Министерство на здравеопазването подготвя концепция за цялостна промяна на спешната помощ в страната. Целта е тя да заработи по-добре. Концепцията предвижда нова организация на транспорта и медицинските грижи. Как екипите на спешна медицинска помощ ще са длъжни да искат подпис за информирано съгласие на пациентите и наближава ли времето, в което фелдшерите и парамедиците ще заменят лекарите при оказването на спешна помощ – събеседник по темата в „Денят” на Дарик д-р Ивелина Георгиева, началник отдел „Спешна медицинска помощ” в здравното министерство.
Кога и как ще се иска информирано съгласие от пациентите или техните близки при оказване на спешна помощ?
Това изрично е записано в Закона за здравето, но тъй като в някои случаи констатирахме, че не винаги екипите на Спешна медицинска помощ документират това информирано съгласие, т.е. дори и да го изискват, ние нямаме документ, че това се е случило. Сега изискваме това да се документира изрично в медицинската документация, която се издава.
До колкото разбирам информирано съгласие ще изисквате и тогава, когато транспортирането до болницата застрашава живота на пострадалия?
Един транспорт на пациент в спешно състояние, разбира се, че крие определени рискове. Ние държим хората, чието здраве е застрашено, да са информирани за това и да направят своя информиран избор.
Ако те направят избора, че не желаят да бъдат транспортирани, какво се случва?
Ние живеем в демократично общество, хората са свободни индивиди и те могат да преценяват в случай, че са в адекватно състояние, в което могат да вземат информирано решение.
Подобно информирано съгласие ще бъде подписвано и когато пациентът предяви претенции в кое лечебно заведение да бъде настанен, да бъде откаран, ако то не е най-близкото.
В такъв момент, ако има възможност и медицинският екип прецени, че неговото състояние позволява той да бъде транспортиран до лечебно заведение по негов избор - да, това би било възможно. Но ако медицинското решение и фактите са такива, че той не може да издържи транспорт до съответното лечебно заведение, следва да бъде настанен в най-близкото лечебно заведение, където, при стабилизиране на неговото състояние, може да се пристъпи към превеждане в друго лечебно заведение.
С промените вие задължавате екипите да закарат пациента до най-близката болница. Защо това досега не е правено?
В резултат на анализа на доста случаи и жалби установихме, че някъде съществува такава практика. Примерно, ако пациентът получи някакво спешно състояние във филиал, където има лекарски екип, практиката е била той да бъде закаран до Центъра за спешна медицинска помощ, който е разположен в областния град, от там да го поеме друг екип - реанимационен и т.н. В резултат на което се е губело време, или другата недобра практика е той да бъде воден в лечебно заведение от същата област, независимо, че в съседната област може да се окаже, че има по-близко разположено лечебно заведение. И в момента ние много ясно напомнихме на директорите на центровете за спешна медицинска помощ, че следва да спазват изискванията да откарат пациента в най-близкото лечебно заведение, което може да осигури помощ, без значение в коя административно област се намира то.
Бихте ли дали пример за населени места, до които има по-близка болница от друга област. Или пример с жалби, които са постъпвали до вас, за подобни случаи?
Единият пример беше нашумелият преди месец случай с жената, която беше тръгнала и беше починала в болницата в Благоевград, докато от филиала в Сандански, но може и да бъркам, я транспортираха до Благоевград, за да продължат за София. Това беше един от случаите, които ни накара да извършим сериозен анализ на ситуацията и да издадем тези указания до центровете за спешна медицинска помощ.
Споменахте, че понякога се налага прехвърляне на пациенти от линейка в линейка, защото даден реанимобил има по-добро оборудване. Каква част от линейките не са напълно оборудвани?
Всички линейки на Спешна медицинска помощ са осигурени с пълното оборудване. Вчера отново беше изрично разпоредено на директорите на центровете за спешна помощ да прегледат оборудването на линейките.
В текстовете, които бяха представени на медиите, пише, че смяна на санитарните автомобили, които превозват пациенти ще се допуска само, ако има нужда от осигуряване на линейка с по-висока степен на оборудване.
Ще Ви дам пример с едно новородено бебе. Ако е необходимо то да бъде транспортирано с по-специален транспорт кувьоз, може да се случи така, че в съответния реанимобил, където ще бъде прехвърлено има специализирано оборудване, което е извънстандартното такова за реанимобили.
