От 35 до 198 лева ще бъдат месечните помощи за хората с трайни увреждания от 1-ви януари догодина, като размерът ще се определя в зависимост от процента в телковото решение и правото на чужда помощ. Това предвижда публикуваният днес проект на закон за хората с увреждания, който беше подготвян няколко месеца, в условията на протести и конфликти между майките на деца с увреждания и националните организации на хората с увреждания. Финансовата подкрепа за тези хора ще бъде първата мярка, която ще влезе в сила от началото на следващата година, а законът ще заработи 6 месеца след обнародването му.
Вместо сегашните добавки от по няколко лева за транспорт, информационни услуги, обучение и други, хората с увреждания ще имат право на месечна финансова помощ, в зависимост от процента на намалена работоспособност. За хората с най-нисък процент, между 50 и 70 процента, помощта ще е 10 процента от линията на бедност или 35 лева спрямо планираната за догодина линия от 348 лева. Малко повече ще получават хората с проценти от 71 до 90 - 52 лева, а по-осезаемо ще е подпомагането на хората с най-тежки увреждания, над 90 процента. При тях помощта ще е 87 лева, ако нямат право на чужда помощ, а за тези, които са с чужда помощ, сумата ще е почти равна на минималната пенсия - 198 лева.
Другите видове финансови помощи ще бъдат целеви и ще се отпускат според индивидуалната оценка на потребностите, като за някои от тях има и подоходен критерий. Така например за да си купи или приспособи автомобил, човекът с увреждане ще има право на до 1400 лева или четирикратния размер на линията на бедност, но само ако е с над 90 процента в ТЕЛК, ако работи или учи, и ако доходът на член от семейството не надвишава 244 лева месечно. За приспособяване на жилище се предвижда помощ само за хората в инвалидна количка, отново с изискване към дохода, като помощта ще е до два пъти размера на линията на бедност.
Колкото до личната помощ чрез асистент, за която настояват протестиращите майки на деца с увреждания, предоставянето й ще бъде уредено в отделен закон, предвижда публикуваният проект. В него се запазва сегашният статут на Агенцията за хората с увреждания към социалното министерство, която ще отговаря за регистъра на хората с увреждания. А регистърът ще събира информация от всички институции, имащи отношение към политиките спрямо хората с увреждания, сред които НЕЛК, ТЕЛК, НОИ, НАП, агенцията за закрила на детето. Предвижда се в регистъра да има профил на всеки човек с увреждане и възможност за достъп до данни за лицето чрез идентификация по съответните закони. Поддръжката на регистъра ще премине към нов орган от началото на 2021-ва година. Това ще бъде Специализираният орган за правата на хората с увреждания към МС, който ще бъде създаден тогава, но не става ясно какво ще стане с Агенцията за хората с увреждания след тази дата. Допълнително се създава и деветчленен Съвет за наблюдение на политиките спрямо хората с увреждания, в който ще участват хора, посочени от Омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация, и от националните организации на хората с увреждания.
Проектозаконът за хората с увреждания задължава работодателите у нас да наемат хора с трайни увреждания, като за всеки ще има квота, според броя на работните места във фирмата или предприятието. Работните места трябва да позволяват използването на уменията на хората, а ако работодателят не изпълни това задължение, ще плаща месечна компенсация на държавата в размер на 30 процента от минималната работна заплата за всяко незаето място.
Вместо сегашните добавки от по няколко лева за транспорт, информационни услуги, обучение и други, хората с увреждания ще имат право на месечна финансова помощ, в зависимост от процента на намалена работоспособност. За хората с най-нисък процент, между 50 и 70 процента, помощта ще е 10 процента от линията на бедност или 35 лева спрямо планираната за догодина линия от 348 лева. Малко повече ще получават хората с проценти от 71 до 90 - 52 лева, а по-осезаемо ще е подпомагането на хората с най-тежки увреждания, над 90 процента. При тях помощта ще е 87 лева, ако нямат право на чужда помощ, а за тези, които са с чужда помощ, сумата ще е почти равна на минималната пенсия - 198 лева.
Другите видове финансови помощи ще бъдат целеви и ще се отпускат според индивидуалната оценка на потребностите, като за някои от тях има и подоходен критерий. Така например за да си купи или приспособи автомобил, човекът с увреждане ще има право на до 1400 лева или четирикратния размер на линията на бедност, но само ако е с над 90 процента в ТЕЛК, ако работи или учи, и ако доходът на член от семейството не надвишава 244 лева месечно. За приспособяване на жилище се предвижда помощ само за хората в инвалидна количка, отново с изискване към дохода, като помощта ще е до два пъти размера на линията на бедност.
Колкото до личната помощ чрез асистент, за която настояват протестиращите майки на деца с увреждания, предоставянето й ще бъде уредено в отделен закон, предвижда публикуваният проект. В него се запазва сегашният статут на Агенцията за хората с увреждания към социалното министерство, която ще отговаря за регистъра на хората с увреждания. А регистърът ще събира информация от всички институции, имащи отношение към политиките спрямо хората с увреждания, сред които НЕЛК, ТЕЛК, НОИ, НАП, агенцията за закрила на детето. Предвижда се в регистъра да има профил на всеки човек с увреждане и възможност за достъп до данни за лицето чрез идентификация по съответните закони. Поддръжката на регистъра ще премине към нов орган от началото на 2021-ва година. Това ще бъде Специализираният орган за правата на хората с увреждания към МС, който ще бъде създаден тогава, но не става ясно какво ще стане с Агенцията за хората с увреждания след тази дата. Допълнително се създава и деветчленен Съвет за наблюдение на политиките спрямо хората с увреждания, в който ще участват хора, посочени от Омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация, и от националните организации на хората с увреждания.
Проектозаконът за хората с увреждания задължава работодателите у нас да наемат хора с трайни увреждания, като за всеки ще има квота, според броя на работните места във фирмата или предприятието. Работните места трябва да позволяват използването на уменията на хората, а ако работодателят не изпълни това задължение, ще плаща месечна компенсация на държавата в размер на 30 процента от минималната работна заплата за всяко незаето място.
