВР, в която се залагат вещите за издирване, и е за цялата страна, и за ГКПП-та, евентуално да не напусне страната. Разчитаме на добрите ни контакти в сферата на заложните къщи, антиквариати, галерии. Сблъсквали ли сте се със случаи, при които определена кражба на някаква такава вещ с културно-историческа стойност е поръчана от определен човек, който иска да я притежава? Има такива случаи, но досега разполагаме само с оперативна информация. Поне на мен не ми е известно такава информация да е потвърдена с доказателствени средства на по-късен етап. По оперативен път разполагаме с такава информация, че има хора, които поръчват конкретни колекции и предмети, за да се сдобият с тях по по-лесен начин, когато няма друг.
