Тежката катастрофа на магистрала „Струма“, преди дни, докосна сърцата на много хора по света. Инцидентът върна спомена към друга тежка ситуация на пътя, отново с автобус. Тогава жертвите бяха 9, а не 45, както сега.
Катастрофата се случва на магистрала „Тракия“ на 15 юни 2011 г., когато автобус по линията София –Бургас се обърна и самозапали на 131-ия км през нощта. Оцелелите имаха шанса, заради бързата реакция на Стефан Стойчев, или както го нарекохме тогава - Спасителя от магистрала „Тракия“. Сега той и близките на загиналите си спомниха пред екипа на Glasnews.bg.
Тогава Стефан шофирал зад автобуса и така се превърнал в спасител на хората от запалилия се автобус, който тогава се движел по АМ "Тракия".
„Помислих си, че имат много зла участ хората на магистрала „Струма”, че в точно този момент никой не е минавал, нямало е коли, нямало е кой да им помогне. Това да няма кой да ти помогне е много тежко“, казва Стефан.
"По принцип на автобусите аварийните изходи са прозорците. Ето момчето отзад е запазило самообладание и е разбило прозореца. Да се струпаш на предната врата при положение, че няма кой да ти отвори, шофьорът е загинал на място. Аз от там си правя изводи, че може би шофьорът е виновен, не е видял нещо на пътя, маркировка и се удря в мантинелата. При нашия автобус нямаше никакви взривни вещества в него, просто от стъргането в мантинелата той се запали. Той беше легнал върху мантинелата и от там се възпламени, от удара в колоната беше фаталното”, разказва Стефан.
"Веднага си припомняш всичко какво е било, какво е можело да се случи. Окапа ми косата за една година от стрес”, разказва той. Според него, когато пламне автобус или превозно средство, няколко минути са били решаващи.
„По принцип моторните превозни средства много бързо горят. Тапицерията, седалките се разгарят много бързо. Не се ли реагира до 4-5 минути и пожарната не може да те спаси. Няма гасене. Все едно слама да гасиш”, смята Стефан Стойчев.
Тогава Стефан е на 28 години. Осъзнава, че е рискувал живота си по-късно.
„Осъзнавам, като ме пусна адреналина и седнах при пожарникарите, стана ми студено. Ти знаеш, че беше 15 юни катастрофата посред лято сме. И усещам какво можело е да стане и започвам да треперя. Тежко е, гадно е”, спомня си Стефан Стойчев.
Катастрофата се случва на магистрала „Тракия“ на 15 юни 2011 г., когато автобус по линията София –Бургас се обърна и самозапали на 131-ия км през нощта. Оцелелите имаха шанса, заради бързата реакция на Стефан Стойчев, или както го нарекохме тогава - Спасителя от магистрала „Тракия“. Сега той и близките на загиналите си спомниха пред екипа на Glasnews.bg.
Тогава Стефан шофирал зад автобуса и така се превърнал в спасител на хората от запалилия се автобус, който тогава се движел по АМ "Тракия".
„Помислих си, че имат много зла участ хората на магистрала „Струма”, че в точно този момент никой не е минавал, нямало е коли, нямало е кой да им помогне. Това да няма кой да ти помогне е много тежко“, казва Стефан.
"По принцип на автобусите аварийните изходи са прозорците. Ето момчето отзад е запазило самообладание и е разбило прозореца. Да се струпаш на предната врата при положение, че няма кой да ти отвори, шофьорът е загинал на място. Аз от там си правя изводи, че може би шофьорът е виновен, не е видял нещо на пътя, маркировка и се удря в мантинелата. При нашия автобус нямаше никакви взривни вещества в него, просто от стъргането в мантинелата той се запали. Той беше легнал върху мантинелата и от там се възпламени, от удара в колоната беше фаталното”, разказва Стефан.
"Веднага си припомняш всичко какво е било, какво е можело да се случи. Окапа ми косата за една година от стрес”, разказва той. Според него, когато пламне автобус или превозно средство, няколко минути са били решаващи.
„По принцип моторните превозни средства много бързо горят. Тапицерията, седалките се разгарят много бързо. Не се ли реагира до 4-5 минути и пожарната не може да те спаси. Няма гасене. Все едно слама да гасиш”, смята Стефан Стойчев.
Тогава Стефан е на 28 години. Осъзнава, че е рискувал живота си по-късно.
„Осъзнавам, като ме пусна адреналина и седнах при пожарникарите, стана ми студено. Ти знаеш, че беше 15 юни катастрофата посред лято сме. И усещам какво можело е да стане и започвам да треперя. Тежко е, гадно е”, спомня си Стефан Стойчев.
