- Румен Гълъбинов
Едва около 300 000 домове са застраховани срещу природни бедствия. Това съобщи Румен Гълъбинов, председател на инициативата за национална програма за управление на катастрофичните рискове. Гълъбинов допълни, че заради ниската застрахователна култура на българина той не прави застраховки на жилището си срещу природни бедствия. След кризисни ситуации като наводненията в село Бисер, обикновено хората временно проявяват интерес към подобни полици, но той отшумява с времето.
Пред Дарик Гълъбинов уточни, че решението на проблема може да се намери в създаването на т.нар. катастрофичен пул.
„Всички жилищни имоти в България да могат да бъдат застраховани за природни бедствия на някакъв минимален праг, под който да не се пада. Примерно, за покритие от 5000 или 10 000, или 20 000 лева, и съответно премиите да са достатъчно малки и достатъчно позволими за населението, за да може да ги плаща. Оттам нататък всеки може сам да прецени дали да се дозастрахова, допълнително застрахова за други рискове, примерно за пожари, за кражби, за чупене на стъкла и т.н., но долната, най-ниска степен, да бъде осигурена чрез тази програма за природни бедствия", добави Гълъбинов.
В някаква степен да бъде като задължителната Гражданска отговорност, но значително на по-ниски цени, отколкото е Гражданската отговорност, за да могат хората да си позволят да я правят, уточни Румен Гълъбинов.
Той даде пример с Румъния, където е 10 000 евро покритие за 10 евро премия. И 20 000 евро покритие за 20 евро премия: „Ние можем да търсим някакви подобни нива, може и по-ниски нива от това, в зависимост от социално-икономическото състояние на държавата и в зависимост от доходите на населението, така че това да не е в тежест".
Зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Борислав Богоев допълни пред Дарик, че преди да се премине към реализация на идеята за катастрофичен пул, тя трябва да срещне широко обществено одобрение. Минималният праг на застраховката ще обхваща рисковете земетресение, наводнение и свлачище.
„Този пул трябва да се изгради на основата на публично-частно партньорство. Застрахователите, като представители на индустрията, и българската държава", уточни Богоев.
По думите му, за да има елемент на задължителност тази застраховка да се сключва, трябва да има и органи на контрол. „Иначе няма никакъв смисъл от това да се въвеждат задължителни застраховки, ако те не се контролират и не се стремим към една по-голяма обхватност на застрахованото имущество. Трябва да е ясно, че колкото по-голям е обхватът на тази застраховка, толкова по-ниски ще бъдат премиите", каза още Борислав Богоев.
Анкета по темата вижте тук
