Имаше само една година – 1999-а, когато с помощта на медийна кампания бяха направени 80 бъбречни трансплантации. Това каза в предаването на Дарик “Кой говори” Петър Панчев, директор на Отделение онкоурология в Александровска болница. Според него оттогава се е натрупала много негативна енергия към лекарите, което е доведе до стопиране на тази дейност. Ето какво още каза проф. Панчев пред водещата Пролет Велкова:
Водещ: Не беше изненада при вас, че сте в първите места на нашата класация?
Проф. Панчев: Да, това е много хубаво, похвално че го правите. Всеки се надява, това е едно морално удовлетворение, особено когато човек действително е навлязъл в професията си и иска да помогне.
Водещ: Имаше ли реакции от колегите ви?
Проф. Панчев: Не може да няма, макар и невидими. Всеки малко или много, както и аз, се е надявал.
Водещ: Смятате ли, че проучването е докрай справедливо? Дали няма и други ваши колеги, които заслужаваха да попаднат вътре?
Проф. Панчев: Аз мисля, че е максимално обективно. Има колеги, които биха могли да попаднат в тази класация.
Водещ: Кажете тази тънка разлика между тези две ваши специалности нефрология и урология. Кой с какво се занимава, защото когато човек има нужда от един от двамата специалисти, не знае кой точно да потърси?
Проф. Панчев: Ние сме един голям отбор с колегите нефролози, те са предимно интернисти, занимаващи се със заболяванията на бъбреците. Нашата специалност е по-обширна, по-тривиална, тя е хирургическа. Колегите нефролози са интелектуалния ни партньор. С тях контактуваме, когато трябва да решаваме някакъв казус.
Водещ: Как преценявате нивото на специалността ви тук, в България в сравнение с това, което е в света като квалификация на лекарите, като апаратура?
Проф. Панчев: Като квалификация, нашите уролози са на много високо ниво. Единственото, което с болка мога да спомена, е техниката. Не винаги получаваме оборудването, което искаме. Понякога има трудност в доставянето и популяризирането на добрата техника в страната.
Водещ: Аз пък се питам възможно ли е един специалист да е добър, ако той не познава най-добрия инструмент, който може да му бъде от полза?
Проф. Панчев: Може, защото урологията се дели на чисто класическа урология, която и без специална техника може да помогне. Попринцип в нашата специалност всичко ново, което излиза, намира място в урологията. Като започнем с ултразвука, рентгена даже - първата рентгенова снимка е на пикочния мехур. Лазера, ехографията, всичко това първо влиза в урологията.
Водещ: Защо, защо не в кардиологията например?
Проф. Панчев: Защото има възможност, уролозите са малко дисиденти. Спазват правилата, но обичат и да надникнат зад това, което в момента е забранено. Още Хипократ е казал, че не трябва да се отваря пикочен мехур, защото болният се излага на опасност. Но уролозите са казали: “що да не го отворим и да видим”.
Водещ: Хипократ само за пикочния мехур ли така се е изказал?
Проф. Панчев: Това засяга нас, 2000 години никой не е смеел и така урологията е забавила развитието си, но дисидентите уролози са решили този проблем.
Водещ: Колко сте уролозите в България?
Проф. Панчев: Към 300.
Водещ: В света къде са най-добрите уролози?
Проф. Панчев: Това са водещите страни - Германия, Англия, САЩ. Това са страни, които разполагат с достатъчно средства. Франция е основоположникът…
Водещ: Тук в скоби да кажа, че проф. Панчев е специализирал многократно в Русия, Франция, Белгия, Италия, Испания… Кои са сега най-предизвикателните въпроси във вашата специалност?
