Специалните разузнавателни средства не ги използваме по начин, по който могат да бъдат от полза на обществото, а ги прилагаме така, че засягаме правата на гражданите, без да можем да гарантираме, че това е в рамките на закона. Този извод направи Бойко Рашков, бивш началник на Националното бюро за контрол на СРС, което се трансформира в парламентарна подкомисия, в предаването „Кой говори" на Дарик. „Липсата на гаранции срещу злоупотреби с използването на тайните способи са причината да могат да възникват подобни скандали, на каквито сме свидетели в момента", заяви още той.
Националното бюро за контрол на СРС беше закрито при идването на власт на ГЕРБ и то се трансформира в подкомисия в Народното събрание. Бил е заместник-министър на правосъдието и шеф на следствието. Наскоро той издаде нова книга, която е озаглавена 'Специални разузнавателни средства". Рашков от години работи по въпроса как да бъде регламентирана работата със СРС-тата, в каква система да бъдат включени те и как да бъдат контролирани, за да не се стига до манипулации. Ето какво разказа той:
Темата действително е много интересна, тя ме е занимавала години наред. Интересна за мен е била главно от гледна точка на закона, на плановата уредба в нашата страна, от гледна точка на това, дали тази планова уредба съответства на някои европейски стандарти.
Тези скандали, които в последните дни се разиграват на обществения терен, с какво впечатление Ви оставят? СРС-тата са нещо, което изцяло е един разграден двор или все пак има някаква система за използването им, за контролирането им, а този теч, който наблюдавахме, беше изключение от правилото?
Като мой извод мога да кажа, че специалните разузнавателни средства, като че ли не можем да ги използваме така, че те да са единствено в полза на обществото, а по-скоро ги прилагаме така, че да засягаме правата на гражданите без да можем да гарантираме в много голяма степен, че това накърняване на основните права е в рамките закона. За мен тези проблеми изглеждат точно по този начин.
Говорите за нещо, което е типично при употребата на СРС, масово нарушаване на правата на хората или това нарушаване на правата е изключение? За нас, хората извън системата, този въпрос е изключително важен и е много трудно да му отговорим, защото скандалът възпали цялата тази тема от въпроси, не даде отговори на много от тях и в крайна сметка публиката отстрани тъне в неяснота и в съмнения.
Аз поддържам това, което казвате. Липсата на гаранции срещу злоупотреби с използването на тайните способи всъщност са причината да възникват подобни скандали, на каквито сме свидетели в момента. На следващо място като че ли в нашата страна отговорните държавни мъже не желаят да се съобразят с някои становища, които е направил Европейският съд за правата на човека. Ако анализираме фактите, ще видим, че, ако до преди няколко години са били използвани СРС в около 6000 случая, за тази година очакваме техният брой да е нараснал трикратно. Същевременно Европейският съд за правата на човека още през 2000 година, когато е направена мащабна проверка за използването на СРС (те са били 10 020), е направен извод, че в нашата страна специалните средства се използват прекомерно. Какво би казал Европейският съд, когато научи, че за 2010 година са използвани още по-голям брой СРС? Това само по себе си е предпоставка за злоупотреба. Когато се подслушва разговор на един гражданин, фактически се стига до подслушването на разговори на още десетки граждани. Така че самата бройка, дали тя е 6000 или 10 000, нека да не заблуждава никой. Това означава, че под накърняване на конституционните права на неприкосновеност на личния живот на гражданите попадат десетки хиляди, да не кажа стотици хиляди граждани.
Според Вас кои са най-порочните моменти в употребата на СРС и как те биха могли да бъдат преодолени, като коментираме и предложенията, които бяха направени от прокуратурата?
Хронологически трябва да се подходи, за да се отговори на този въпрос. Онзи, който заявява използването специални разузнавателни средства, трябва да представи такива факти, от които съдията обективно да може да направи извод, налице ли са предпоставките за ограничаване на конституционните права на гражданите и да ограничи със своето решение тези конституционни права.
Т. е. да има ясно обоснование за това искане, ясна мотивировка?
