Ако се правят промени в Закона за вероизповеданията, те трябва да засягат всички, а не само онези, които са православни, коментира председателят на Народното събрание Наталия Киселова по повод внесените законови промени след решението на Върховния касационен съд относно вписването на "Българска православна старостилна църква".
Втората православна църква в България: Кой стои зад нея и как е създадена
Тя посочи, че регистрираните православни църкви, извън Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП), са две. Това е въпрос, който от 2008 г. стои, просто сега му се придаде по-сериозно значение, коментира тя. Въпросът трябва да бъде решен като се зачете конституционното място, което е дадено на БПЦ, от една страна, и се съобразим с решенията на Европейския съд по правата на човека и на българските съдилища, добави Киселова. По думите ѝ между тези две граници трябва да се търси балансът – от една страна каноничното, от друга страна светското право.
МС с отрицателно становище за регистрацията на Българската православна старостилна църква
"Законът за вероизповеданията дава ex lege на БПЦ-БП уредба, докато по отношение на всички останали има регистрационен режим, така че, ако се правят промени, те трябва да засягат всички, а не само онези, които са православни. Тъй като предложенията са уредба занапред, трябва да бъде обсъдено и със Светия синод и с други вероизповедания дали да се постъпи по този начин, по който са предложили в законопроектите", смята председателят на парламента.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
