Правната комисия в парламента се събра на първо заседание.
Комисията прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията. Постъпили са три предложения - от "Възраждане", ГЕРБ-СДС, и "БСП-Обединена левица".
От „Възраждане“ предлагат да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието “православна”. Цели се обезверяване и принизяване на нравствеността на обществото. Това дава отражение в други страни на обществения живот, посочват вносителите в мотивите си.
ГЕРБ-СДС предлага единствен представител на традиционното за страната вероизповедание - източното православие, да е Българската православна църква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според ГЕРБ-СДС регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената признатата по закон православна църква, а именно Българска православна църква – Българска патриаршия.
"БСП-Обединена левица" предлага да се внесе яснота в текстове от закона. Става дума за регистриране на вероизповеданията, които са в противоречия със закона. Така ще се запази името на Българската православна църква (БПЦ) с това наименование.
Повод за промените е решение от 16 декември на Върховния касационен съд,с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.
Предложенията на ГЕРБ-СДС и "БСП-Обединена левица" левица бяха приети с 20 гласа, без "против" и "въздържал се".
Текстовете на "Възраждане" получиха подкрепа от 17 души, а трима се обявиха "против".
Комисията по конституционни и правни въпроси прие на първо четене пет законопроекта за промени в Изборния кодекс.
Петте законопроекта са на - "Има такъв народ", "Възраждане", "БСП - Обединена левица" и два от народни представители част от парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България". Тя бяха включени като извънредна точка в дневния ред на правната комисия, заедно с проекти за промени в Закона за вероизповеданията.
По време на дебатите Александър Рашев от „Има такъв народ“ заяви, че неговата група ще подкрепи всички законопроекти за промени в Изборния кодекс на първо четене. Това обяви и Рая Назарян от ГЕРБ-СДС. Ремзи Осман народен представител от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС" коментира, че българският избирател няма да бъде улеснен, ако се премахнат номерата на бюлетините, които отбелязват съответната партия. Той се обяви и против предварителната регистрация за включване в избирателните списъци. Други изказвания от народни представители по проектите нямаше.
В дневния ред на комисията първоначално бяха включени единствено три предложения за промени в Закона за съдебната власт свързани с Висшия съдебен съвет и главния прокурор. Те са на „Възраждане“, „Има такъв народ“ (ИТН) и от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).
Според вносителите промените имат за цел да предложат повече мерки, изключващи политическо влияние в съдебната система, както и да осигурят повече прозрачност и публичност в дейността на органите й.
От "Възраждане" предлагат да се уреди въпросът с правомощията на органите на ВСС в случаите, в които те продължават да работят извън своя мандат. Част от предложенията касаят възможност за страни по висящи производства (физически или юридически лица) да сезират инспектората срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а не само за приключили производства.
Вносителите се мотивират, че идеите им са в посока повече публичност в дейността на органите на съдебната власт, в това число ВСС, Инспекторатът към него, публичност на имотното състояние на магистратите и лицата, с които те се намират във фактическо съжителство на съпружески начала.
Вторият законопроект е внесен на 5 декември 2024 г. от Надежда Йорданова и група народни представители. Той предвижда всички членове на ВСС, а не само тези от Прокурорската колегия, да могат да предлагат главен прокурор. Според идеите, ако президентът върне предложената кандидатура, съдебните кадровици ще могат да потвърдят избора си с мнозинство на членовете, избирани от магистратската квота.
Предложенията включват прекратяването на започналите процедури по избор на главен прокурор и председател на ВАС. За втората все още няма кандидати. За първата кандидат е Борислав Сарафов.
Вносителите предлагат и след края на мандата си председателите на върховните съдилища и главният прокурор да не могат да бъдат назначавани за изпълняващ функциите. В момента председателят на ВАС Георги Чолаков, чийто мандат изтече, бе избран за временно изпълняващ функциите до избор за негов наследник.
Третото предложение за промени в съдебния закон е внесено от председателя на ПГ на ИТН Тошко Йорданов и група народни представители на 11 декември 2024 г. Идеите на вносителите са в две групи.
Първата от тях е насочена към това структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Тази разпоредба е част от промените в Конституцията от 2023 г. и не е обявена за противоконституционна, припомнят от ИТН.
Според вносителите на това основание следва да се заличи в съдържанието на Закона за съдебната власт Върховната административна прокуратура като част от структурата на прокуратурата и тя да се превърне в отдел.
Втората група предложения за промени са насочени към ограничаването на правомощията на главния прокурор в рамките на правомощията му като самостоятелен конституционен орган. Вносителите предлагат определяне на законово ниво на броя на заместниците на главния прокурор и техните правомощия. Предлага се те да са двама и на тях да може да им се делегират само някои от правомощията. Запазва и това, че директорът на Националната следствена служба (НСлС) има статут на заместник на главния прокурор.
Вносителите предлагат и отпадането на правомощието на главният прокурор и неговите заместници да могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове. По този начин се ограничава възможността за намесата им по конкретни прокурорски преписки.
Друго предложение е създаване на общи събрания във всяко от нивата в структурата на прокуратурата.
Вносителите предлагат еднакви правила за командироване за всички магистрати във всички структури на съдебната власт. Предлага се изцяло да отпадне възможността за командироване на незаета длъжност, а командироването да е допустимо само в случаите, когато магистрат от съответната структура е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от магистрат от същата структура на съдебната власт.
Като продължение на идеята, заложена в законопроекта, за ограничаване на правомощията на главния прокурор, се предлага той да може да командирова прокурори, само ако е невъзможно съответният административен ръководител да изпълни това си правомощие.
В края на декември 2024 г. Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане промени в съдебния закон. По тези текстове комисията утре няма да дебатира.
Министерството на правосъдието предлага в имуществените декларации, подавани пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), магистратите да декларират и наличните средства в криптовалута. Друго предложение е кандидатури за инспектори и главен инспектор към ИВСС да се правят освен от депутатите, и от Общото събрание на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС, както и от прокурорите от Върховната прокуратура (ВП) и следователите от НСлС на общо събрание. Това е записано в предложени от ведомството промени в закона за съдебната власт.
Ново основно положение, което се предлага в законопроекта, е законовото регламентиране на периодичността на провеждането на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт.
Законопроектът предвижда ежегодни последователно провеждани конкурси за повишаване и преместване, по хронология, изрично уредена в закона, което да осигури ритмичност на назначенията в органите на съдебната власт. С цел подобряване на бързината при провеждане на конкурсите се ограничават актовете, разглеждани от конкурсната комисия при оценяване на кандидат. Въвежда се нов етап в оценяването на кандидатите - събеседване по практически правни въпроси.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