В момента законът използва израза „мотивирано писмено искане", но това искане може да съдържа измислени факти. Това искам да кажа за по-голяма яснота. Към мотивираното искане, по мое дълбоко убеждение, трябва да се представят и самите факти. Какви са тези факти? От къде те са придобити от онзи, който иска разрешение за използване на специални разузнавателни средства? Защото в настоящия момент съдията е поставен в положение да дава разрешение за нещо, което не е видял и обективно не може да прецени.
А би ли могъл съдията да прецени доколко са достоверни тези факти дори мотивировката да е по-задълбочена?
Мотивировката може да е задълбочена, но това е решаване на един въпрос на доверие, след като не са представени самите факти. Аз съм участвал в проверки по използването и прилагането на специални разузнавателни средства като народен представител. Тогава констатирахме, че в Националната служба за сигурност са правени искания за използване на специални средства, исканията са били мотивирани, както законът изисква, но зад тях не стоят конкретни факти, т. е. не са били обосновани. Друг е въпросът дали е имало измисляне на мотив или има непознаване на правната материя. За мен в конкретния случай имаше и двете - непознаване на правната материя и стремеж да се получи на всяка цена разрешение от съдията. За съжаление съдиите са поставени точно в такава ситуация. Така че първото, което според мен трябва да се направи, а практиката вече е богата, е точно в тази посока, за да искаме съдията да даде обосновано разрешение. Той това не би могъл да го направи, както сега се предвижда от закона, незабавно. Какво значи незабавно? На коляно, веднага? Без да прецени нищо. Затова трябва да дадем възможност на съдията да прецени тези факти, да може, когато му бъде потърсена отговорност, той да каже защо е взел такова решение. В нашата страна в настоящия момент имаме почти на 100 процента съответствие между направените искания за използване и разрешенията за използване на специални средства.
Доста формално участвате в тази система. Защо участвате формално?
Защото няма ги фактите, от които да направи извод дали неговото решение е правилно обосновано.
Не е ли точно този фактор причина, за да се запъне съдията да каже „Чакайте, не знам дали да дам или да не дам разрешение, защото не ми е ясно защо го искате"? Това е причина и за отказ.
Това съм го застъпил и в книгата си, където съм написал, че съдията, когато не е убеден в обективността, в достоверността на този документ, наречен мотивирано искане, ще трябва да изиска и материалите, нищо че в закона се казва незабавно произнасяне. По-добре да не ограничим противозаконно правата на гражданите, отколкото да бързаме и да допуснем грешка.
Обяснимо е донякъде защо в закона присъства тази дума „незабавно", просто защото вероятно има случаи, когато е много важно да се действа бързо и да не се позволява на съдията да разтъкава, да отказва и да пречи на тази процедура, да се стигне до пресрочване...
На пръв поглед това разсъждение е логично, защото законът предвижда изключителни хипотези, в които това може да стане при бързи и неотложни случаи дори без разрешение на съдията. Така че съпоставяйки няколко хипотези, които законът съдържа, всеки гражданин може да направи извода, че това притискане на съдията в обикновения случай, който не е неотложен, незабавно да разреши използването на СРС, надхвърля принципа на пропорционалност, какъвто в повечето европейски страни се съдържа. Не може без обективна оценка да се вземат такива съдийски решения.
Казвате, че трябва да има ясно изписани факти в мотивировката, която се изисква от съдията, време, за да може съдията да размисли върху тези факти, да прецени дали да даде разрешение. Това ли е всичко?
