Професор вижда грешка в задача от матурата по математика, МОН обясни
97586
Професор вижда грешка в задача от матурата по математика, МОН обясни
Седмица след матурата откриха грешка и в задача от теста на държавния зрелостен изпит по математика. Една от страните в успоредник, обявена в условието за по-къса, излиза, че е по-дълга, обясни председателят на Съюза на математиците в България проф. Николай Николов. От Министерството на образованието не признаха за грешката, а се оправдаха, че задачата е с избираем отговор, не е построителна и е решена от 77 процента от явилите се.
Условието на 18-та задача гласи: „В успоредник дължините на по-малката страна и на по-малкия диагонал са съответно равни на 8 и на 6 см., а ъгълът между тях е 60 градуса. Дължината на другия диагонал на успоредника е равна на…“. И са изброени 4 отговора.
Експерти в задочен спор за задача от матурата по български
При така поставеното условие по-късата страна се оказва по-дълга, обясни председателят на Съюза на математиците в България проф. Николай Николов. „Формално има грешка в условието, защото страната, която е дадена, че е 8 сантиметра и е по-късата, всъщност се оказва по-дългата, защото другата е корен квадратен от 52. Разбира се, ако беше записано „една от страните на успоредник” и съответно „единият от диагоналите”, макар че в случая той се оказва по-късият, задачата нямаше да има никакъв проблем”, каза той.
Проф. Николов изрази учудване, че грешката се открива близо седмица след матурата, но според него, това няма да попречи на зрелостниците. „Добрите зрелостници ще се учудят от този факт, но ще решат, че е станала грешка, каквато има, и ще го отминат. А зрелостниците с по-малки възможности по математика едва ли биха обърнали внимание на този факт, което обаче по никакъв начин не намалява вината, че има грешка в условието на задачата. Винаги съм апелирал задачите да бъдат оглеждани по-внимателно”, каза проф. Николов.
МОН с решение за задача 7 от матурата по български език
18-та задача е с избираем отговор и от учениците се изисква да намерят правилното решение за най-кратко време, обясни експертът по математика в Министерството на образованието Маня Манева. „Това не е построителна задача и при нас най-рационално за решение в случая се използва Косинусова теорема за един определен триъгълник”, каза тя. На въпрос има ли фактическа грешка в условието, тя обясни, че не се налага да се използва дължината на другата страна, за да се направи изчислението. Запитана дали все пак условието е поставено правилно или излиза, че късата страна се оказва по-дълга, Манева отговори: „Ами това дали по-късата е по-дълга или не, показва фактът, че близо 77 процента от зрелостниците са избрали отговора за дължина на диагонала 14 сантиметра, тоест те са се ориентирали в геометричната ситуация, която поставя задачата”.
2460 зрелостници са се явили на матурата по математика, като от тях 1891 са отговорили правилно, поясни Маня Манева и всеки ще получи толкова точки за нея, колкото е заслужил. „Каквото е направил като свой избор от четирите дистрактора, ще получи съответното оценяване”, каза тя.
Резултатите от държавните зрелостни изпити трябва да са готови да 13 юни.
Условието на 18-та задача гласи: „В успоредник дължините на по-малката страна и на по-малкия диагонал са съответно равни на 8 и на 6 см., а ъгълът между тях е 60 градуса. Дължината на другия диагонал на успоредника е равна на…“. И са изброени 4 отговора.
Експерти в задочен спор за задача от матурата по български
При така поставеното условие по-късата страна се оказва по-дълга, обясни председателят на Съюза на математиците в България проф. Николай Николов. „Формално има грешка в условието, защото страната, която е дадена, че е 8 сантиметра и е по-късата, всъщност се оказва по-дългата, защото другата е корен квадратен от 52. Разбира се, ако беше записано „една от страните на успоредник” и съответно „единият от диагоналите”, макар че в случая той се оказва по-късият, задачата нямаше да има никакъв проблем”, каза той.
Проф. Николов изрази учудване, че грешката се открива близо седмица след матурата, но според него, това няма да попречи на зрелостниците. „Добрите зрелостници ще се учудят от този факт, но ще решат, че е станала грешка, каквато има, и ще го отминат. А зрелостниците с по-малки възможности по математика едва ли биха обърнали внимание на този факт, което обаче по никакъв начин не намалява вината, че има грешка в условието на задачата. Винаги съм апелирал задачите да бъдат оглеждани по-внимателно”, каза проф. Николов.
МОН с решение за задача 7 от матурата по български език
18-та задача е с избираем отговор и от учениците се изисква да намерят правилното решение за най-кратко време, обясни експертът по математика в Министерството на образованието Маня Манева. „Това не е построителна задача и при нас най-рационално за решение в случая се използва Косинусова теорема за един определен триъгълник”, каза тя. На въпрос има ли фактическа грешка в условието, тя обясни, че не се налага да се използва дължината на другата страна, за да се направи изчислението. Запитана дали все пак условието е поставено правилно или излиза, че късата страна се оказва по-дълга, Манева отговори: „Ами това дали по-късата е по-дълга или не, показва фактът, че близо 77 процента от зрелостниците са избрали отговора за дължина на диагонала 14 сантиметра, тоест те са се ориентирали в геометричната ситуация, която поставя задачата”.
2460 зрелостници са се явили на матурата по математика, като от тях 1891 са отговорили правилно, поясни Маня Манева и всеки ще получи толкова точки за нея, колкото е заслужил. „Каквото е направил като свой избор от четирите дистрактора, ще получи съответното оценяване”, каза тя.
Резултатите от държавните зрелостни изпити трябва да са готови да 13 юни.