Имали ли сте до момента случай при отказ на болници да откажат спешна помощ?
Преди няколко дни имаше подобен отказ. От една от болниците, в които се осъществява инвазивна кардиология, беше направен отказ да се приеме пациент в спешно състояние, което наложи транспортирането му в друго лечебно заведение, което осъществява същата помощ, но в съседен град. Слава Богу, всичко това се беше случило в рамките на т.нар. „златен час“ и пациентът е жив и здрав в момента, и се възстановява отлично. Но ние сме разпоредили извършване на проверка от Агенция „Медицински одит“.
Бихте ли споменали болниците, градовете?
Когато приключи резултата от проверката ще имате информация.
Може ли да си позволят екипите в самите болници да препратят пациент, ако случаят според тях не е бил спешен?
Това трябва да става на базата на определени критерии. Това е доста трудно в медицината, но ние искаме в момента да създадем критерии и да регламентираме начините, по които да се диференцира едно спешно от едно неотложно или от едно планово състояние.
От самото министерство в началото на годината посъветвахте пациентите и личните лекари да предоставят денонощна неотложна помощ и Спешна помощ да се търси когато наистина е спешна в болниците. Все още обаче не е диференцирана разликата между едното и другото чисто медицински, така ли?
Чисто медицински разлика има и може да ви каже всеки лекар и медицински специалист, но ние искаме това да бъде изрично регламентирано в нормативен акт. Ще дам пак пример с една жалба, която дойде днес, за ненамиране на адрес от линейка на Спешна помощ, но започваше с това, че през нощта едно от децата на това семейство е повишило температура и, както буквално е написано в жалбата „ние считаме, че през нощта не бива да безпокоим нашия личен лекар”. Състоянието не е било спешно, но хората все още считат, че личните лекари имат определено фиксирано работно време и те обикновено не се обръщат към тях за такива неотложни неспешни състояния, а продължават да се обръщат към телефон 150 или телефон 112. А всъщност екипите трябва да бъдат разтоварени от несвойствените си функции, за да бъдат достатъчно на разположение за наистина тежките драматични състояния, в които тяхната намеса е от животоспасяващо естество.
Какви други промени придвижда Министерството на здравеопазването във връзка с оказването на спешна медицинска помощ?
В момента извършваме цялостен преглед на системата, в това число и изготвянето на една карта на спешната медицинска помощ. Ще се опитаме да променим районите на обслужване, филиалите, да изнесем медицински екипи в населени места, където в момента има затруднения и забавяне на достъпа.
Бихте ли дали примери, региони, в които в момента има проблем с липсата на достатъчно екипи?
Липса на достатъчно екипи няма, но местоположението на тези екипи в определени региони води до това, че някои населени места териториално се намират достатъчно далеч от филиал на Спешна медицинска помощ, за да можем ние да гарантираме, че примерно в рамките на 20 минути линейката ще достигне до там. В много от случаите проблема е не толкова в разстоянието, колкото в инфраструктурата. Ще дам пример с някои населени места в региона на Смолян. Линейката в най-добрия случай, когато се получи повикване, може да достигне примерно след 30-тата минута, когато спешната помощ не винаги е достатъчно ефективна. За това ние предвиждаме да се предислоцират филиалите и екипите, така че да бъдат разположени на повече места, които ще гарантират, че до всяко едно населено място ще се стига по-бързо. По същия начин се предвижда на територията на София линейките да бъдат разположение на повече стоянки, за да могат по-бързо да стигат в различните райони на града.
Кога очаквате реално това да се случи?
Това с районирането и изнасянето на екипите ще се случи в следващите два-три месеца.
Наскоро министерството разреши на фелдшерите и парамедиците да оказват спешна медицинска помощ. Предвиждате ли подобни екипи, които да са изградени само от фелдшери или парамедици?
Всеки екип ще си има своето място. И сега във всеки един филиал има реанимационен екип, които се състои от лекар, фелдшери шофьор, има лекарски екип, които се състои от лекар и шофьор, има фелдшерски векип. Може да има екип от парамедик и шофьор. В най-добрия случай шофьорите на линейки да владеят определени умения да са в помощ на останалите специалисти. В зависимост от преценката на случилото се може да тръгне различен екип. Така че едното не изключва другото. Те не се заместват, а взаимно се допълват.