Не, разбира се, защото в прилагането на СРС има такива моменти, които трябва да се обсъдят допълнително, относно разпореждането, което дава министърът на вътрешните работи до своите служби, които непосредствено подслушват, проникват в жилищата и колите на хората и т. н. Това разпореждане обикновено става така - Щом съдията е дал разрешение, едва ли не те нямат никакво задължение да упражняват какъвто и да било контрол, което не съответства на законовите разпоредби. Министърът е длъжен по закон да упражнява такъв контрол и след разрешението на съдията. След като законът му дава право да преустанови прилагането на СРС, законът обрича министъра на много власт. Но тук възниква един чисто практически въпрос. Възможно ли е, ако в годината се подслушват 10-20 000 души, каквито са първоначалните информации за миналата година, министърът на вътрешните работи да контролира изобщо такава дейност или той ще подписва разпореждания съвсем формално. Затова аз смятам, че подписването на такова разпореждане трябва да слезе на по-ниско ниво, по-оперативно, включително и на местно ниво. Нека да засилим съдийския контрол, а след това кой да разпорежда на съответните органи да проследяват, не е толкова важно, но не трябва да бъде министърът. Европейският съд за правата на човека изрично е оценил този контрол, който осъществява министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС върху прилагането на СРС, като неуместен, тъй като той е политически контрол. Използването и прилагането на СРС е дейност, която е насочена и към събирането на доказателствен материал по висящите производства. Оттук възниква проблем. На какво основание изпълнителната власт упражнява контрол върху събирането и проверката на доказателства по висящите дела в органите на съдебната власт? Защо се намесва? За да види какви са събраните доказателства и да ги използва в своята политическа партия? Европейският съд оценява категорично това за неприемливо в своето решение от 2007 година. Аз просто го цитирам. *
Много е важно, че го припомнихте. Прокуратурата направи предложение СРС-тата да се пазят до приключване на наказателното производство, за да може в един момент да има поглед назад върху тях. В случай, че човек бъде подслушван напразно, така да се каже, от това подслушване не е произтекло съдебно дело и присъда, т. е. човекът е невинен, тогава той да има право да получи материално обезщетение. Разумно ли Ви се вижда това?
Разбира се, че е разумно, аз застъпвам такава теза и в моята книга. То е логично и произтича от решението на Европейския съд за правата на човека. В нашия закон се съдържа и един голям парадокс. Когато един обвиняем е подслушван, материалите, които са събрани чрез това действие, се съдържат в делото. Обвиняемият, по-късно подсъдим, се запознава с тези материали, прочита какво и как са го следили, с кого се е срещнал, с кого е разговарял по телефона и т. н. Той може да се запознае с тези факти. Гражданинът обаче, с който този подсъдим е разговарял и са му нарушени обективно правата, като е бил подслушван, няма правото по нашия закон да научи, че е бил поставен под такъв секретен контрол. Ако е станал случайно обект на наблюдение чрез такива специални разузнавателни средства, законът не предвижда той да бъде информиран задължително. Затова моето убеждение по този проблем е, че във всички случаи човекът, чиито основни права са накърнени, трябва да бъде уведомен и тогава гражданинът ще реши дали да търси обезщетение. Само по такъв начин може да се ограничат случаите на злоупотреба, защото, ако уведомяваме човека, че той е бил подслушван и той потърси защита в българския съд, тогава ще се потърси отговорност от виновното длъжностно лице персонално.
Тази практика широко разпространена ли е в Европа? Да бъде информиран случайно попадналият в СРС гражданин, че е бил подслушван и да си търси правата?
Това са европейски стандарти. Европейският съд има много поводи и много случаи да отбележи това в свое решение във връзка с използване на СРС, касаещи и други европейски страни, не само България. Неговата препоръка е категорична. След като отпадне необходимостта от подслушване и проследяване, задължително този, който е бил подложен на такъв контрол, трябва да бъде уведомен.
Има ли технология, която да може да неутрализира абсолютно злоупотребата със СРС?
Какъвто и съвършен законов механизъм да бъде създаден, той не може да елиминира във всички случаи злоупотребата със СРС.
Гражданският механизъм за контрол какъв е?
Той е много по-надежден от политическия, защото политическият съдържа възможности нашият министър да не бъде контролиран, както трябва, да бъде спасен и да не му поискаме оставката. Както сега видяхме, че си отиде един човек, председател на ДАНС, който най-вероятно не е виновен за тези скандали във връзка със СРС-тата.
*Главният секретар на МВР, а не министърът ще има правомощията да подписва разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства. Промяната беше съобщена след среща в понеделник между премиера Бойко Борисов, министъра на правосъдието Маргарита Попова, главния прокурор Борис Велчев и председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев.
