Преди 102 години днешният ден не е съществувал в българския календар. След 31-ви март настъпил... 14 април. Това се случва, защото през 1916 г.. България преминава от Юлианския към Григорианския календар.
Календарната реформа води до редица куриози. Така в продължение на 3 години от българската и от румънската страна на Дунава датите са различни в един и същи ден.
Първоаприлските шеги на медиите през годините
След четвъртък - 31 март, идва петък - 14 април, или както пише законодателят - "Ако Х е роден на 10 февруари, то значи, че е роден на 23 февруари". Така скача "времеброението" в Царство България след като Народно събрание експедитивно приема Закона за въвеждане на Григорианския календар.
Мотивите - да бъдем като "по-просветените държави и народи" и да имаме по-добри икономически и културни връзки с тях.
"Не е тайна, разбира се, че може би тези действия са форсирани от факта, че България се намира във война. Тогава са годините на Първата световна война и във връзка с кореспонденцията и с военните действия се налага уеднаквяване на календарите със съюзниците", разказва пред БНТ Дарина Билярска, експерт в Централния държавен архив.
Така през 1916 г. у нас са отпечатани с 13 броя по-малко ежедневници. Но фондът на Националната библиотека пази полемиката около календарната реформа. Изданието на управляващите - в. "Народни права", нарича календара Грегориански и пише, че въвеждането му "би било така похвално за властта, както и полезно за страната".
В Закона е упоменато още как "след 14 април всички ...сделки, договори... раждания и умирания..." се "уреждат" по Григорианския календар "под страха от глобавяне до 100 лева за всеки отделен случай". Най-потърпевши обаче са учениците, които остават без пролетна ваканция - защото началото на април просто не съществува.
Календарната реформа води до редица куриози. Така в продължение на 3 години от българската и от румънската страна на Дунава датите са различни в един и същи ден.
Първоаприлските шеги на медиите през годините
След четвъртък - 31 март, идва петък - 14 април, или както пише законодателят - "Ако Х е роден на 10 февруари, то значи, че е роден на 23 февруари". Така скача "времеброението" в Царство България след като Народно събрание експедитивно приема Закона за въвеждане на Григорианския календар.
Мотивите - да бъдем като "по-просветените държави и народи" и да имаме по-добри икономически и културни връзки с тях.
"Не е тайна, разбира се, че може би тези действия са форсирани от факта, че България се намира във война. Тогава са годините на Първата световна война и във връзка с кореспонденцията и с военните действия се налага уеднаквяване на календарите със съюзниците", разказва пред БНТ Дарина Билярска, експерт в Централния държавен архив.
Така през 1916 г. у нас са отпечатани с 13 броя по-малко ежедневници. Но фондът на Националната библиотека пази полемиката около календарната реформа. Изданието на управляващите - в. "Народни права", нарича календара Грегориански и пише, че въвеждането му "би било така похвално за властта, както и полезно за страната".
В Закона е упоменато още как "след 14 април всички ...сделки, договори... раждания и умирания..." се "уреждат" по Григорианския календар "под страха от глобавяне до 100 лева за всеки отделен случай". Най-потърпевши обаче са учениците, които остават без пролетна ваканция - защото началото на април просто не съществува.
