Бърз съдебен процес или справедлива присъда за убийство
99464
Бърз съдебен процес или справедлива присъда за убийство
Бърз съдебен процес или справедлива присъда за убийство
Бърз съдебен процес или справедлива присъда за убийство? Черната хроника от дела, приключили с намалено наказание за подсъдимия, продължава да расте, с нея и нетърпимостта на потърпевшите – близки на пострадали и загинали. 12 години след измененията в Наказателния кодекс, които въвеждат опцията за съкратен процес, дебатът по темата продължава. Юристите са категорични за ползата от процедурата, но се разминават около въпроса дали тя трябва да бъде прилагана за всички престъпления.
5 август 2007-ма - олимпийският шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки причинява в нетрезво състояние тежка катастрофа край Ропотамо. При удара загива 24-годишният Петър Петров, а тежко ранена и прикована завинаги в инвалидна количка остава 18-годишната Емануела Горсова. В процеса Стависки се възползва от нововъведеното в закона съкратено съдебно следствие. Той признава фактите от обвинителния акт и спестява на съда дълъг съдебен процес. В замяна обаче получава намалено наказание, което според тогавашния текст от закона трябва да е под минималното предвидено. Така Стависки остава на свобода с 2 години и половина условна присъда.
2 години по-късно, през 2009-а, от същата процедура се възползва 31-годишният Владо Айрянов, който шофирайки пиян и с превишена скорост, убива трима души на околовръстния път на Бургас. Впоследствие иска съкратена процедура, а съдът му налага максималната възможна присъда в случая – 4 г. и 11 месеца затвор. Заради тези и редица подобни случаи възмущението ескалира – както сред близките на жертвите, така и сред обществото.
ThinkStock/Getty Images
Съдията от Върховния касационен съд Капка Костова обаче коментира за Дарик, че ползата от съкратеното следствие не е единствено за престъпниците, както се спекулира:
„Аз твърдя, че тези ползи са също и за пострадалите, които в един много по-кратък период от време могат да получат удовлетворение, да бъдат обезщетени и да имат окончателен съдебен акт. Твърдя, че има и обществена полза, защото системата успява да спести време и усилия, тъй като в последните години престъпността се увеличава и усложнява. А решението на този проблем не е да увеличаваме непрекъснато съдиите и хората, които работят в системата. И винаги когато може да бъдат спестени време, усилия и разход, това трябва да бъде направено. Обществото научава за наистина тежките, фрапиращи случаи на престъпления, за тежки и грозни посегателства и т.н. Но това не е масовата престъпност. Тъй като ние имаме цялостен поглед над ситуацията, смятаме, че този начин на определяне на наказанието при проведено съкратено съдебно следствие, не е несправедлив”, каза съдия Костова.
При съкратено производство процесът се скъсява най-малко с 5 пъти, смята и адвокат Марин Марковски:
„С влизането подсъдимият се съгласява, прокурорът обвинява с обвинителната реч, адвокатът защитава със защитната реч, съдията се оттегля и след един час присъдата вече е прочетена в залата. Разкарването на вещите лица и свидетели, недошлите и болни членове на състава, отлагането заради натовареност на адвоката - това вече е в историята. Това съкращава делата. Няма статистика, но по моя преценка смятам, че като времето се съкращава най-малко пет пъти”, посочи адвокат Марковски.
Thinkstock/Getty Images
През 2010 г. законът е променен и присъдата при съкратено следствие вече се намалява само с 1/3. Доживотните присъди пък се съкращават до наказание между 20 и 30 години. Според адвокат Ина Лулчева въпросът с колко точно да се намаляват наказанията е изцяло политически:
„Въпросът с колко да се намали наказанието е въпрос на политическо решение. То няма юридическа обосновка. От правно гледище е съществено това, че всяка страна, която съдейства за по-бързо приключване на делото и постигане целите на процеса, трябва да бъде толерирана да го направи. А в какъв размер ще бъде - това е въпрос на политическото решение на парламента”, заяви адвокат Лулчева.
Недоволството в обществото обаче не намалява, особено при случаите с жестоки убийства, като това на студентката Вероника Здравкова. Момичето бе открито край ЖП гарата във Велико Търново, убито с многократни удари с брадва по главата. Извършителят Илиян Здравков е осъждан многократно рецидивист, включително за сексуални посегателства. Съдът има намерение да осъди Здравков на доживотен затвор, но след като той призна вината си и поиска съкратен процес, магистратите му наложиха максималната в случая 30-годишна присъда.
