България винаги има готовност да приема бежанци

Румен Сяров, директор на Дирекция "Методика на производството и правно обслужване" в Държавната агенция за бежанците, в предаването „Седмицата” на Дарик:

Готова ли е България да приеме бежанци, както каза на лекция през седмицата еврокомисарят Кристалина Георгиева, бежанци от арабския свят?

България винаги има готовност да приема бежанци. Агенцията съществува от доста време. Имаме, така, сравнително богат опит.

Колко може да поеме по начин, по който да се осигури нормален стандарт, разбира се?

Стандартното приемане, т.е. регулярно, както си идват потоците, имали сме случаи в най-силните години, така да кажа, сме приемали по 3000 души на година регулярно, без извънредни обстоятелства, без да изискваме нищо допълнително, т.е. с толкова хора сме се справяли с бюджета, което и персоналът...

Миналата година колко бяха?

Миналата година бяха хиляда, малко над хиляда. Нямахме никакви проблеми с приемането, с настаняването и с обслужването.

А с натрупването колко бежанци има с такъв статут в момента в България?

Тук пред мен имам една статистика. От създаването на агенцията до края на 2010 г...

Тя е създадена кога?

1992 г., реално започва да функционира 1993 г., да.

Така, т.е. след края на комунизма за 20 години колко?

19 000 бежанци.

Колко са останали?

От тях предоставен статут на бежанец имат 1500 и предоставен хуманитарен статут 4000, това означава някъде около 6000 души от тия 19 000 имат предоставен статут.

Другите?

Сега използвахме преброяването, което вървеше, водихме, така, едни преговори със статистиката като приключат те с обработката на всички данни от преброяването, да се опитаме да преброим тези, които са бежанците, останали на територията на България от тези 6000 души, които, грубо казано, са получили тая закрила, защото има много, които след това отиват да работят в Европа.

19 000 идват, казват - аз съм бежанец. Минават се процедури и в две различни степени получават...

Да, едните получават закрила, другите не.

Така и те са, казвате, 6000, т.е. една трета.

Получилите закрила са 6000… Ние от тях можем…

А другите къде отиват 13 000?

Другите, след като получат отказ, се уведомяват органите на МВР, които имат задължение вече да ги изведат от страната.

И къде ги извеждаме?

В страната, от която идват, или в трета страна, през която са преминали. От тук нататък колко са изведени, това вече ние нямаме информация, тъй като това МВР могат да дадат такава информация колко са изведени от тези.

Впрочем ЕС водеше тежък дебат, вие може би по-добре ще го представите, за това къде да се връща бежанецът, защото, нали, имаше и някакво решение си спомням на страсбургския съд, който казва, че вече бежанец трябва да се връща в страната, през която е преминал. Тоест, ако някой избяга през България във Франция, Франция ще ни го върне на нас.

Това е т.нар. регламент „Дъблин”, това е дъблинското споразумение, което е подписано от всички държави членки на ЕС, и е точно такава схемата. Пример давам. Един алжирец, да кажем, който бяга в момента, подава първата молба, като влезе в ЕС, за първи път се появява в държава на ЕС, да кажем, във Франция, стандартно знае френски, отива първо във Франция. Подава молба във Франция, след което обаче решава, че нещо не му харесва там или има роднини в Германия, отива в Германия. Там подава молба. Немците веднага го връщат във Франция. Същата схема е и тук. Минал през България, подал молба, след това отива в Холандия. Холандците го връщат в България. Имаме случаи първо отиване в Германия, след това идва в България - ние го връщаме на германците.

Това в тая бройка ли с молби са 19 000, влизат?

Значи, това нещо ние го прилагаме, откакто сме страна членка на ЕС, от 2007 г.

Става дума, като говорите за примерно миналата година малко над 1000 дошли като бежанци.

Това са регистрирани, които са дошли при нас без значение дали първо е дошъл при нас или ни е върнат отнякъде, защото България с виза. 

И пак ни го...

И отива във Франция. Те ни го връщат, защото ние сме първата страна, през която е преминал. Ние сме разрешили той да мине оттук, за да отиде до Франция. Връщат ни го на нас ние да му разгледаме молбата.

Има ли ръст тази година досега във връзка със събитията в арабския свят, края на миналата, началото на тази година да кажем, че, сравнено с миналата година по това време, сходен период от време има по-голям брой бежанци?

Значи, от две-три години се наблюдава едно леко увеличаване. Бяхме стигнали до един критичен минимум, бих казал, от 600 човека, които подаваха молби годишно.

То критичен го казвате в смисъл, че...

Критичен в смисъл, че намаляха много...

…и бежанците не...

И, да, до такава степен...

Толкова, че чак не ги щат.

… вече бягаха от България, че никой не искаше да идва тук, и предполагам, че всичко е свързано с икономическото състояние на страната, защото ние...

