Наскоро у нас беше председателят на ЕС Херман ван Ромпой, който прави обиколка на страните извън еврозоната. Досега посещението му у нас бе разгледана от гледна точка на влизането в Шенген, а евентуалната опасност от оставане на страната ни извън всички важни решения в Европейския съюз не бе коментирана. Ето какво каза за нея и за пакта за финансова стабилност, който правителството подготвя, евродепутатът Ивайло Калфин:
Доколко е реална опасността България да остане извън взимането на най-важните решения в Европейския съюз?
Ако се изпълни това, за което виждаме, че има очевидни намерения и действия – за изваждане на вземането на решения от европейските институции и пренасянето им на междуправителствено равнище, то участието на страни като България в действителност ще олекне като тежест. Промяната в Лисабонския договор, която в момента се прави, именно изнася решения по механизма за стабилност в ЕС от европейските институции и ги пренася на междуправителствено равнище. Френско-немското предложение за Пакт за конкурентоспособност прави същото – един силен механизъм за координация на решения в страни от еврозоната, в които страни като нас не участват. Това, което е опасно, е тези тенденции да станат факт. Вече е заявено в еврозоната, че ще има среща на държавни и правителствени ръководители, говори се за Парламентарна асамблея на еврозоната. Ако това нещо се случи, на практика ние ще създадем един елитен клуб в рамките на ЕС и европейските министри и премиери, които не са от еврозоната, ще чакат да научат решенията от друго място. В никакъв случай не трябва да допуснем България да изпадне от взимането на решения. Стабилността на еврото е въпрос, който ни вълнува изключително много и без да сме членове на еврозоната.
България трябва да направи няколко неща. Първо да се ангажира с това, което се случва в еврозоната. Ние можем да го направим и това е много по-разумно от това, което ни предлага министърът на финансите; второ – да изискаме и да настояваме да бъдат отворени тези механизми за взимане на решения и за България. Тук можем да намерим съюзници сред останалите страни, които не са в еврозоната. И да използваме всички инструменти, които имаме, включително и на (не)ратификацията на промените в Лисабонския договор. Трябва гарантираме, че това, което ще се случи, ще бъде в интерес на страната и ние няма да отидем във второ качество членство.
Ако все пак се стигне до оставането на България във второ качество членство, това означава ли, че ние можем никога да не влезем в еврозоната?
Това е една от опасностите, ако се променят критериите, ако се променят и механизмите за членство в еврозоната. Според мен за България не е предстоящо членството в еврозоната непосредствено, но това е една цел, за която страната ни трябва да работи, колкото и дългосрочна да е тя. Нормално е, когато има една цел, тя да не е подвижна. Това отново е тема, която трябва да координираме със страните извън еврозоната. Ние нямаме интерес да изпадаме от интеграционни механизми в рамките на ЕС. България ще използва пълноценно членството само ако участва във взимането на решения навсякъде.
Правителството съзира ли тази опасност или все още е пасивно?
Аз не можах да видя дискусия по този въпрос. Посещението на председателя на ЕС Ван Ромпой беше именно посещение с тази цел – в страните извън еврозоната, за да ги успокои. При нас – ние даже не се притеснихме, за да ни успокоят. Премиерът каза мимоходом, че първият път щели в еврозоната да се съберат без нас, а после щели да ни канят. Това е изключително несериозно. Аз мисля, че ние не виждаме една много реална опасност България да остане с второ качество членство. Това се вижда отстрани. Полша реагира много остро, страни като Великобритания също. Ние не сме се забавили фатално, но това трябва да бъде един от приоритетите на поведението ни в ЕС.
Правителството непрекъснато ни дава примери със страни от еврозоната – например Германия, която си промени конституцията, за да си осигури по-строги фискални правила. Адекватни ли са предложенията на българското правителство в този контекст?
Това няма нищо общо с това, което се случва в Германия. Германия има един показател, свързан с равнището на държавния дълг и този показател се въвежда изключително постепенно, при положение че Германия има дълг над заложеното по Маастрихт. Дългът й е около 80%. Българският дълг е 15%. Ние освен дълга, искаме да кодифицираме цялата фискална и макроикономическа политика. Няма такава държава, която да го е направила в Европейския съюз. Подобна политика се спазва от страни в Централна Африка и от Латинска Америка, които съвсем не са от проспериращите страни. Абсурдно е ти да се лишиш от инструменти, които да ти позволят да водиш гъвкава икономическа политика. Разбира се, когато има неразумни управляващи, няма да ги спре Конституцията да направят каквото си искат, както сега се прави с правила, които България е подписала в Лисабонския договор.
От друга страна, когато има отговорно отношение към фискалната политика – над 10 години от въвеждането на валутния борд, резултатите са налице и без това да влиза в Конституцията, така че предложението е изключително несериозно.
Коя от трите мерки е най-притеснителна?
