Един мъж с голямо влияние. Така го описват най-често.
Във второто издание на проекта „Иноваторите" Дарик ви среща с този мъж - Джон Микълтуейт, понастоящем главен редактор на най-популярното и продавано англоезично списание в света, което се занимава с истинска, сериозна журналистика. Учил история и работил в Chase Manhattan Bank, Джон е роден през 1962 г., а от 1987 г. е на работа в списание Economist. От 2006 г. заема най-високата журналистическа позиция в изданието.
Списание Economist е собственост на компанията The Economist Group, половината от която е притежание на Financial Times. Група от независими акционери, някои от които журналисти в списанието, както и известната банкерска фамилия Ротшилд, притежават останалата част.
Със седмичен тираж от над 1,5 милиона броя списанието е едно от най-влиятелните издания в света. От създаването на Economist авторите на материалите не се подписват с имената си. Тази традиция е запазена и до днес. Economist има и iPad-версия, на която всеки абонат може да види новия брой часове преди да се появи на пазара в печатен вариант.
Минути преди предаване на поредния брой главният редактор Джон Микълтуейт отваря вратите на офиса си за интервю за Дарик.
Важно ли е да бъдете иновативен в ежедневната си работа, за да бъдете успешен като журналист? До каква степен вие самият сте иновативен?
Има два вида иновации, що се отнася до този бизнес, в който аз работя. От една страна иновацията като започване на нещо изцяло ново. Добри примери са списанието The Week, както и уебсайтът Huffington Post. Друг тип иновации са по-малките по мащаб, но които продължават непрекъснато да помагат на продуктите да бъдат успешни. Ние в Economist правим по-скоро второто и се надявам, че го правим добре. Читателите могат да оценят дали сме иновативни или не, трудно е самите ние да определяме това. Мисля, че когато стартирахме нашата iPad версия, направихме това по умен начин.
Вярвате ли в късмета? Той от значение ли е за вашата работа конкретно?
Мисля, че късметът е от огромно значение. Особено в моят случай беше истински късмет, че след като бях банкер през 1987 година отидох да работя в Economist. Мисля, че късметът е част от кариерата на всеки.
Според вас кои ще бъдат регионите в света, на които медиите ще отделят най-голямо внимание през идващите години?
Що се касае до нашия случай, един от големите региони, на който обръщаме внимание, е Индия. Все си мисля, че ако успеем да направим нещо с електронния превод, това ще ни позволи да се развиваме и на още много пазари по света. Надявам се през идните години и Великобритания да бъде един от регионите на растеж, на който ще се обръща още по-голямо внимание.
Ако го няма Economist, как ще се информирате за това, което се случва?
Денят ми започва с програмата Today, която се излъчва по Radio Four на BBC. Чета Financial Times, понякога преглеждам New York Times в интернет. Прелиствам и английските вестници. Впрочем, повечето от нещата, които научавам, са от нашите собствени журналисти. Може би е странен начин за получаване на информация, но е така.
Що се касае до книги, музика и филми, какво може да бъде открито в дома ви?
О, със сигурност купчина с неща. При мен четенето е по-скоро на определени фази. Ако работя по определена книга, със сигурност могат да бъдат открити много неща по дадена тема. Когато все пак чета книги, се опитвам това да са новели, тъй като по цял ден чета за други неща.
Една от особеностите на работата на журналистите в Economist е, че когато се налага да пишат т.нар. Special Reports, те излизат за няколко дни в отпуск. Разкажете за този специфичен работен процес.
От една страна, само в тези Special Reports журналистите ни се подписват с имената си, което е важно за тях. Знаете, че под останалите статии в Economist не пишем имена на авторите. От друга страна, когато отиваш и прекарваш пет дни в ровичкането по дадена тема, това е добре за теб, за твоите мускули, ако мога така да се изразя. Журналистите влизат във форма по този начин.
Очевидно основната секция в списанието е бизнес и финанси, но през годините се забелязва, че отделяте все повече място за политика, изкуство, култура, наука. Има ли някакъв точно определен дял за това коя тема колко пространство трябва да заема и коя е вашата любима част от списанието?
Твърде опасно е за мен да кажа коя секция ми е любимата. По-скоро ние не сме се променили много и нещата са горе-долу същите като преди. Откакто съм на работа като главен редактор разпределението между бизнес/финанси и политика не се е променило кой знае колко много.
Една огромна част от печатните издания се оплакват, че са засегнати от интернет, но сякаш Economist е списание, което повишава тиража си в тези дигитални времена. Вярвате ли все още в класическия, стар тип журналистика?
Това, което трябва репортери, журналисти, редактори да правят, е да пишат добри, интересни неща, за които хората са готови да платят, за да прочетат. Това е основата на всичко, което правим.
Вярно ли е, че причината поради, която не допускате материалите в списанието да бъдат подписвани от авторите, е не само традицията, но и възможността вие като главен редактор да редактирате всеки материал безброй пъти?
На първо място е историята, традицията на списанието. На второ място е бранда - това е възприятието за марката Economist. И на трето място - просто ние работим така, това е нашият начин на работа. Съвсем естествено това значи, че наистина можем да редактираме материалите.
Най-големият успех в кариерата ви?
Господи, не знам. Имах страхотна кариера, за което съм благодарен.
Нещо в ежедневната работа, което ви изкарва извън нерви?
Бих се нервирал, ако хора, които работят заедно, започнат да се обиждат, заплашват, държат неприлично. Това, за щастие, не се случва.
Успешната медия на 21 век трябва ли задължително да има iPad версия?
Мисля, че като казвате iPad, трябва да включвате и другите таблети. Що се отнася до списанията, мисля, че ако нямат дигитални версии, ще им бъде много трудно да оцелеят.
Какво си обещахте, че задължително ще направите през 2011 година?
Да отслабна.