Това коя година... са 600?

Ами, 590... 639 - 2006 г. и оттам тръгваме нагоре.

Защото сме в съюза вече и затова.

2007 г. съвсем малко увеличение - 900, 2008 г. - близо 800, 2009 г. - 800, 2010 г. - 1000, нали, почва леко увеличение. И въпреки всичко ние продължаваме да не бъдем привлекателна страна, защото...

Защо?

Тук все пак бежанците… хайде да не казвам бежанци, чужденците, които бягат, както сами казахме, една трета примерно са бежанци. Останалите са икономически мигранти, които тръгват с цел да намерят пари, да се устроят и да живеят. Това аз го споменах и на друго място, това е една семейна политика, едно голямо семейство изведнъж се оказва, че няма средства за съществуване, събира се семейният съвет и казва - ти отиваш в България, ти отиваш в Холандия, ти отиваш в Германия. Разпродават се 1-2 ниви, плащат на трафикантите и изпращат хората там. Комуникацията не можем да отречем, че се развива. Той получава информация, човекът, който е отишъл, подава молби, минава му процедурата, казва - да, мене ми отказаха, ще ме връщат. Другият казва - да, ама на мене ми дадоха. Тук нямам къде да живея, нямам общност, която да ме посрещне, няма кой да ми помогне. Другият, който е примерно в друга европейска държава казва - да, мене ме посрещат, осигуряват ми пари, храна, гледат ме разни неправителствени организации, църкви и т.н. Тази информация се връща обратно в страната на произход и оттам се започва това целенасочено преселение към определени държави, които приемат тази група. Точно затова беше създаден и този дъблински регламент - за да не се получи примерно един вид само афганистанци, да кажем, да отиват в Словакия, само кюрди да отиват в Швеция. Откъдето са преминали и откъдето първо е подал молба, да бъде връщан там. Точно заради това нещо европейските държави го направиха. В началото, като тръгнеха - казваха разпределение на тежестите.

Откъде са най-много бежанци в България?

В България още от едно време...

То даже значи казахме няма да наричаме бежанци...

Те са чужденци.

… защото от тия близо 20 000, само една трета са бежанци.

Да, чужденци, които търсят закрила.

Но от тия 20 000 откъде идват най-много да търсят закрила?

Най-много сме имали нормално от държавите, в които има най-много конфликти. Това са едно време, както беше в Афганистан, оттогава си държат челно място, близо 6000, 5600 души от създаването на агенцията афганистанци са преминали през нас.

Една трета афганистанци.

След това тръгва Ирак...

Колко?

...поради събитията. Това са 4600 души, които са иракчани.

Една четвърт.

Армения заради проблемите, които имаха там с Чечня.

Колко?

И другото, което е… ами 2000 души, 1800 човека. Оттам нататък си вървят лицата, които са си стандартно гонени заради режимите. Иран - 900 човека, това са първите десетина държави, лица без гражданство, което е много сериозен проблем. Там наистина има проблеми.

Колко са?

Това са 900 човека почти. По време на косовската...

900 без паспорт.

Лица без гражданство. Това е лице, което никоя държава не го иска. Значи, една от… Върховният комисариат за бежанците през тази година се преориентира и доста сериозно внимание обръщат на лицата без гражданство, тъй като те се увеличават. С кризата, която има покрай Израел и Палестина, кризата, която имаме в съседните държави… Не ги признават, дават им някакъв документ...

Най-екзотичният бежанец, от най-далече или от най-странно място, откъдето идва?

Значи, в статистиките, които имаме, как да ви кажа, най-далечно… примерно от Буркина Фасо, Бурунди.

Това не е много далече, Буркина Фасо.

Имаме, така, екзотика от тези държави, Зимбабве си имаме, Западна Сахара, където се борят с Мароко от много години за независимост.

Те нямат статут на призната държава, да.

Но той си казва - аз съм си от Западна Сахара и си нося един временен документ.

Колко има оттам? Добре, няма чак такова значение.

Няколко човека Кот Д'Ивоар, Куба.

От Куба има.

Да, има.

Е, добре, как решаваме кой е бежанец и кой е търсещ работа?

Статистиката, виждаме САЩ.

700 души от Щатите...

Не, не 70, но виждаме...

А, 70-ти номер. Колко, 1 бежанец от САЩ.

Един, един. Имали сме и от европейски държави.

Ама, той си беше с американско гражданство човекът.

Да, абсолютно с паспорт, с всичко.

И бяга от Щатите.

Бяга заради това, че имаше проблем, преследвали го, според неговата история, ФБР и т.н. във връзка с някакви проблеми. Чисто семейни се оказват, впоследствие...

Той не е получил сигурно статут на...

Естествено, че няма да получи.

