Основните проблеми за студентите - стипендиите и ползването на общежитие
Основните проблеми за студентите - стипендиите и ползването на общежитие / снимка: Thinkstock/Getty Images

Едни от основните проблеми за българските студенти са свързани с получаването на стипендии и с възможността за ползване на общежитие, заяви в интервю за БТА Яна Вангелова - заместник-председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС). Това са проблемите, с които най-често се сблъскват студентите, обучаващи се в държавните висши училища у нас и за тях, основно те ни сигнализират, добави тя.

Известно е, че студентските общежития не са в много добро състояние, като имаше редица оплаквания на студенти още в началото на тази академична година, каза Яна Вангелова.

Тя отбеляза, че от 2008 г. не са отпускани целеви средства от държавата за ремонти на студентските общежития, но отделни университети със собствени средства извършват най-належащите ремонти в тях. Например, сред тях са Медицинските университети в София и Варна. Медицинските университети правят основно такива ремонти в общежитията, защото при тях се обучават повече чужди студенти и те заплащат по-високи такси, посочи заместник-председателят на НПСС.

Необходима е нова стратегия за отпускането на стипендии

Още от началото на 2015 г. НПСС изготви подробен доклад за състоянието и начина на предоставяне от държавата на студентите на помощи, стипендии и награди, каза Яна Вангелова. Още тогава сигнализирахме за "крещящата" нужда от нова стратегия, която да е само на базата на успеха, по примера на получаваните до момента европейски стипендии, отбеляза тя.

По думите на Вангелова препоръката на Европейската комисия към България е чрез новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" да се отпускат стипендии само на приоритетни направления и защитени специалности. До момента евростипендиите се предоставяха на българските студенти, според успеха им, припомни Вангелова.

Тя коментира, че сега със средства от държавния бюджет се получава стипендия, която по-скоро е социална, защото цели да увеличи достъпа до висшето образование. За да получи такава стипендия, студентът трябва да декларира успех и определен доход, уточни Вангелова.

В законопроекта за държавния бюджет за 2016 г., който беше приет през миналата седмица от парламента, се планира увеличение на средствата за стипендии с 1 100 000 лева, но тези средства ще се използват за увеличение на стипендиите на чуждестранните студенти или на студентите, приети по междуправителствени спогодби, каза Вангелова. Тези стипендии се увеличиха от 105 лева на 150 лева, като тази поправка влезе в сила от септември 2015 г., добави тя.

Размерът на стипендиите на българските студенти остава същият - от минимум 50 лева месечно - до 120 лева месечно, каза Яна Вангелова. Тя отбеляза, че този размер на стипендиите не е променян от години, като същото важи и за еднократната награда за студентите - до 200 лева, която не е обвързана с минималната работна заплата.

С постановление 90 на Министерския съвет се регламентира начинът, по който българските студенти получават помощи, стипендии и награди, като сумата от 200 лева за награди е фиксирана още през 2004 г. , а тогава минималната работна заплата е била 120 лева. Сега размерът на тази награда не е адекватен към минималната работна заплата, коментира заместник-председателят на НПСС. Наградата от 200 лева може да се получава от студентите по един път на учебен семестър и размерът й не е променян от 2004 г., отбеляза Вангелова.

Стипендиите трябва да се увеличават паралелно с повишението на минималната работна заплата, за да могат със стипендията си студентите да покриват свои реални разходи, посочи заместник-председателят на НПСС. Сега минималната стипендия е 50 лева на месец, а таксите за студентските общежития варират от 40 до 70 лева месечно и така със стипендията дори тези такси не могат да се платят, коментира Вангелова. По думите й затова трябва да има увеличение и на стипендиите за българските студенти.

В България има 51 висши училища с общо 233 248 студенти; има нужда от изцяло нов Закон за висшето образование

В България сега има 51 висши училища, като от тях 34 са държавни, а 14 са частните университети, съобщи преди месец - при представянето на новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България Мария Фъртунова - директор на Дирекцията "Висше образование" в Министерството на образованието и науката.

Тя каза, че общият брой на студентите в тези 51 висши училища е 233 248, от тях 196 591 се обучават в държавните университети, а 36 657 са студентите в частните университети. Чуждестранните студенти у нас са общо 10 545, като от тях 8958 учат в държавните университети, а 1587 - в частните. Най-много от чуждите студенти са в професионалното направление "Медицина".

От името на студентските съвети Яна Вангелова, заместник-председател на НПСС, апелира за по-адекватни промени в Закона за висшето образование (ЗВО). Това е един от най-променяните закони и затова има нужда от изцяло нов ЗВО, каза Яна Вангелова и припомни, че в пленарната зала на парламента бяха обсъдени на първо четене няколко законопроекта за изменение и допълнение на ЗВО, като най-съществената промяна, залегнала и в Стратегията за висшето образование, е свързана с това да има финансиране на базата на качеството, а не само според броя студентите в университетите. Това е положителна промяна, за която се говори от години и от НПСС я подкрепяме, но ще видим как ще се реализира, посочи Вангелова.

По думите й очаква се догодина да започне да се подготвя изцяло нов Закон за висшето образование

Източник: БТА