Лихвите по потребителските кредити да се формират по формула, която ще е ясна за хората, които могат да събират и умножават правилно - това обеща в интервю за Дарик новият зам.-министър на икономиката Димитър Чохаджиев. Той бе категоричен, че няма как лихвите да се обвържат с междубанковия индекс Юрибор, а е цялостна необходима формула. Със сигурност обаче ще бъде премахната добавката "други" в оформянето на крайната лихва. Таксите няма как да бъдат премахнати, но ще е ясно за какво потребителите ги плащат. По този начин потребителите ще могат да сравняват офертите за потребителски кредит като "ябълки с ябълки", обеща още Чохаджиев. Ето какво още каза той в интервю за Денят на Дарик на 24 фувруари:
Конкретни промени в момента с изключение на това за кредитите до 400 лв. няма уточнени. Вървят консултации. Това, което сме уточнили, разбира се, тепърва предстои да мине междуведомствено съгласуване, когато е готов целият законопроект, е, че и кредитите до 400 лв. влизат в обхвата на закона за потребителския кредит.
Досега какви проблеми е имало с тези микрокредити, за да се наложи по-сериозна регулация от настоящата?
При тях регулацията по принцип е слаба. Там доста трудно хората могат да разберат всъщност колко плащат за кредита си, дали плащат пет процента или петнадесет процента на месец, включително има и такива кредити.
Докъде стигнаха разговорите за това как да се формират лихвите по потребителски кредити? Заговори се за това лихвеният процент да бъде обвързан Юрибор, Софибор или някакъв друг индекс, за да бъде по-прозрачно формирането.
Засега това са само идеи. На този етап има и за, и против тези идеи. Не е надделяло едно мнение. Тоест възможно е това да се случи, но не е намерена формулата, по която да се случи.
Каква е позицията на министерството?
Позицията на министерството има поставени цели. Целите са да е пределно ясно за потребителите как се формира плаващият им лихвен процент и той да бъде на база обективни показатели, които не зависят от кредитната институции. Това е цел. Разбира се, банката ще запази възможността да прави различни продукти с различни лихвени проценти, тоест пазарът не се нарушава в това отношение. Просто формулата, по която се изчислява лихвата, особено ще се борим да не може да се променя начинът, по който се изчислява лихвата след сключването на договора. Защото в момента е възможно това да стане със субективни решения на банката.
Тоест банките пак ще могат да променят лихвата, но това ще става на базата на движението на Юрибор например, ако стигне до обвързването на лихвения процент с него.
Ключовата дума е „например". Този пример не е работещ, защото Юрибор не отразява паричния пазар в България. Юрибор отразява паричната политика в Европа и трябва да се намери такава формила с такива параметри, които да отразяват както каква е цената на ресурса за съответната валута, така и в контекста на нашата държава как е. Такава формула да се направи е трудно, някои твърдят, че е невъзможно. В момента вървят консултации по въпроса да има ли формула, да няма ли формула. По принцип е много блазнеща идеята да има такава формула, защото това означава, че след като се определи по един унифициран начин един базов лихвен процент, надбавките, които банките и изобщо кредитните институции дават, ще бъдат съпоставими, ще се сравняват ябълки с ябълки, което би трябвало да доведе до сваляне на лихвите, защото хората ще могат да сравняват ясно какво им се предлага.
От друга страна, промяната но този базов лихвен процент трябва да се обвърже с нещо, което да не доведе до други проблеми, например рязко покачване или необосновано понижаване на лихвите, защото в крайна сметка тази система трябва да функционира. Ако формулата внася рискове в системата, банките ще трябва да се застраховат срещу това и това са техните аргументи „ами ние тогава ще трябва да вдигнем лихвите". Дали ще го направят или не, пазарът ще го покаже, но на този етап ние оценяваме възможно ли е да се направи формула, каква да бъде тя, дали е опасна или не в диалог с банките, като имаме предвид все пак, че те имат и материален интерес да не им се връзват ръцете. От друга страна пък, ние имаме задължение да защитим интереса на обществото, който не бива да може да се прилагат неетични практики, да се маскират например лихви в такси... Ако е такса, да е ясно каква е такса, да е за услуга, а лихвата вече са рисковете на банката, печалбата на банката или кредитната институция.
Тоест ако приемем Юрибор за неработещ, можем ли да говорим за някакъв друг индекс, който да е ключов във формулата за изчисляване на лихвите, по която биха могли да работят кредитните институции?
Един индекс не, трябва да е формула.
Тоест вече не можем да говорим за Юрибор и Софибор, а ще се търси по-широка формула?