От Западна Европа бежанци имаме ли, французи, германци?

От Западна Европа имахме, преди да станем членка на Европейския съюз, защото вече като член на Европейския съюз няма как. Имали сме от Франция, от Италия, от Белгия, от Германия имахме една… Много странно се получи тогава, даже имахме чувството, че това е нещо, което е инсценирано от някои организации, които ни наблюдават, защото германката пристигна на 31 декември в четири и половина. Ние работим до 5 часа по принцип, стандартно работно време. Застана долу и започна да говори на английски и на немски, че иска да бъде бежанка в България. И си викаме: сега, ако така й кажем - абе, я изчакай 3-4 дена, да минат празниците... Пък после се замислихме - абе, дай да си я приемем тук, да си я настаним и т.н. Даже интервю й проведохме на 31 декември, стояхме до 7 часа, за да приключим.

Дадохте ли й статут на бежанка?

Не, как ще й дадем статут на...

Добре де, как решавате, всъщност кой е критерият да разграничите - някой просто е беден, няма пари и търси работа и наистина е преследван.

Значи, това е точно спецификата на работата на агенцията. Аз затова много често, като ме попитат, казвам: вижте какво, в агенцията кадри готови няма. Не може, както учиш икономика, завършваш, или програмиране, почваш и прилагаш знанията, които си получил. Няма такова нещо. Бежанското право го няма никъде. Тук-там има единични лекции, но това не се учи. Идваш в агенцията и почват да те обучават хората, които са работили, експертите преди това, които са ходили по обучение в Германия, Белгия, Франция.

Колко души са в агенцията?

Ами, по щат сме малко, някъде над 100 човека ни е целият щат, точно колко е не мога да ви кажа. Но хората, които водят интервютата, това са експертите, които преценяват. Това са хора с богат опит повечето от тях и когато дойде нов човек, го обучаваме постоянно, за да може да прецени...

Добре, имате ли списък на държави, които се счита, че са режими или как ги нарекохте, откъдето който и да дойде, шансът му е висок, защото е избягал от такава държава?

Няма такъв списък. Значи, дори и в случая, както говорим, че обстановката в Ирак е много тежка, наистина е така, но и там има хора, които злоупотребяват. Той вижда, научава от някой съсед или чете достатъчно в интернет, заучава някаква история, казах ви комуникациите са много добри. Някой, който е получил закрила, в интернет веднага връща информация. Какво е питан, как е отговарял на въпросите, как се е държал по време на интервюто. Това нещо се връща. Има хора страхотни артисти. Научава интервюто, научава всичко наизуст и след това започва вече проблемът да разбереш, че този човек наистина играе роля, а не е истински бежанец. Само мога да спомена за един случай, съжалявам, колегата вече не е на работа, тъй като се пенсионира и напусна. Дойде един човек, който твърдеше, че е без гражданство. Стандартно, нали, провеждаме си първо интервю. Колегата идва и казва виж какво, нещо не ми харесва този човек. Събрахме се всичките, гледаме интервюто, обсъждаме. Викаме добре, дай още едно ще му направим. Седем интервюта поред водихме на този човек, накрая той не издържа психически и на седмото каза, признавам си, аз съм от Саудитска Арабия, страшно много пари имам, просто нямаше как да остана в България по друг начин, нали, отказаха ми виза и исках да пробвам през бежанците, искам да развивам бизнес тук. Седем интервюта по няколко часа, по 3, по 4 часа, просто ние го побъркахме този човек, докато си признае. Но нещо имаше, ето… това е опитът, който казвам, колегите, който имат. Още на първото интервю казва този не ми харесва, нещо има в него, което не ми се връзва.

Месечно 302 лв. издръжка.

Значи, това е една цифра, която не знам...

Видях я във вестниците...

И аз я видях там, но трудно е да се определи. Това са, не знам дали са преки разходи, дали са всички разходи...

…и ще кажат значи за мен, дето съм работил толкова години за тази държава, на мен...

Тези хора, които идват да търсят закрила, ако са настанени в нашите регистрационни центрове, ние имаме два центъра, единият е в София, другият в едно село близо до Нова Загора. В София капацитетът е 500, в Нова Загора капацитетът е 60 места. Ако са настанени в тези центрове, те получават по 65 лв. на месец чиста пара за храна, облекло и т.н.

Така, за всичко. Не им се осигурява по три пъти на ден ядене?

Значи, те в... Не, не...

Трябва да си я купят.

Дават им се тези 65 лв. и това е.

Е, с 65 лв. как?

А в общежитието, където живее, в центъра той си е в една стая, която отоплява се, има вода...

И трябва да си купи ядене за 65 лв.

И толкоз. Тоест осигурена му е квартирата. Но тези, които идват и не са настанени при нас, идва и казва аз имам адрес, той не получава тези пари. След като има адрес и може да живее навън, не му даваме никакви пари.