Проф. Панчев: Въпросът с трансплантациите, ендоскопската урология. А световен проблем е карциномът на простатната жлеза, на първо място в някои страни по заболеваемост и по смъртност при мъжете. Не е решен въпросът с камъните на пикочния мехур. Ето един банален проблем – един интерстициален цистит, който засяга особено младите жени, но и мъжете. Един цистит, който се отличава от бактериалния цистит, защото онзи се лекува по стандартен начин – с антибиотици и само с болкоуспокояващи. А и ако не се лекува правилно, се стига до осакатяване, до решение за махане на пикучния мехур. Ето един проблем, по който се работи много, а и излизат много медикаменти, които помагат, но все още не е решен окончателно. Ще има за много поколения работа в урологията.
Водещ: Когато вие започнахте в тази специалност и сега ако трябва да сравните, колко сте напреднали? Може ли с пример да илюстрирате?
Проф. Панчев: В момента, в който ме попитахте, си представих първите дни в урологията и трябва да ви кажа, че разликата е огромна. Може би 2 или 3 пъти са се увеличили знанията и възможностите за лечение. Ето например камъкът в уретера. Тогава, когато аз постъпих, се знаеше, че най-младият ще го оперира, защото е най-лесната операция. Сега е проблем, когато има камък в пикочния мехур, какво да се направи. Има много решения.
Водещ: Бих искала да си поговорим с вас и за трансплантациите…
Проф. Панчев: Очаквах този въпрос, защото той е болезнен и тежи не само на нас, но и на цялото общество. Проблемът е в дарителството на органи.
Водещ: Как е възможно в продължение на толкова много години да не се направи една сериозна политика в това отношение?
Проф. Панчев: Имаше само една година – 1999-а, когато действително медиите ни понесоха на ръце и тогава направихме над 80 бъбречни трансплантации. Вие, медиите, много помогнахте тогава с разяснителна работа. Но оттогава много негативна енергия се натрупа към лекарите, което доведе до стопиране на тази дейност. Имаме добър закон за нашата страна, за нашите размери. Има една вратичкa обаче, която много пречи - че трябва да се питат близките. Оттам възниква проблемът кои са близки - децата или родителите на този, който евентуално ще дарява органите и се получава конфликт понякога. Едните разрешават, другите не разрешават.
Водещ: Значи въпросът пак опира до това какво е в нашите глави, да имаме мисъл за това нещо - да можем и след смъртта си да помогнем на тези, които имат нужда от наш орган. И това е въпрос на политика...
Проф. Панчев: Тези колеги, които са на предния фронт на здравеопазването, които ще се занимават с потенциалния донор, те например се страхуват от този конфликт. Ако даден човек е подходящ да бъде донор, трябват средства да се поддържа кръвното налягане, дишането, сърдечната дейност. Но в нормални обстоятелства болният загива, дежурният лекар си написва смъртния акт и нещата спират дотук. Но ако се стигне до донорство и бъдат взети органи и някой от най-близкия кръг каже, че не е бил съгласен, възникват конфликти. И този лекар се оказва в окото на бурята. Това много, много спира тази дейност.
Водещ: Значи проблемът в закона ли е, или в роднината?
Проф. Панчев: Първо трябва да има разяснителна дейност. Кампания добре обмислена и постоянна.
Водещ: Да отворим набързо една рубрика “Полезни съвети от проф. Панчев за вашето урологично здраве”…
Проф. Панчев: Нашият съвет винаги е да пиете достатъчно течности. Какво се разбира под “достатъчно” – литър, литър и половина на ден, може и до два. В течността не влизат различните плодови сокове, а чиста вода, може чешмяна, може и минерална. Но когато се пие минерална един месец, трябва да се спре една седмица и да се пие обикновена. За да не се преминарализира телесната течност. А води, които са трапезни, могат да се пият постоянно. Иначе нашите минерални води горе-долу имат едно неутрално PH, така че може да се използват чудесно за профилактика на бъбречно-каменната болест.
Друго – топло на краката, топло на кръста, това е урологията. За да няма възпалителни заболявания на отделителната система. И никога, когато човек има желание да отиде до тоалетната, не трябва да отлага, за да не се получава рефлукс – от пикочния мехур да се връща урина, което е с неприятни последствия.