Ще се търси формула, която да отразява пазарната конюнктура в България, паричният пазар в България. Примерно, Юрибор и кредитен рейтинг на страната, но това също има недостатъци, които трябва да се оценят. Перфектно решение надали ще има. Но трябва да се види кое е най-доброто и то да се вземе. В момента няма едно, около което всички да се обединили в по-голяма степен и затова не мога да ви кажа, че сме взели конкретни решения.
Но все пак този спорен референтен лихвен процент ще бъде задължително променен в закона за потребителския кредит?
Задължително ще махнем други такива общи категории, които отвързват абсолютно ръцете на институциите да сменят лихвата едностранно, както си поискат, без съгласието на кредитополучателия, дълги и неясни параметри, това ще премахнем.
А как ще задължите банките добавката върху основния лихвен процент, върху който те изчисляват лихвата, също да бъде прозрачна.
Банката има право да определи каквато иска добавка, но при сключването на договора, а след това не би трябвало да я променя. Тоест добавката не може да бъде плаваща. Може да бъде плаващ базовият процент на база обективни критерии.
Но в добавката могат да формират при някакви плаващи елементи.
Казват добавката е толкова, хикс, те са пунктове, добавката е три пункта, или пет пункта, колкото е решила банката и тази добавка не може да се променя за срока на кредита, тоест не може да изненада клиента си. Това е все едно си купувате билет за круиз, стигате някъде около Африка и там ви казват „ами сега тук трябва да ремонтираме кораба и вие трябва да участвате в разходите за тази работа". Щом за ви казали, че круизът ви струва толкова и билетът ви струва толкова, вие се качвате на този кораб и оттам насетне, докато се приберете, този билет не би трябвало да му се променя цената. Ако има някакви плаващи елементи, те не са по усмотрение на капитана, а на обстоятелства, примерно пристанищни такси, ето спира корабът и всеки, който иска да разгледа музеите, си плаща в съответното пристанище. Това са плаващите компоненти, но те не зависят от капитана, тоест от този, който ви е организирал круиза.
А какво ще направите по отношение на таксите? Имаше идея те или да отпаднат ,или да се разделят поравно между банката и клиента. Таксите също са основен елемент от крайната цена на кредита.
Такси не може да няма, защото има услуги. Но таксите не могат да бъдат лихви. Това е нередно. В момента има неетични практики да се маскират лихви като такси. Казват ви ние нямаме лихва, - е как да нямат лихва, - но имаме такса. Тези практики ще се постараем да се прекратят.
Ще направите ли така, че хората наистина да могат да разбират какъв кредит вземат, защото с последните промени, които бяха в закона за потребителския кредит, да, банките вече са длъжни да публикуват методологията, по която изчисляват, но тя е неясна за неикономисти?
Права сте. В момента сме си поставили за цел за хората да бъде прозрачно и ясно как се формира лихвата им и това да бъде ясно, когато сключват договора и да не може да бъде променено след сключване на договора едностранно след това. Ако банката иска да направи някаква промяна в договора, да трябва да стане със съгласието на кредитополучателя. Разбира се, това не означава, че ще премахнем плаващите лихви, просто те трябва да бъдат на база обективни критерии, които не зависят от банката.
А смятате ли, че човек без икономическо образование би могъл да разбере?
Има идеи да станат дотолкова прости, че да станат много лесни за човек, който може да умножава и събира. Сега тези идеи не са изчистени до такава степен, че да сме сигурни, че няма да доведат до сериозен негативен ефект върху тези продукти, а именно потребителските кредити. И затова не ги обявяваме. Консултации включително с банките, защото те най-добре могат да се противопоставят, тоест те се противопоставят по принцип много сериозно на това, че им връзваме ръцете, но ако има нещо, което наистина ще увреди този пазар, те ще ни го съобщят.
Смятате ли, че ще можете да достигнете етап, в който лихвите да бъдат понижени след тези промени.
Ако успеем да направим методика, по която лихвите, които обявяват банките да са съпоставими, тоест да няма скрити и неразбираеми компоненти, това автоматично на пазарен принцип ще накара банките на база конкуренция да свалят лихвите, защото хората ще могат да обикалят и да гледат и това ще докара разумното най-ниско ниво на лихвите, включително ще мотивира банките да търсят по-евтино финансиране за кредитите си, защото те в момента, ако им се вдигне цената на ресурса, който дават като кредит, вдигат и цената на кредита. А така, когато това не е възможно за тях и е на някакви обективни критерии, а не на техния пърформънс, ще са мотивирани да търсят начин за по-евтин ресурс.