Тоест тя тази издръжка сигурно става заедно с капиталовите разходи по самите...

Значи тези 65 лв. са сметнати на база на социалния минимум, който получават и българите.

На 302 сигурно излизат с парното, ток, вода...

302 предполагам, че са смятани точно тези разходи за ток, вода, за парно и т.н.

Ако България приема бежанци, примерно, както казва Кристалина Георгиева 1500-2000 души, ще получи ли от допълнителните 30 милиона евро, които ЕС отпуска за бежанците от Либия?

Значи, доколкото съм запознат с принципите от опита, който има с приемането на бежанци последно в косовската криза, когато Германия и Австрия приемаха много от бежанците, тогава на всеки бежанец се даваше определена сума в евро. Примерно държавата приема 10 000 бежанци, на 10 000 по примерно по 10 евро на ден, примерно казвам, защото не съм запознат с точната цифра, и това до 60 дни от началото на приемането на бежанците трябва да се преведат тези пари на държавата един вид като помощ за издръжка...

Да, а не да ги даде на бежанеца.

Не, не, те се дават на държавата, за да може тя да им осигури нормално съществуване, в смисъл да им осигури вода, храна и т.н. На бежанеца не се дават.

А праща ли в момента България хора, помощи за бежанските лагери, вашата агенция, в тези, които са по границите с Либия?

Нашата агенция няма такива функции да изпраща помощи.

Вие отговаряте само за...

Ние отговаряме само за територията на страната. Помощите, които се изпращат там, това вече са централите на международната организация по миграция, Върховният комисариат, Червеният кръст. Те имат мрежа в целия свят. Даже последно вчера, като разговарях с представителя на Международната организация по миграция в България, коментирахме извозването на чужденците, които са от лагерите, които искат… в Либия, там, в Тунис, които искат да се приберат по държавите си. Абсолютно регулярно, по график, по заявка, с резервации тези хора се извозват със съдействието на Международната организация по миграция и Върховния комисариат, но основно международната организация, със самолети се прибират по държавите си.

Всъщност тези хора те не са бежанци, макар че Европа ги нарича бежанци. Това… един работник от Египет примерно е бил в Либия и сега си се прибира в Либия.

Точно така.

И се прибира в Египет... или в Тунис.

Даже в последните бюлетини, които вървят, вече египтяни няма...

Те са се прибрали.

…от хората, които излизат. Тоест излиза, че почти всички египтяни са се прибрали. Това са всичките работещи в тези държави.

А има ли либийски вече бежанци, появиха ли се такива, самите либийци да бягат?

Либийци, доколкото имаме информация от Върховния комисариат на бежанците, във лагерите има около 2000-3000 либийци, които са в лагера в...

Това са бежанци.

Които реално са избягали от Либия. Значи може да се очаква, че това са истински бежанци. Но може да се очаква, казвам, с тях трябва да се проведе интервю да кажат защо са избягали. То може да бягат само заради това, че в момента се стреля и той, за да е на по-спокойно, да си отиде в лагера и когато се укротят нещата и се избере някакво правителство, както в Тунис, той да се върне. Тук проблемът е тези хора, които са в лагерите, да се създаде организация, които искат да се върнат в страните си, да се върнат, да могат да им помогнат да се върнат, за да не стоят в лагерите. Защото те реално… той бяга и иска да се прибере и няма как, защото всичко е блокирано и няма транспорт.

Накрая да ви питам трябва ли България да направи ограда на българско-турската граница, подобно на замисъла на Гърция?

Гърция имаха проблем и доста ги критикуват от Европейския съюз, даже им налагаха и глоба, ако не се лъжа, преди две години във връзка с отношението й към търсещите закрила. Проблемът там беше, че те не осигуряват необходимите условия и не гледат молбите на чужденците, поне по информацията, която има от Европейския съюз. И това, което се случваше на тяхната граница, затова и организацията на Европейския съюз, която отговаря за границите - „Фронтекс”, близо една година стои на гръцко-турската граница, за да наблюдава процесите. За българско-турската граница няма смисъл според мен да се прави такава ограда, тя си е добре охранявана. Външната граница много пари се вложиха, Гранична полиция контролират абсолютно цялото трасе и имат, както се казва, информация с тия всички камери, които са разположени, какво става всеки момент там. Какъв е смисълът да слагаме ограда. Все пак Турция, да не забравяме, че по време на конфликта в Ирак какво направиха. Разположиха войската и направиха лагери на границата. Те не допуснаха да преминат през нейна територия никакви бежанци. Същото направи и Сирия. Защо ние трябва да правим ограда с Турция. Турция би трябвало да разсъждава по същия начин. Да сложи оградата и през нея да не мине в момента никаква вълна.