Започна международна конференция „Европа гледа на изток". Събитието се организира от „Форум за нова политика", по-известен като „Горбачов форум" и Фондация „Славяни".
Сред гостите, които ще изнесат доклади, са бившите премиери на Испания Фелипе Гонсалес, на Турция Месут Йълмаз, полският журналист Адам Михник, руският олигарх Александър Лебедев. Участниците ще разискват теми от съвременната политика, като членството на Турция в ЕС и политиката в регионите на Изток от Кавказ, в Близкия изток.
Конференцията ще бъде открита от бившия президент на СССР Михаил Сергеевич Горбачов и ще продължи до събота.
Последният генерален секретар на ЦК на КПСС и първият президент на Съветския съюз Михаил Сергеевич Горбачов даде последното си интервю за българска медия на Дарик радио преди пет години. Тогава - през 2005 година, Михаил Горбачов заяви, че войната в Ирак е можело да бъде избегнати и че американците и цялата коалиция трябва да се изтеглят оттам, защото окупационното състояние е опасно.
Пет години по-късно изтеглянето на американските войски в Ирак е в ход и трябва да приключи в края на 2011 година.
Ето част от интервюто с Михаил Горбачов:
Защо Москва загуби като съюзници бившите съветски републики и бившите социалистически страни, включително България?
Москва не загуби. Тя прояви уважение към съюзниците си, към народите на тези страни и не се намеси, когато те, изхождайки от своите условия и оценки, тръгнаха по пътя на дълбоките демократични промени, по който тръгна и самият Съветски съюз. Би било странно, ако Съветският съюз, направил свободни избори и тръгнал към ликвидация на ядреното оръжие в края на Студената война, би било странно, ако в тези условия действахме в духа на Студената война, на отрицанието на демокрацията и правата на гражданите. Това щеше да бъде гибел за перестройката, това би било нейната дискредитация. Затова ние се отнесохме с голямо уважение към съюзниците си. Когато ме питат - защо ти даде Чехословакия, България и Полша, аз задавам въпроса - на кого ги дадох?! Нищо не съм направил да давам или да не давам, но ако е така, дал съм ги, на кого ги дадох - Чехословакия на чехите и словаците, Полша - на поляците, България - на българите. А на кого принадлежат тези страни? Когато застанахме на пътя на реформите и всеки народ започна да мисли по какъв път да тръгне, да решава въпроса на какви партии да вярва, да прави правителства, тогава сътрудничеството ни отслабна. Всички бяха заети с вътрешните си дела, но, слава Богу, сега то се възражда в сферата на икономиката и културата. Ние сме твърде свързани исторически и се надяваме, че постепенно ще става по-добре.