Те са притеснителни в комбинация. Ако се вземе една от тях и се каже: „това е най-важното за нас и ще го запишем в конституцията”, ще бъде приемливо в някаква степен. Но тогава, когато се вземат като комплекс всички мерки заедно, това означава, че държавата в действителност абдикира. Финансовият министър си заминава и ние можем да закрием въобще финансовото министерство и някакви механични механизми да управляват икономиката. Абсолютно нереалистично! Понеже министърът на финансите му измисли някакво име, аз бих му казал, че това е пакт за бедност, което той предлага.
Ако наистина се запише в Конституцията, че преките данъци ще се променят от 2/3 парламентарно мнозинство, това не отваря ли един луфт за политически договорки, които надали ще бъдат толкова добри за страната? Не знам дали ще има управление с толкова голямо парламентарно мнозинство...
Данъчната политика е въпрос на правителството. Това се предлага на избори и с това се печелят избори. Това не е проблем на мнозинство в парламента. Забележете какво се предлага – да се променят преките данъци с конституционно мнозинство, което означава, че могат да се променят непреките данъци, които са достатъчно високи, например ДДС. С непреките данъци се облагат хората с ниски доходи, така че на практика това, което предлага Симеон Дянков, е високите доходи да бъдат стабилизирани, а хората с ниски доходи да плащат всички изменения на данъчната политика в страната.
Какво ще кажете за ограничаването на преразпределителната роля на държавата до 37%?
Средните числа в ЕС са 46%, в най-развитите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – около 41 %. Можем да дадем пример и от Латинска Америка, където е около 30% преразпределението. Сигурно не искаме да станем такава страна?
Вредно е да се фетишизират числа. Очевидно е, че България има нужда държавата да преразпределя, за да подпомогне развитието. Естествено, това трябва да стане контролирано. Тази година нараснаха дефицитите – защо не ги спазваше г-н Дянков, след като сега ги предлага. Тази година ще бъде година на фалити, защото са изчерпани резервите. И ако в един момент държавата каже: „нас не ни интересува”, това може да доведе до много сериозни последици.
Как да тълкуваме предложението пактът да влезе в сила от 2013 г.?
Може би алтернативата на това е да запишем в конституцията, че г-н Дянков винаги ще бъде министър на финансите, за да се успокои. Той иска да лиши всички след себе си от възможностите за провеждане на фискална политика, каквато самият той има възможност да провежда.
Десет години ние имахме нисък дефицит, даже имахме много години на излишък. Свален беше външният дълг до 15 %. Бяха натрупани осем млрд. лева резерви – всичко това е резултат от разумна политика. Сега какво имаме: резервите са намалели, дългът се увеличава, дефицитите се увеличават – това го прави Дянков. Сега той иска да го забрани със закон, след като си замине от страната. Това дори говори за морала на този човек.
Какъв сигнал даваме на европейските инвеститори, когато от една страна твърдим, че сме стабилна държава с най-ниските данъци в ЕС, а от друга приемаме пакт за финансова стабилност?
Чуждестранните инвеститори няма да се впечатлят от който и да е закон, та даже и от конституцията. Те се впечатляват от икономическата среда, а част от нея е предвидимостта. В момента няма такава – нито има в политиката на данъците, нито във фискалната политика, нито пенсионната реформа, ако щете, която ще започне след това правителство. Изобщо, много по-важна е стабилността, отколкото ние да записваме в закони някакви текстове и да ги размахваме под носа на чуждите инвеститори.
Чуждите инвеститори имат проблем в момента. Те са малко, имат административни пречки и държавата продължава да не поема риск, както правят други държави в момента за техните инвестиции. И това няма да се реши с подобни предложения. Много по-важно е каква политика се прави, а не да казваме: вижте какво пише в закона и не ни гледайте какво правим.
Ще бъде ли ползотворен дебатът за пакта за финансова стабилност, ако в него не се включват европейските цели и европейският пакт за конкурентоспособност?
Точно това смятам, че трябва да се обсажда в момента. Вместо пакта на Дянков, да се обсъжда пактът на Меркел и Саркози. България трябва да направи всичко възможно да се присъедини и да прави това, което правят страните от еврозоната. Това трябва да правим – да приближаваме българската икономика към европейските равнища, а не да я отдалечаваме
Отдалечаваме ли се от еврото в момента?
Ние се отдалечаваме от еврото, но проблемът е, че и еврото се отдалечава от нас. То не стои на едно място. Това е процес, който България трябва да се опита да контролира по някакъв начин и може да потърси съюзници сред другите страни.
България ще бъде готова за еврото, когато икономиката й е достатъчно конкурентоспособна. Това не е политическо решение, не става утре, други ден, догодина. Членството в еврозоната изисква време, българската икономика трябва да се подготви, но трябва да вървим в същата посока и то малко по-бързо от страните в еврозоната.