Отново вместо доживотен затвор, 23-годишна присъда получи преди няколко месеца Мехмед Хасан – убиецът на 7-годишната Дамла от Момчилград. Момиченцето бе открито мъртво в дома си с увита в тиксо глава.
От съкратено следствие може да се възползва и Северин Красимиров – обвинен за жестокото изнасилване и убийство на Виктория Маринова в Русе преди няколко седмици.
Дарик, архив
Според Марин Марковски особено тежките случаи трябва да бъдат изключени от процедурата:
„Съкратеното следствие трябва да отпадне за всичките убийства, които са извършени по особено мъчителен и жесток начин. Трябва на всяка цена да отпадне и за убийство на бременна жена. Най-правилното е да се запази, но да се изключат тези зверски престъпления, където доживотната присъда си е заслужена. При този подход ще има гаранция, че този, който е с два крака, ама няма нищо общо с човешкия род, и прави ужасии, ще остане зад решетките завинаги. Той не може да прави нови престъпления. Този текст трябва да бъде променен. Останалото не бива”, каза Марковски.
През 2009-а година подобен опит обаче е правен – тогава без възможност за съкратено съдебно следствие остават убийствата, тежките телесни повреди и случаите, при които извършителят е в пияно състояние. Поправката обаче остава в сила само година. Според бившия съдия и адвокат Ивета Анадолска текстът е бил прекалено общ:
„Твърде много престъпления попадаха в кръга на тези, които не могат да се ползват от тази разпоредба, което пък също е несправедливо. Защото в тази процедура подсъдимият се лишава от възможността да се бори, да събира доказателства, да доказва невинност. Той се съгласява с фактите”, каза адвокат Анадолска.
Съдия Капка Костова пък смята, че никое престъпление не трябва да се изключва от процедурата по съкратено следствие:
„Това са работещи механизми, които позволяват системата да изразходва процесуални усилия и ресурси и да отделя време само когато е наистина е спорно - когато трябва да се установяват и събират доказателства и т.н. Но когато подсъдимият иска да признае фактите, когато доказателствата вече са събрани по предвидения от закона ред, когато страните не спорят, тогава ние да настояваме да не се провежда това съкратено съдебно следствие за определени престъпления? Някак си не виждам обществената полза и правния резон в това.”
Снимка: Дарик, архив
Ина Лулчева пък припомни, че наказанията се определят, за да са справедливи за дееца, а не за близките на пострадалите:
„Аз не считам, че чувството за справедливост е равносилно на чувството за мъст. Не считам също така, че пострадалият би бил удовлетворен от каквото и да било наказание. Вие виждате, че обществените нагласи се насочват към искания за налагане на смъртно наказание при по тежките случаи, което едно демократично общество през XXI век естествено, че не може да си позволи. Наказанията по българския наказателен кодекс са изключително високи спрямо средноевропейските. Не считам, че определянето им в един размер, който е с 1/3 под този, който е определен от съда, би могъл да доведе до явна несправедливост на наказанието. Когато се определя наказанието се преценява дали то е справедливо, или не за дееца, а не справедливо или не за пострадалите. Понеже наказанието не е наистина възмездие“, заяви Лулчева.
„Искам да поставя и контравъпроса – дали ако осъденият излежи не 20, а 30 години, някой ще се чувства по-удовлетворен? И дали ако има наложен доживотен затвор и бъде заменен след 30-ата година, това също няма да противоречи на нечие чувство на справедливост? Изобщо абсолютизирането на доводите за справедливото очакване на пострадалите, още повече при смърт, те да бъдат водещи при определянето на наказанието и на наказателната политика на държавата, наистина води до една безизходна ситуация. Няма наказание, което за една майка да е подходящо, когато е причинена смърт на детето й. И ако някой каже, че е съгласен подсъдимият да бъде наказан за 20, вместо за 30 г., или за доживотен, а не за доживотен без замяна, това ще поставя още много въпроси, защото ще казваме защо 30, а не 31 или 28. Изобщо такъв подход на разсъждение е порочен”, допълни тя.
След последното жестоко убийство в Русе отново се чуха политически възгласи за промени в процедурата, но отново с неясни мотиви и предложения. А законът не бива да бъде променян в състояние на афект и емоция, смята съдия Капка Костова:
„Трябва в тези кодифицирани материи да се пристъпва много внимателно. Да се променя само когато това наистина е абсолютно необходимо и да се променя експертно, а не емоционално и популистки”, каза съдия Костова.
