Плащанията за здравето да станат легални, каза в предаването „Седмицата" на Дарик икономистът Красен Станчев. „Трябва да е ясно докъде се простира солидарността и моята собствена отговорност за моето собствено здраве и това на моето семейство. Когато това се знае, аз ще мога да преценя дали да си направя зъбите или да направя ин витро. Ще знам колко са моите спестявания в системата", допълни Станчев.
„По-добре е да има конкуренция в системата и конкуренция между болниците. Ако някои хора не получават облаги, ще се развива по-добре индивидуалния сегмент в системата. В момента всички ползват системата така, както могат, те я яздят", коментира Станчев. Той посочи, че в Казахстан реформата е направена за една година без каквото и да е финансиране. „Направена е през 1998 г., както и българската реформа е започната тогава", каза Станчев. „Когато се прави тази реформа в Казахстан, тогава продължителността на живота в тази страна е по-ниска, отколкото в България, здравната система там е била много по-лоша, отколкото в България. Когато хората отчитат и знаят какво са натрупали в държавни и частни фондове, тогава си правят сметката за много неща и наблюдават какво прави правителството", обясни той.
„Чисто идеологически идеята да се раздели здравеопазването на по-лошо за бедните или по-добро за елитарните е абсолютна бомба", коментира по темата и социологът Кольо Колев. „Публично е регламентирано, че здравеопазването ни е по равно, което не е вярно, разбира се. Официално всички сме равни. Има битка между реалността и официалната доктрина", заяви Колев.
„Нищо не се случва дефакто в здравеопазването като реформи. Възрастните хора са голям процент от избирателите, до някаква степен те са и по-болни, за голяма част от тези хора посещението на болницата се превръща в социален живот. Те непрекъснато ходят по болниците и се редят на опашки. Парите трябва да следват желанието на пациента, чудесна идея е да се доплаща здравната помощ", посочи още Колев.
