Филмът, правен с нула бюджет, отвежда при пътешественичката Гинка от Габрово и сплотената емигрантска общност в графство Кент
Ако сте активни в социалната мрежа, може би вече сте чули за новия български документален филм "Пясък в чекмедже". Премиерата му се състоя с голям успех в Дома на киното в София, в рамките на международния филмов фестивал Sofia Biting Docs. Филмът е дело на журналистката Надя Христова, усмихнатият мотор на голямото, шестчленно, емигрантско семейство, което от седем години живее в Есекс, Великобритания. В България Надя работеше като сценарист и редактор в медии. Документалната лента прави без лев, пардон - без паунд бюджет между кликванията на мишката за изкарване на прехраната и грижата за четирите й деца, които майчиният поглед не изпуска за миг. Тя е автор, сценарист, монтажист, всичко.
Филмът е част от документалната поредица, която компактен екип телевизионери стартира през 2009 година, като на шега, още преди Надя да емигрира, а в него участва проф. Калин Янакиев.
"Когато започнахме да снимаме за първия филм, "Чудо голямо", колеги и приятели не спираха да се интересуват как успяваме и кой го финансира. "Студио - къде снимате? Екип? Продуценти?" Отговорът и тогава, и сега, е един и същ: бюджет няма", разказа пред DarikNews авторката на филмите.
"Изглежда приятелите ми бяха достатъчно луди, да повярват, че можем да направим хубав документален филм и без пари, стига да имаме добра идея. Днес, след три успешни проекта с хиляди гледания в YouTube, вече не е нужно да ги убеждавам. Те сами питат кога започваме следващия", усмихва се Надя. Идеята за документалната поредица идва, когато гледа "Професорско каре" с маститите философи от Софийския университет - професорите Калин Янакиев, Владимир Градев, Цочо Бояджиев и Георги Каприев. "Прекрасно изживяване, истинска наслада - да се потопиш в интелектуалната вселена на тези гиганти. И все пак, поредицата оставаше ограничена и се гледаше предимно в тесни, академични кръгове. Прииска ми се да направя така, че тези размисли за живота да са достъпни за по-широка аудитория", обяснява Надя.
Днес, десет години по-късно, вече е факт и третият филм, "Пясък в чекмедже".
Пясък в чекмедже
Темата този път е за пътуването: хоризонтално – с отправна точка Англия, и вертикално – от нас към онова, което не ни е идвало на ум. Филмът запознава зрителя с чаровната пътешественичка Гинка от Габрово, която разказва за пътешествията си из тропиците и своята класация с топ дестинации. Паралелно с плажовете с бял пясък, камерата води зрителя и при малка, но сплотена имигрантска общност в графство Кент, Югоизточна Англия.
"В процеса на пътуване не е важно къде отиваме. Важно е кого ще намерим", убеден е отец Добромир Димитров, свещеник на Българската църковна община в Кент.
"Стремежът ни беше по ненатраплив и непретенциозен начин да създадем филм за нашето духовно пътуване, за търсенето на райското място.“, обяснява Надя Христова. Успехът на първите два филма надхвърля и най-смелите надежди на екипа и го окуражва да продължи да радва зрителите си. Филмите са създадени с нулев бюджет, pro bono - с безвъзмездния труд на екип и участници. "Надявам се така да окуражим и всички, които имат добри идеи“, споделя Надя.
Междувременно "Пясък в чекмедже" предизвика вълна от отзиви и дискусии в социалната мрежа. Суперлативите за него варират от "филм за красотата" до "отнесе ни и размечта".
А ако ви се пътува "по вертикалата и хоризонталата", "Пясък в чекмедже" наистина успява да изкаже много за скромните си 48 минути.
